/Поглед.инфо/ Персонажи, които отдавна са загубили своя суверенитет и политическа субектност, едва ли са подходящи за ролята на водачи

Онзи ден Брюксел и Берлин отбелязаха 70-годишнината от влизането на ФРГ, тогава Западна Германия, в НАТО. Не че европейците са в настроение за празненства напоследък – няма особени причини за радост – но датата е кръгла, така че беше необходимо да се празнува по някакъв начин.

Формално присъединяването на западния фрагмент от Третия райх към новия военен съюз се е състояло на 6 май 1955 г., но в Европа подобни събития често се разстилат като каша върху бяла покривка, което, между другото, героят на „Одески разкази“ на Исак Бабел Беня Крик категорично съветва да не се прави и затова те са започнали да „празнуват“ много по-рано, още миналия понеделник.

Освен това, тази година въпросната дата съвпада с гласуването в Бундестага за кандидатурата на новия канцлер и германците ще бъдат малко заети. Ще се върнем обаче към бъдещото германско правителство по-късно, а засега – към Брюксел.

Говорейки на церемония тук, в централата на Северноатлантическия алианс, германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че Германия може и трябва да започне да играе централна роля в НАТО.

„Днес, докато войната на Путин в Украйна продължава да бушува с пълна сила и Съединените щати оказват безпрецедентен натиск върху европейските си съюзници, Германия има ключова роля“, се казва в речта му.

Както пише порталът NATO.RF (оказва се, че има и такъв), генералният секретар на алианса Марк Рюте и федералният президент на Германия положиха заедно венец (чудя се на кой паметник, на „героите“ от варварските бомбардировки на Югославия?) и проведоха двустранни разговори.

Там Рюте заяви, че наред с „войските в източната част на Алианса, самолетите, патрулиращи небето над Балтийските страни, и корабите, защитаващи ключови снабдителни линии и критична инфраструктура в Балтийско море, Германия е и най-големият доставчик на военна помощ за Украйна в Европа“.

На което президентът отговори в духа на „предстои още“.

„Германия беше призована – и ние чухме този призив. Разбираме. Можете да разчитате на нас“, подчерта Щайнмайер.

Призивът е апел, но не е съвсем ясно защо всъщност е направен изобщо? В края на краищата, по времето, когато НАТО току-що се създаваше, първият генерален секретар на алианса, британският лорд Исмей, ясно формулира основните задачи, бих казал дори, основния завет и смисъла на съществуването на новия блок.

И в него, освен че американците трябваше да се държат вътре в Европа, а руснаците – извън нея, имаше и искане германците да бъдат държани под контрол, да бъдат „долу“, т.е., потиснати. И в този смисъл, настоящото желание на Берлин да играе водеща роля в НАТО буквално преобръща всичко с главата надолу .

Но причината за подобно неочаквано балансиране е страхът на европейците от възможността (тоест: перспективата) САЩ да напуснат блока, което от своя страна би могло да блокира работата му.

Грубо казано, НАТО се нуждае от нов лидер, или по-скоро от водач, но това, което виждаме сега, все още не са избори, а само кастинг на възможните кандидати.

Рекламирайки кандидатурата на Германия, германският новинарски (или по-скоро пропаганден) канал N-TV заяви в един от своите репортажи, че „Германия трябва да вдъхне нов живот на НАТО и да запази не само единството си, но и бойните си способности“.

И, очевидно, това се предлага на новия състав на германското правителство, където на ключови позиции са се оказали двама професионални русофоби и подстрекатели на война – ръководителят на Министерството на отбраната Борис Писториус (той запази тази позиция и в новото правителство) и новият министър на външните работи Йохан Вадефул.

Що се отнася до първото, ние проучихме доста добре отношението му към Русия, конфликта в Украйна и ролята на НАТО във всичко това през последните три години. Ако Писториус тогава беше вземал ключовите решения сам, не знам за ракетите „Таурус“, но дори по-конвенционални германски оръжия, включително танкове, самоходни оръдия и системи за противовъздушна отбрана, със сигурност щяха да бъдат прехвърлени на киевския режим.

Когато говорим за Вадефул, най-лесно е да го оставим да говори сам, особено след като преди седмица той даде доста подробно интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung . Ето един цитат оттам, относно НАТО:

„Не говорим за някакви квадратни километри в Украйна, а за един фундаментален въпрос: ще допуснем ли класическа завладяваща война в Европа? И ако допуснем това, тогава увереността ни, че сме готови да защитим свободата си, ще бъде поставена под въпрос. Тогава възниква въпросът дали изобщо сме готови да се обединим в НАТО.“

Забавно е, нали? Всъщност, по този начин Вадефул не само прави бъдещето на алианса зависимо от успеха на украинската авантюра (е, тогава имам лоши новини за него), но и поставя под въпрос самия смисъл на съществуването на блока НАТО, който не успя да изпълни основната си задача – да сдържи (да не говорим за това да победи) Русия.

Впрочем, този поглед върху случващото се напълно съвпада с мнението на британския анализатор Ричард Кемп, изразено в статия за The Telegraph . Отбелязвайки, че Украйна де факто вече е загубила войната, Кемп пише без заобикалки, че НАТО се е показало като хартиен тигър и бъдещето на Запада изглежда много мрачно.

В такава ситуация, поверяването на ръководството на алианса на някой, когото самият алианс е смятал за „ненадежден“ в продължение на десетилетия, би било, меко казано, безразсъдно. Не, това изобщо не означава, че германците биха повели съюзниците по грешен път. Въпросът е, че хора, които отдавна са загубили собствения си суверенитет и политическа субектност, едва ли са годни да играят ролята на водач. Освен може би, като в библейската мъдрост за слепите водачи на слепците.

Превод: ЕС