/Поглед.инфо/ Сбъдват се прогнозите на Турция, че кризата в Украйна ще провокира проблеми в рамките на НАТО и че нейното удължаване ще наруши механизма на т. нар. колективна защита на алианса. Както посочва телевизионният канал CNN Turk, алиансът „имаше намерение да постигне по-нататъшно отслабване на Русия, но получава нещо друго“.

На първо място, става дума за факта, че германското ръководство вече не крие опасенията си, че „НАТО няма да оцелее, ако Доналд Тръмп отново стане президент на Съединените щати“.

В тази връзка New York Times припомня как Тръмп като президент на САЩ обвини съюзниците от НАТО, че не изпълняват бюджетните изисквания и дори заяви, че „военният блок е остарял“.

В същото време Анкара, както пише турското издание Hürriyet, „предвиди, че основната военна и финансова тежест във войната в Украйна ще бъде прехвърлена върху плещите на нейните партньори от алианса и изгради своята политика в рамките на това“.

Скривайки се зад посредническите си мирни инициативи за установяване на диалог между Москва и Киев, тя се позиционира като неутрална страна. Ето защо през март 2022 г. в Истанбул се проведоха преговори между Русия и Украйна.

Второ, тя участва в работата на контактната група по отбраната на Украйна - "Рамщайн" - всъщност като наблюдател, дори в ситуация, в която ръководителят на Пентагона и едновременно председател на групата Лойд Остин започна да налага прехвърляне на координационни функции от контактната група към НАТО.

Анкара предполага, че по този начин САЩ „започват да напускат украинската „игра“, предвиждайки възможността Тръмп да се върне в Белия дом“.

Този факт сам по себе си показва наличието на сериозни кризисни явления в алианса, подкопаващи имиджа му като единно цяло. Освен това възникват проблемите в НАТО с влизането на Финландия и Швеция в алианса, дългосрочните противоречия с Гърция в Източното Средиземноморие и отношението на партньорите на Турция към кюрдския въпрос. Да не говорим, че не искат да приемат Анкара в ЕС.

По-рано през юли 2016 г. беше направен опит за преврат в Турция и Анкара бързо разбра, че ръководството на НАТО има известна връзка с това.

Наскоро, както пише турският експерт Дженгиз Джандар, „НАТО започна да създава образ на Турция като версия на руския троянски кон и дори имаше призиви тя да бъде изключена от алианса“.

В отговор Анкара инспирира, макар и чрез маргинални издания, публикации, че „Турция може да напусне НАТО“.

Проблемът тук, разбира се, не са отношенията на Турция с Русия. Става все по-дълбоко. Анкара усети остро развитието на кризисни явления не само в НАТО, но и в позициите на целия колективен Запад и започна да осъзнава, че позицията на потенциален изгнаник съдържа редица сериозни предимства.

В случай на разпадане на НАТО, Турция ще престане да бъде важен компонент от отбраната на Западна Европа, но ще поддържа двустранни мултидисциплинарни отношения със Съединените щати и ще действа в по-независима роля в Близкия изток, дори като една от полюсите на един многополюсен свят.

Под шапката на НАТО Анкара почти няма такива шансове. В същото време подобна позиция може да устройва САЩ, ако Тръмп се върне на власт там и няма да се намесва в отношенията им с Русия, ако политиката на баланс е изградена правилно.

Неслучайно американският вестник The Washington Times сега пише, че „НАТО сега трябва да докаже своята стойност като военен съюз и да събуди повишен интерес към сътрудничество с Турция, а не обратното“.

Според изданието основният смисъл на сегашния „турски феномен“ е, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган, като прагматичен политик, преследващ преди всичко интересите на страната си, не се стреми да се раздели с НАТО, а е готов да започне самостоятелно геополитическо пътуване, евентуално влизане в нови, но регионални съюзи.

Междувременно той успешно играе по нервите на Запада, като подчертава, че ситуацията в НАТО, както пише вестник „Сабах“, е „в неопределеност и в етап на напрежение и демонстрира нови геополитически хоризонти“.

В същото време той посочва украинската криза и войната на Израел с Хамас в Газа.

За Анкара наистина идват нови времена и тя търси други нови геополитически приоритети, към които световните и регионални събития я тласкат.

Превод: СМ