/Поглед.инфо/ В Украйна отново говорят за преврат – не, не този от февруари 2014 г., а за бъдещия. Президентът Зеленски заяви, че в Украйна има "вътрешна заплаха":
"Тези заплахи вече се фиксират от разузнавателните служби на други държави. Вече получих информация, че на 1 или 2 декември у нас ще се извърши държавен преврат."

Как така: по времето, когато на Запад темата за предстоящото руско нахлуване се нагнетява с всички сили, шефът на „Незалежная“ сменя темата? Заявява, че е в началото на състояние на война с олигарсите:

„Те са навсякъде – във всичко, което принадлежи на държавата Украйна, във всичко, което принадлежи на народа на Украйна, навсякъде са техните пипалца, даже не ръцете им“.

Но какво да кажем за руската заплаха? Не се притеснявайте, всичко е наред с нея - превратът също е руска работа:

„Имаме не само агентурна информация, но и звукозаписи, където представители на Украйна, обсъждат, така да се каже, с представители на Русия, участието на Ринат Ахметов в преврата в Украйна. Че ще бъдат събрани един милиард долара и т.н. "

Зеленски обаче не вярва в държавния преврат и не вярва, че „Ахметов ще хукне пръв да се натресе в това“:

„Мисля, че това е подставяне на бизнесмена Ринат Ахметов, той е въвличан във война срещу държавата Украйна“.

Считам, че той я започна, че това ще бъде неговата голяма грешка: не може да воюваш против своя народ, против президента, който е избран от народа на Украйна“.

Всички тези изявления Зеленски направи на пресконференция по повод средата на президентския си мандат - преди две години и половина на втория тур на изборите той спечели 73 процента от гласовете. Сега в Украйна има точно същия брой недоволни от политиката му, а рейтингът на Зеленски падна под 20 процента. Да, всичко с него не е добре - но наистина ли всичко е толкова лошо, че трябва да вика "вълци-вълци!"

Украинските президенти не притежават реална власт - тях ги свалят онези, които се опитват наистина да определят посоката на движение на страната, какъвто беше случаят с Янукович. Олигарсите управляват - и Ахметов сега е най-могъщият от тях.

Но защо му е да сваля Зеленски? Ахметов вече е преживял много президенти, ще преживее и тези. Може би конспирацията всъщност е инициирана от Москва? Но защо? Да, Русия залага на идването на власт в Киев на нормални, вменяеми сили – но за това, първо, прозападният украински елит трябва най-накрая да се дискредитира и самоизяде.

И Зеленски се справя отлично с тази задача - вътрешноелитарната борба под негова власт не отслабва, а натискът върху опозицията, която се застъпва за диалог с Русия, само се увеличава, което ще доведе до увеличаване на нейната популярност.

Преврат в Украйна, разбира се, е възможен – само че не проруски, а антируски. Тоест, една от фракциите в елита може да прецени, че поради слабостта на Зеленски ситуацията става твърде неуправляема и опасна и Русия може да използва това, за да съсипе украинската държава - и за да спаси ситуациятаь да вземе решение за предсрочна смяна на властта. Това е много по-вероятен сценарий - но, честно казано, сега не изглежда актуален.

И така, защо Зеленски говори за заплахата от преврат? Ясно е, че той се опитва да поддържа имиджа си на борец срещу олигарсите, въпреки че на практика вече никой не вярва в това, но този мотив изглежда далеч не е водещият.

Много по-важна е темата за руската заплаха – Зеленски реши да я подкрепи и развие. Западът продължава да нагнетява истерията около предстоящата „руска инвазия“ – докато в самия Киев не са склонни да говорят за заплахата, без обичайния плам, понякога дори опровергавайки тревожните прогнози на англосаксонците.

На срещата с пресата Зеленски като цяло се ограничи до изявление, че „днес има опити за сплашване от някои медийни платформи“, но „ние напълно контролираме границата и сме готови за всякаква ескалация“ и веднага след това премина към заплахата от преврат и Ахметов.

Само че нали Русия готви преврата, така че по този начин Зеленски също допринася за раздвижването на темата за „руската заплаха“. Вижте, той казва на Запада: руснаците са много по-опасни, колкото си мислите. Докато се подготвяте за техния военен удар, спорите как ще ни спасите, те могат да превземат Киев отвътре. И тогава ще загубите Украйна - а това изобщо не ви се иска.

Разбира се, че не им се иска - атлантистите са настроени за дългосрочна игра, те имат нужда от Украйна както за оказване на натиск върху Русия, така и за сдържането на страната ни. Загубата на Украйна в резултат на вътрешно-украински кавги за тях би било много обидно и разочароващо. В този случай няма да имат никаква полза: не може дори да въвеждат „адски санкции“ срещу Русия за преврат, извършен в Киев от самите украинци.

Сега Западът ще разгледа по-отблизо ситуацията в украинския елит, опасявайки се, че Русия ще използва нейния собствен сценарий от 2013-2014 г. – Майдана, но с обратен знак. Но както и да се взирате в сегашния украински елит, няма да видите нищо ново в него – това е съвкупност от „случайни минувачи, които са абсолютно корумпирани и лишени от държавническо мислене и принципи.

Да, повечето от тях все още са убедени, че „от чужбина ще ни помогнат”, /както казваше безсмъртният Остап Бендер/, че Западът ще има нужда от тях още дълго време в борбата с „руската заплаха” – но в последно време се появяват все повече поводи за безпокойство.

Наред с другото, сериозна част от тези поводи са давани от самия Запад. Повишавайки максимално нивото на тревожност раздухвайки предстоящото руско нахлуване, атлантистите сами се вкараха в капан. Защото сега те трябва постоянно да отговарят на въпроса: какво ще стане, ако Русия нападне Украйна?

Ще помогне ли Западът на гордата „Незалежная“? А отговорът почти винаги е един и същ: не, няма да помогне, никой няма да отиде да воюва за Украйна с Русия.

И този отговор има деморализиращ ефект върху украинския елит, който започва да мисли за собственото си спасение. Може би всъщност си струва да се опитат да постигнат споразумение с Москва - както предлагаше техния събрат, олигарха Коломойски, преди няколко години?

Във всеки случай Съединените щати няма да се занимават със спасяването на украинските елити - те са загрижени единствено и само от играта с Русия. И задънената улица, в която все повече въвличат самите себе си, реално не им оставя добри варианти в украинското направление.

Много показателна в този смисъл е статията, публикувана в The Guardian „Байдън се бори с Путин заради Украйна, но всякакви варианти за действие са изпълнени с риск“. Цитирайки изявлението на Байдън от сряда за „непоклатимата подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, авторът задава прост въпрос:

„Такива изявления за подкрепа притежават сплашващ и възпиращ ефект, но всеки път, когато бъдат озвучени, възниква въпросът какво ще направи Байдън, ако Путин го хване да блъфира?“

Наистина, да обещаеш подкрепа и след това да не я предоставиш означава да демонстрираш своята слабост. Това сега най-вече предизвиква раздразнение у разумните западни анализатори – защо Вашингтон обещава това, което определено няма да направи? За да получи после още един удар върху репутацията си? Афганистан не е достатъчен?

В същото време дори продължаването на настоящата политика на раздуване на атмосферата около руската заплаха и увеличаване на доставките на оръжия за Украйна се смята за опасно от мнозина във Вашингтон, защото може да се окаже „път към капана на Путин “ – затова в администрацията на Байдън има спорове по тази тема.

Както каза Фиона Хил, старши директор за Европа и Русия в Съвета за национална сигурност при администрацията на президента Тръмп: „Ако го направиш, ще бъдеш проклет, ако не го направиш, пак ще бъдеш проклет“.

„Проблемът сега е, че Русия представя украинския проблем под формата на много неприятен избор: САЩ или капитулират по въпроса за украинския суверенитет, действайки през главите на Украйна и Европа, или рискуват пълномащабна война. "

Така виждат сегашния резултат от играта си самите американци – защото той е на първо място следствие от собствената им политика на разиграване на украинската карта срещу Русия. Освен това е важно да се разбере какво има предвид Фиона Хил под „капитулация на САЩ“: „за да се успокои Русия, е необходимо да се изключи възможността за присъединяване на Украйна към НАТО, както и да се установят ограничения върху нейния военен потенциал“.

Тоест най-минималните условия за Русия – отказът от плановете за атлантизиране на Украйна – се представят като капитулация на Америка. Човек не може да се съгласи с това, подчертава Хил, защото „в този случай украинският суверенитет се превръща в пълна безсмислица и възниква опасен прецедент“.

Опасен прецедент? Западът ще се откаже от опитите си да откъсне част от Русия, да създаде от нея „анти-Русия” и да я включи във военния си блок – това наистина ли е опасно? За какво – за сигурността на САЩ и на Запада като цяло? Не, това е опасно само за глобалния атлантически проект, който пряко противоречи на интересите не само на Русия, но и на националните държави на Запада, особено на Европа, която се интересува от нормална ситуация на континента. Но Хил съветва Европа точно за обратното:

"Можем да преговаряме между САЩ и Русия. Но Украйна не може да бъде обект на договаряне. Можем да говорим за стратегическа стабилност, но не можем да пожертваме Украйна. И това не е само за САЩ. Европейците също трябва да приемат това сериозно. "

Украйна може да бъде пожертвана само от този, който я притежава – ала атлантистите засега са само на път към това. За да не се случи това никога, Русия и очертава червените си линии, които е по-добре дори да не се опитват да пресичат.

Превод: ЕС