/Поглед.инфо/ Че 2021 г. ще бъде интересна именно в геополитически контекст, стана ясно веднага след победата на Джо Байдън на президентските избори. Разбира се, с голяма степен на вероятност може да се заключи, че изборите на Тръмп са откраднати. Но това вече няма значение. Фактът остава: глобалистите се върнаха на власт в Съединените щати. Те обаче не са се отдалечавали от управлението на процесите, а просто с пристигането на Байдън успяха значително да увеличат влиянието си.

Не беше напълно ясно обаче каква стратегия по отношение на Русия и целия свят като цяло ще започне да прилага Байдън (или по-точно хората, които го поставиха за президент). Първоначално всичко се развива както се очакваше: нарастването на геополитическото напрежение, активирането на системните либерали и техните агенти под формата на Навални вътре в страната. Веднага започнаха да тормозят" Русия. Антъни Блинкен стана главен изпълнител на плановете.

Но в средата на пролетта стана ясно, че колкото повече САЩ оказват натиск върху Русия, толкова по-малко влияние остава на системните либерали, които искат да върнат на власт. Под активен външен натиск държавниците се консолидират. Външната заплаха е най-важният аргумент за изчистване на системните либерали. Когато Русия е тормозена, то и по отношение на системните либерали прекъсва действието на определените правила.

Определящата причина за промяната в стратегията на глобалистите обаче беше следната. Връщайки се в Белия дом, те по навик започнаха да атакуват Русия, докато Китай е по-сериозната заплаха за унищожаването на световната финансова система. Първоначално колективният Байдън вярваше, че може да се постигне споразумение с КНР чрез привличане на Пекин обратно в своята орбита. А подкрепата на глобалистите в Китай е повече от сериозна: това са проамерикански настроените комсомолци, чийто виден представител е например китайският премиер Ли Къцян. Но Си Цзинпин не прави никакви отстъпки. И щеше да е странно, ако беше обратното. Към началото на настоящето десетилетие той има почти същото влияние върху световната икономика като Съединените щати. Ето защо Байдън продължи търговската война с Китай, започната от Тръмп.

Но има само един начин да се нанесе удар на Китай: чрез зелената програма. За глобалистите тя има няколко предимства едновременно:

  1. Това е инструмент за геополитически натиск. Неговите противници (не непременно Китай) могат да бъдат обвинени за „замърсяването“ на планетата, като им се налагат всякакви санкции

  2. Това е инструмент за икономическо развитие. Американската икономика отстъпва зад китайската. Неин нов двигател ще бъдат така наречените зелени технологии и преходът към "зелен" начин на живот.

  3. Това е политически инструмент. Една зелена идеология може да се превърне в консолидираща за разпадащ се еднополюсен свят. САЩ отново ще могат да обединят сателитите си около идеите за необходимостта от "спасяване" на планетата, за да се преборят със заплахата за околната среда.

Но е невъзможно да се приложи зелената стратегия без Русия. Страната ни играе все по-голяма роля в енергийните доставки на Китай, притежава най-важния зелен ресурс (тайгата, която абсорбира CO2), има огромен потенциал за развитие на водородната енергия.

Ето защо Байдън предложи на Путин голяма сделка по време на преговорите в Женева. Американците правят редица отстъпки (няма да ги описваме сега, ние сме писали за това повече от веднъж) в замяна на подкрепа на зелената програма.

Съединените щати се надяваха, че системните либерали ще се заемат със зелената програма в Русия. И така глобалистите ще могат не само да оказват натиск върху Китай чрез Русия, но и да привлекат страната ни обратно в своята сфера на влияние.

Кремъл изглежда подкрепи зелената програма. Въпреки това, при собствени условия. а именно:

  1. Със зелената програма в Русия ще се занимават държавниците (като Белоусов)

  2. Зеленият дневен ред у нас ще бъде насочен към решаване на реални екологични проблеми

За привидност, Чубайс получи статут на главен преговарящ с ЕС за регулиране на въглеродните емисии. Тоест не получи нищо.

Около средата на есента във Вашингтон стана ясно, че Путин няма да играе по правилата на Байдън. И от този момент нататък се получи безпрецедентна спирала на геополитическо напрежение. Дори 2014 г. не може да се сравни с това, което се случва сега.

Глобалистите отново атакуват. Те искат да убедят Путин да подкрепи зелената програма. Те се държат твърде тромаво и очевидно: през Украйна. Президентът обаче не възнамерява да прави компромис. Кремъл начерта червени линии, чието нарушаване би означавало пълно прекъсване на отношенията със САЩ.

В тази ситуация започваме 2022 г. Трудно е да се каже какво ще се случи след това. Едно е сигурно: ще бъде много интересно.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели