„Времето на различните глобалисти отминава“, казва колумнистът на „Фигаро“ Иван Риуфол. Разбира се, пандемията COVID-19 се оказа благодат за мултинационалните търговци на дребно и фармацевтичните гиганти. В допълнение, привържениците на глобализацията бяха доволни, че международните форуми, ръководени от Световната здравна организация, работят за хармонизиране на здравните реакции, а теоретиците на конспирацията стигнаха до заключението, че вирусът е изкуствено създаден от световния глобалистки елит, за да „призоват към порядък плашливите народи под пронизващия поглед на Биг Брадър."
Въпреки това, след пандемията, светът едва ли ще се върне към почитта си към универсалния световен ред, смята авторът: „COVID предизвика реакция в умовете, направи ги като цяло реакционни“.
Както журналистът припомня, миналата събота Еманюел Макрон реши да затвори френските граници за пристигащите от неевропейски страни, а за пътуване в Шенгенското пространство сега са необходими резултати от тест за коронавирус. Преди това президентският прогресизъм му забраняваше да копира Марин Льо Пен и тази „идеологическа капитулация“ бе първото поражение на онези, които не искаха и да чуят за граници или национален суверенитет, отбелязва авторът.
Според него това поражение ни кара да предвидим други провали в бъдеще. Точно както ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г. показа необходимостта да се търси истина и прозрачност (публичност), което в крайна сметка допринесе за падането на Съветския съюз, COVID-19 насърчава хората, които са претърпели загуби, да загърбят „елитите“ и „ модернистична пропаганда ", смята Риуфол.
„Глобализацията я очаква същата съдба като комунизма“, прогнозира авторът, отбелязвайки общото за двете идеологии догматично мислене, което отхвърля непокорните. Тези, които не подкрепят идеята за „отворено общество“ и създадения от него Вавилон, се наричат популисти, теоретици на конспирацията или расисти.
Риуфол сравнява категоричните изявления на днешните политици със сталинисткото мислене и политиката на Маргарет Тачър през 80-те години. „Вече 50 години същата олигархия, възпитавана с презрение към обикновените хора, уверява, че няма план Б. Дойде време да проверим истинността на това твърдение “, отбелязва журналистът.
Светът след пандемията вече няма да бъде свят на "номадизъм и откъсване от корените", смята Риуфол. Утопията за планетата като „голямо село“, ръководено от наднационална аристокрация, е принудена да се свие до „по-човешки пропорции“, отбелязва авторът. Европейският съюз, изграден върху „презрение към народите и култ към имиграцията“, показа своята мудност по въпросите на ваксинацията срещу COVID-19, снабдяването с лекарства, които все още не може да осигури.
В същото време национални държави като Великобритания, Израел или Русия успяват да защитят своите граждани, подчертава журналистът. Що се отнася до "хуманизма", с който глобалистите се хвалят толкова много, той също показа своята неадекватност: "санитарната истерия" на поддръжниците на единния подход за борба с пандемията, предназначен да спасява животи, всъщност разделя умиращите в болниците от техните семейства, а тези, които се опитват да предотвратят болестта с импровизирани средства, ги нарича "шарлатани".
Covid стана свидетелство за предстоящия край на свят, отровен от идеологическа слепота и преследване на несъгласието в продължение на повече от половин век, казва Риуфол. Отсега нататък френското правителство не само е принудено да признае полезността на границите, но вече не може да игнорира опасността, породена от политическия ислям, отбелязва журналистът.
Въпреки опитите за приемане на закон за „засилване на зачитането на републиканските принципи“, фактът, че правителството се страхува от обвинения в ислямофобия и не иска да спре имиграцията в страната, само ще изостри „сепаратизма“, с който властите твърдят, че искат да воюват, предупреждава наблюдателят.
„Като разширяваха хоризонтите, управляващите загубиха от поглед Франция “, оплаква се Риуфол. Епидемията направи забележим упадъка на индустрията в страната, неспособна да произвежда собствени лекарства, и унищожаването на нейния изследователски капацитет, казва журналистът.
В същото време, както припомня авторът, британската лаборатория AstraZeneca се оглавява от Паскал Сорио, а американската Moderna - от Стефан Бансел: французи, които трябваше да емигрират, за да продължат кариерата си.
При това френската биотехнологична компания Valneva изпадна от вниманието на собственото си правителство, когато разработваше своята ваксина, което беше забелязано от британските власти. Сега ваксината за тази компания ще получи Великобритания, която финансира производството. „Без коментари“,- заключава наблюдателят.
Превод: ЕС
