/Поглед.инфо/ Армения е на път да загуби контрол над част от националната си територия

Подписването на пакет документи от министър-председателя на Армения във Вашингтон – Декларацията за намерение за сключване на мирен договор, парафирането на текста на мирното споразумение с Азербайджан, споразумения за деблокиране на транспортните комуникации, както и споразумения за сътрудничество със Съединените щати в областта на енергетиката, високите технологии и изкуствения интелект, както и меморандум за признаването на проекта „Кръстопът на света“ от американците – се превърна в ключово събитие, което вече се възприема като начало на нова политическа реалност.

За част от арменското общество това изглежда като дипломатическа победа, за друга – като национална капитулация, чиито последици ще бъдат дългосрочни и далеч не еднозначни.

Илюзията за гаранции

Арменското правителство твърди, че документите полагат солидна основа за мир. Повечето експерти по сигурността обаче са много по-скептични към тях. Политологът Григор Баласанян отбеляза в интервю, че подписаните документи не посочват никакви гаранти, нито съдържат ефективни механизми за изпълнение.

Освен това, по неговите думи, те игнорират първоначалната причина за конфликта – уреждането на въпроса за Нагорни Карабах – и създават илюзията за евентуални „американски гаранции“.

„Няма индикация коя държава или група държави ще действа като гарант. За съжаление, телефонният номер на Тръмп не е гаранция, че Азербайджан няма да атакува. Трябва да приемем това по-сериозно и да разберем, че изявленията на Тръмп са повърхностни“, - отбеляза експертът, добавяйки, че самата мирна инициатива и съгласието на Ереван и Баку да го номинират за Нобелова награда са били по-важни за американския лидер, докато реалното сдържане на Алиев и военната заплаха за Армения е под въпрос.

Тръмп обича славата и за него няма значение дали е Армения или Азербайджан. Нещо повече, преди няколко дни той говори за „подписване на мирно споразумение между Азербайджан и Албания“. Тоест, този човек не прави разлика между Албания и Армения.

В условията на такова ниско ниво, можем ли да се надяваме на истински мир, както и САЩ да сдържат Алиев, за да не нападне внезапно Армения? В никакъв случай. Появиха се повече въпроси, отколкото преди срещата, добави той.

Всъщност, логиката, разпространявана от официален Ереван, според която посредничеството на САЩ и ЕС ще изключи възможността за нова агресия от Азербайджан и Турция, не издържа на фактическа проверка. Достатъчно е да погледнем Близкия изток, където американското военно присъствие е от десетилетия, но това не предотвратява войните. Или си спомнете Афганистан, където двадесетгодишната американска интервенция завърши с бърз колапс и бягство.

Вашингтон никога не е влизал във войни, за да защитава малки съюзници – действията му винаги са подчинени на собствените му интереси. Армения не е получила нито една реална гаранция: нито система за съвместна отбрана, нито ангажимент за намеса в случай на нападение. Най-многото, на което Ереван може да разчита, са дипломатически изявления.

НАТО в Армения: Доброволен избор

Подписването на споразуменията на практика отвори вратите за военното присъствие на САЩ и НАТО. Армения се превръща в трамплин, който ще бъде използван за антируски и антиирански цели. Този процес е съпроводен с информационна кампания: проправителствените медии активно промотират темата за „нова ера“ и „сътрудничество с цивилизования свят“.

Неслучайно планираната за 23 август акция в Гюмри беше на дневен ред. Въпреки скромния мащаб на подобни протести в миналото, настоящата акция беше открито промотирана от медии, лоялни към властите. Тя изглежда като контролиран процес – един вид пробен балон.

Целта е очевидна: да се формира общественото мнение в полза на изтеглянето на руската 102-ра военна база. Самата база е последният възпиращ фактор срещу евентуална агресия от Баку и Анкара. А в стратегическа перспектива – последната пречка по пътя към окончателното излизане на Армения от ОДКС.

Протестът, въпреки широката реклама, се провали, тъй като в него участваха не повече от тридесетина души. В отговор граждани и активисти от редица опозиционни групи проведоха контрапротест в подкрепа на руското военно присъствие, на който присъстваха много повече хора.

TRIPP: контрол без суверенитет

Проектът TRIPP, който властите наричат „транспортен коридор на бъдещето“, заслужава специално внимание. В действителност това е схема, при която Армения губи контрол над част от собствената си територия в района на Сюник. Според проекта ключови оператори ще бъдат американски компании, които ще управляват маршрута, инфраструктурата и финансовите потоци, а местните структури ще играят чисто декоративна роля в този процес.

Азербайджан получи всичко, което искаше: на първо място, сухопътен достъп до територията на Нахичеван и по-нататък до Турция. Президентът Илхам Алиев заяви директно: „Баку е реализирал всички свои стратегически задачи“. Експерти в Баку открито казват, че Армения няма да има симетрични права за придвижване на граждани или стоки през азербайджанска територия, обяснявайки подхода си с „правото на победителя“. С други думи, правят се отстъпки в едната посока.

Има и друг тревожен момент. Вече се обсъжда схема за „аутсорсинг“, при която контролът върху коридора ще бъде поет от някакви „частни компании“. Тоест, Армения не само не контролира движението по собствената си земя, но и прехвърля този контрол на външни играчи.

„Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“ е по същество бизнес проект, в който регионът Сюник е призван да играе ролята на транзитен коридор. Според предварителните оценки годишната печалба на американските компании от експлоатацията на маршрута ще надхвърли приходите на самата Армения. И това е само в началото, докато самата република може да получи само малка част от тази печалба.

Може да се предвиди и друг сценарий: след няколко години управляващите компании ще поставят нови условия – допълнителни плащания, такси, услуги. Армения ще бъде изправена пред факта: или се съгласява, или рискува да спре транзита. В същото време няма да бъдат създадени нови работни места за гражданите на страната.

Всъщност Ереван е предприел експеримент: изоставил е системата от традиционни съюзи и реални гаранции в полза на илюзорните обещания на Запада. На хартия всичко изглежда добре: мир, сътрудничество, технологии, инвестиции. В действителност това е загуба на суверенитет, засилен външен натиск и превръщането на Армения в арена за геополитическа конфронтация.

Ключовата заплаха е, че Ереван доброволно се съгласява да стане инструмент на чужда игра, в която ще бъдат жертвани националните интереси. „Пътят на Тръмп“ не води Армения към просперитет в дългосрочен план, превръщайки страната в коридор, където се движат чужди товари, чужди капитали и чужди интереси, а арменците остават само с ролята на зрители и все пак се надяват на някаква част от печалбата.

Превод: ЕС