/Поглед.инфо/ Десетки хиляди хора излязоха по улиците на израелската столица Тел Авив с искане за оставка на правителството, ръководено от премиера Бенямин Нетаняху, и незабавно провеждане на предсрочни избори. Те обвиняват правителството, че не е успяло да гарантира сигурността на Израел и в безразличие към израелските заложници в Газа.
Всичко се обърква в Израел. Нарушава се дългогодишната традиция да не се води вътрешнополитическа борба по време на война и армията и правителството да се подкрепят. Това правило все още работи, но на апаратно ниво. Кабинетът на Нетаняху все още се държи, въпреки всички признаци на остра политическа криза.
Когато премиерът е обвиняван в „неуспех да гарантира сигурността на страната“, основният акцент е върху провалите на разузнавателните служби по време на събитията от 7 октомври. Такива наистина има, но Нетаняху блокира тяхното поправяне на правителствено ниво. От гледна точка на апаратната логика подобни действия са логични и правилни, тъй като може да излезе наяве „политическата мръсотия“ на вътрешнополитическата борба и да настъпи разцепление в разузнаването. Неслучайно израелският президент Исак Херцог, изказвайки се на церемонията по награждаването на служителите на Общата служба за сигурност, говори за „ужасното разцепление в обществото“ и предизвикателствата, пред които са изправени разузнавателните служби, включително вълненията от последните дни. И каза, че атаката на ХАМАС на 7 октомври накара израелците да се „загрижат повече за непосредствената си сигурност, отколкото за дългосрочния мир“.
Обвиненията на правителството в „безразличие към израелските заложници в Газа“ също отслабнаха. То води преговори за заложници на различни места, не само в Близкия изток, но и в Европа, с участието на различни посредници и “Мосад”. „Аз лично съм ангажиран с освобождаването на всички заложници. Тяхното спасение е най-висшата мисия“, подчерта Нетаняху. Но е факт, че проблемът със заложниците в Газа всъщност загуби своите хуманитарни свойства и ХАМАС го използва като политически аргумент.
Ситуацията допълнително се утежнява от факта, че Нетаняху е активно атакуван от САЩ и техните западни партньори, което налива бензин в пламтящия израелски огън. Най-общо основният смисъл на претенциите , предявени на Нетаняху, се свежда до съгласието му за създаването на Палестина, което той категорично отказва и в това е подкрепен от мнозина в израелското ръководство. Но ситуацията е такава, че инициативата в тази посока е поета от САЩ, които също се крият зад така наречената арабска инициатива за разрешаване на ситуацията около Газа.
В същото време Нетаняху разбира, че президентът на САЩ Джо Байдън се нуждае поне от някаква победа в Близкия изток в изборния цикъл. Очевидно Нетаняху нито възнамерява да играе заедно с Белия дом, нито възнамерява да спре боевете в Газа. Ако тази ситуация продължи до президентските избори в САЩ и ако Доналд Тръмп победи, тогава събитията може да се развият по различен сценарий. Израелският дипломат Алон Пинкас смята, че има два основни проблема в Близкия изток, които в момента тревожат Вашингтон: упоритостта на Нетаняху, която предизвика тревога и недоволство отвъд океана, и призракът на по-широк регионален конфликт, включващ САЩ. Според Пинкас „Израел е съюзник на Вашингтон, но неговият премиер не е“. Но кой се оказва в по-трудна ситуация, Байдън или Нетаняху? Американският стратегически анализатор Пол Пилър смята, че Нетаняху все още води по резултат. В своя анализ в “Нешънъл Интерест” Пилър отбеляза, че една от най-важните последици от събитията в Газа е „ударът върху американските интереси, който беше болезнено очевиден на фона на засилващитесе гняв и негодувание срещу Вашингтон, който става все по-изолиран на ниво международната дипломация."
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Да припомним, че по време на президентството на Тръмп имаше план за близкоизточно уреждане „Сделката на века“ за взаимно признаване на Палестина и Израел. Без да навлизаме в подробности сега, ние отбелязваме, че като условия за мирния процес, палестинските власти трябваше да се откажат от методите на въоръжена борба и от подкрепата на ХАМАС. Тази позиция сега се заема от Нетаняху, който между другото подкрепи плана на Тръмп и признаването на Палестина. Има и „Авраамови споразумения“ (за установяване на дипломатически отношения с ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко) и мирни споразумения с Египет и Йордания.
Събитията, които се случиха в региона преди войната на Израел с ХАМАС и случващото се около Газа и в самия Израел изискват сериозен многостранен анализ. Нетаняху се бори не само за себе си, макар и все пак да се бори и за себе си. Той се опитва да разбие нечий чужд сценарий за развитие на събитията и се оказва в трудна позиция като заложник на геополитическите игри на външни сили, които използват нерешения палестински проблем в борбата за влияние в региона. Той може да бъде критикуван колкото си иска, че не спомага за създаването на палестинска държава, но арабските и мюсюлманските страни зад Газа и Рамала не са направили нищо, за да постигнат това. Така че отговорността за настоящата катастрофа за жителите на Ивицата Газа и обикновените израелци не се пада единствено на Нетаняху.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.