/Поглед.инфо/ Кого ще жертва американският президент – Израел или арабския свят?

На фона на гръмките изявления на президента Тръмп за Украйна, които все още не са известни в каква посока ще отведат, американският лидер предприе допълнителни стъпки в Близкия изток, очевидно следвайки принципа „бий желязото, докато е горещо “ . Може би за него е най-добре, че втората част остана донякъде в сянката на украинските дела, тъй като той явно няма с какво да се похвали в нея.

На 11 февруари Тръмп прие във Вашингтон като първия арабски лидер от встъпването в длъжност краля на Йордания Абдула II, който всъщност е англичанин по майчина линия и се смята за най-прозападния владетел в региона, без да броим Израел.

Още предния ден шефът на Белия дом изрази шумно увереност, че ще успее да убеди йорданския сюзерен, а след него и други арабски лидери, в идеята си за депортиране на палестинците от Газа, към която той продължава да се придържа въпреки нарастващите протести.

Той буквално каза : „Мисля, че ще имаме парче земя в Йордания. Вярвам, че ще имаме парче земя в Египет. „Може да имаме друго място, но мисля, че когато приключим преговорите, ще имаме място, където те ще живеят много щастливо и безопасно . И Газа ще стане „Ривиерата на Близкия изток“.

Абдула II, който не беше склонен към скандално поведение, не влезе в специални дискусии с буйния господар, но отговори кратко и твърдо: „Не!“ Той също не направи никакви специални публични изявления. Позицията на страната беше обяснена от негово име от нейния премиер Джафар Хасан.

По неговите думи, „ Негово величество кралят даде да се разбере, че позицията на Йордания по въпроса за презаселването е ясна, тъй като няма да има презаселване или заселване за сметка на Йордания. “

Що се отнася до идеята за „Нова Ривиера“ в Газа, Арабската група към ООН в Ню Йорк даде доста ясен отговор на нея, заявявайки , че по принцип няма нищо лошо, при условие че е създадена в държавата Палестина и е за палестинците.

Според плановете на Вашингтон, веднага след йорданския крал там трябваше да пристигне през тези дни египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси, от когото Тръмп също възнамеряваше да получи съгласие за депортирането на палестинците. Белият дом се подготви още по-сериозно, за да окаже натиск върху него.

Арабската преса съобщава, че е предаден някакъв ултиматум на египетския външен министър Абдел Ати, който пристигна в САЩ предварително, за да подготви визитата. По-специално, Пентагонът го информира, че ако позицията на Египет относно приемането на палестинци остане непроменена, Съединените щати ще спрат да му предоставят военна помощ. Да припомним, че по силата на Кемп-Дейвидското споразумение Кайро получава около 1,5 милиарда долара такава помощ годишно.

Освен това в Конгреса Абдел Ати беше заплашен, че в този случай Съединените щати ще заемат проетиопска позиция по спорния въпрос за изграждането и запълването на язовира „Възраждането на Етиопия“ в граничната зона на Нил.

От своя страна египетският министър се опита да убеди американците, че военните са най-големият противник на преселването на палестинци в Египет и ако те бъдат лишени и от материална подкрепа от САЩ, това ще доведе до неизбежна дестабилизация на страната. Но не изглежда, че този аргумент е имал ефект върху домакините.

В резултат президентът ал-Сиси отмени посещението си в Съединените щати в последния момент.

Според последните съобщения египетският лидер възнамерява да пътува до Вашингтон след извънредната арабска среща на върха, насрочена за 27 февруари в Кайро, където наред с други неща ще бъде обсъдена инициативата на президента на САЩ за „преселване“. Усещайки подкрепата на целия арабски свят, Ал Сиси със сигурност ще води диалог с Тръмп много по-уверено.

Вариантът за презаселване на някои палестинци в прозападното Мароко, едно от първите нормализирали отношенията с Израел в рамките на Авраамовите споразумения, също се разпада пред очите ни. Според американците теоретично може да ги постави в Западна Сахара, която е обект на спор с Алжир.

Но в този случай войната между двата магребски гиганта - Мароко и Алжир - ще стане почти неизбежна. В същото време симпатиите на почти целия арабски свят ще бъдат на страната на Алжир, а това си струва много, включително под формата на реална финансова подкрепа.

В самото Мароко тази идея също не е популярна. Страната вече е свидетел на редица масови протести по този въпрос. Проведени са общо 105 подобни демонстрации в 56 града на кралството. И нейният монарх Мохамед VI няма да може да ги пренебрегне. Без открито да критикува Тръмп, той просто мълчаливо се присъединява към общата позиция на арабската група.

Друг кандидат за „приемане“ на палестинци от Газа и най-богатата страна в арабския свят Саудитска Арабия (КСА), както пише израелската преса, е „ужасена“ от подобна перспектива. Очевидно дори дипломатическият „морков“, подхвърлен от ръководителя на Белия дом под формата на предложение за провеждане на бъдещата му среща на върха с В. Путин в Рияд, не може да промени настроението им в това отношение.

KСA пое инициативата да ръководи спешни арабски усилия за разработване на план за бъдещето на Газа "в противовес на амбициите на президента на САЩ". Именно с този план, както се очаква, египетският президент ал Сиси ще пътува до Вашингтон в края на февруари-началото на март от името на всички араби.

Основните му точки ще бъдат създаването на национален палестински комитет, който да управлява Газа без Хамас, международно участие в реконструкцията без разселване на палестинци в чужбина и движение към решение с две държави (Израел и Палестина). Ройтерс твърди, че президентът на САЩ, предвид повишената си амбиция, може дори да бъде помолен да нарече инициативата „Планът Тръмп“.

Като цяло, привидно напълно ирационалната и изненадваща упоритост на Тръмп по отношение на експулсирането на палестинците от Газа, въпреки категоричната съпротива на арабския свят, може да не е толкова простодушна, а еуфорията на израелското правителство може да е преждевременна.

Всъщност хитростта не е чужда на Тръмп. След като направи няколко кръга около всички възможни места, където палестинците могат да бъдат приети и след като им демонстрира целия страхотен арсенал от възможен американски натиск в случай на отказ, той в крайна сметка може лесно да каже на израелците: „Виждате ли, нищо не се получава, което означава, че вие от своя страна трябва да направите отстъпки.“

Не трябва да се забравя, че Тръмп започна сегашната си кампания в Близкия изток именно с оказване на натиск върху тях, принуждавайки Нетаняху да подпише доста неизгодно, според всички, споразумение за прекратяване на огъня с Хамас.

Тогава президентът на САЩ умело потуши недоволството, което пламна в Израел по този въпрос, като подхвърли идеята за презаселване на палестинците. Когато се провали, отново ще бъде обвинен някой друг, а не Тръмп. Ако се вгледате внимателно, лесно можете да видите, че той използва подобна технология в много други ситуации, например в подходите към украинското регулиране. Като цяло бизнесменът остава верен на себе си.

Дори израелският Jerusalem Post смята , че шансовете САЩ да превземат Газа са близки до нула. „Тази идея е изпълнена с непреодолими пречки. Но ето каква е работата според изданието: Тръмп вероятно също го знае. Президентът не предлага реалистична стратегия. Той прави първия залог в преговорите. Ето 101 начина за преговори в стил Тръмп, взети направо от книгата му от 1987 г. „Изкуството на сделката“.

„В неговия свят започвате с екстремно изискване – толкова възмутително, че прекрачва границите на това, което преди се е смятало за възможно. След това, когато дойде неизбежната обратна реакция, вие преговаряте за нещо, което, макар и много по-малко крайно от първоначалната ви позиция, все още е голяма победа. Вие се стремите към 100, знаейки, че даже 50 също е успех."

Това е класически подход на Тръмп за сключване на сделки: започнете с нещо екстремно, за да накарате всички да се паникьосат, след това се върнете към нещо по-малко драматично, но все пак представляващо реално движение в посоката на своя сценарий.

Но след като сериозно разбуни целия арабски свят, който вече не иска да чува нищо за по-нататъшното напредване на „Авраамовите споразумения“, президентът на САЩ улесни ли положението на Израел? Силно съмнително.

Превод: ЕС