/Поглед.инфо/ Целта е да се смаже един от опорните стълбове на ООН

Колективният Запад направи нов опит да подкопае международноправната позиция на Русия. На заседанието на Общото събрание на ООН на 26 април беше внесен въпросът за ограничаване на използването на правото на вето от постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. След двудневна дискусия беше приета Резолюция № 262, която, първо, цели сериозна намеса в правомощията на Съвета за сигурност на ООН и второ, подкопаване на цялата система на ООН.

Лихтенщайн, към който по-късно се присъединиха Люксембург, Ямайка, Сан Марино и прочие Микронезии, беше официално посочен за спонсор на проекта за резолюция на Общото събрание на ООН № 262. Истинските спонсори на проекта обаче са западните постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания и Франция. Без тяхното съгласие никакви Малдиви и Маршалови острови не биха могли по никакъв начин да бъдат спонсори на подобен проект.

Какво предвижда Резолюция № 262 на Общото събрание на ООН?

Първо, използването на поне един постоянен член на Съвета за сигурност на правото му на вето автоматично свиква извънредно заседание на Общото събрание. Това трябва да стане в рамките на десет дни след упражняването на ветото.

Второ, Общото събрание изисква доклад от Съвета за сигурност на ООН относно използването на ветото. Нека обърнем внимание: не доклада на постоянния член, приложил ветото, а доклада на Съвета. В повечето (ако не във всички) случаи, когато вето е упражнено от един или двама членове на Съвета за сигурност, такъв доклад и неговата посока ще се определят от онези членове, които са били против ветото. За държавата наложила ветото резолюцията "позволява" даване на думата извънредно, но го прави "по изключение".

Въпреки факта, че Русия не е посочена директно в резолюцията, няма съмнение за нейната антируска ориентация.

Спокойният анализ на практиката на използване на ветото показва, че то се използва от всички постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. През целия период на съществуване на ООН ветото е прилагано: от Великобритания - 29 пъти, Франция - 16, САЩ - 82, Китай - 16, СССР / Русия - 120 пъти. През последните тридесет години (след разпадането на СССР) правото на вето се упражняваше главно от Русия, САЩ и Китай. В голяма част от случаите, когато е използвано ветото, то е използвано от двама постоянни членове едновременно (Русия и Китай).

Въпреки това, има много случаи на еднолично използване на ветото, предимно от Съединените щати. Например от 1997 до 2006 г. ветото е използвано от САЩ 20 пъти, от Китай 2 пъти и от Русия веднъж.

Увеличаването на случаите на използване на вето от Русия и Китай след 2007 г. се дължи преди всичко на нежеланието на западните страни да се съобразяват с интересите на всички постоянни членове на Съвета за сигурност. Във всеки случай е несправедливо да се каже, че Русия използва ветото повече от другите. Ако погледнете статистиката за използването на вето от западните и източните постоянни членове на Съвета за сигурност, съотношението е почти същото: 127 пъти е използвано вето срещу 136, съответно.

Качественият анализ на резолюциите, върху които е наложено ветото от Русия и Китай, показва, че в по-голямата си част то е било използвано за защита на държави, срещу които Западът се е опитвал да наложи санкции или войни под флага на ООН. Такива са ветото на Руската федерация и Китай върху ситуацията в Зимбабве (2007), Мианмар (2008), Венецуела (2019).

Повечето от ветото на Русия и Китай обаче бяха умишлено провокирани от Запада: в периода от 2011 до 2020 г. единадесет (!) съвместни вето на Руската федерация и Китай бяха в защита на Сирия. Редица западни проекти бяха очевидни и дори демонстративни провокации, за да принудят Руската федерация и Китай да наложат вето (например внасянето на проекторезолюция, на която вече е наложено вето - за отнасяне на ситуацията в Сирия пред Международния наказателен съд е внесена още два пъти!).

Ако държавите от ООН бяха честни не само с Русия, но и със себе си, щяха да видят, че ветото на СССР и Русия в 99% от случаите е в техен интерес! Те обаче са добре наясно с това.

От изказванията на развиващите се държави (които имат решаващ колективен вот в Общото събрание на ООН) става ясно, че те имат слаба представа за същността на правото на вето. Много държави погрешно възприеха проекта с ентусиазъм и дори възхищение.

Разширяването на правомощията на Общото събрание на ООН за сметка на Съвета за сигурност се възприема като по-голям „достъп“ на тези държави до механизма за вземане на решения. Мнозина са използвали този претекст, за да атакуват ветото като такова, като казват, че то трябва да бъде премахнато напълно.

Държавите-членки на ООН просто забравиха, че решенията на самото Общо събрание не се изпълняват. И в същото време биха си задали въпроса: кой блокира тези решения? Само ако можеха да обсъдят защо решението на Общото събрание за прекратяване на блокадата на Куба, което се приема всяка година от няколко десетилетия, не е изпълнено.

Или решението на Общото събрание на ООН, изискващо да се съобрази с решението на Международния съд за Никарагуа. Или решенията на Общото събрание на ООН за Палестина през последните шест десетилетия. Освен това те се извършват без никакви правни основания (докато използването на правото на вето се основава на разпоредбите на правен документ!).

Това е мястото, където държавите-членки на Общото събрание на ООН биха могли да се обърнат, но те всъщност станаха за смях, сериозно вярвайки, че западните страни им позволяват да участват в процеса на вземане на решения относно правомощията на Съвета за сигурност на ООН.

Резултатите от гласуването на 26 април останаха неизвестни. Просто мнозинство гласува в подкрепа. От изявленията на редица държави обаче става ясно, че доста държави са се въздържали от гласуване. Представители на Китай, Индия, Индонезия, Бразилия и други големи страни обърнаха внимание на неприобщаващия характер на самия проект. Под прикритието на „демократизация“ на Общото събрание на ООН беше извършена напълно недемократична спецоперация от ултимативен характер (този термин беше използван от редица делегации!).

След срещата представителят на Русия отбеляза, че въпреки красивата „опаковка“ на приетата резолюция, случилото се е опит за създаване на „инструмент за натиск върху постоянните членове на Съвета за сигурност“ и заяви , че Русия ще изхожда от чл . 12 от Устава на ООН, според който Общото събрание на ООН не може да прави препоръки по въпроси, които се разглеждат от Съвета за сигурност.

Член 12 определя връзката между правомощията на Общото събрание и Съвета за сигурност. Новата резолюция на ОС все още не отменя ветото, но променя баланса на правомощията между ОС и Съвета за сигурност. Според Устава на ООН Общото събрание на ООН не може да разглежда по същество въпрос, който се разглежда от Съвета за сигурност.

Сега се създава възможност да се заобиколи тази ситуация. Трябва да се има предвид, че Хартата на ООН е създадена, като се вземе предвид негативният опит на Обществото на народите. Член 12 от Устава на ООН е пряко коригиране на дефектите на системата на Обществото на народите, чийто механизъм и процедура изключват ефективното приемане на решения и тяхното изпълнение. 262-те държави, гласували в подкрепа на резолюцията, изглежда са забравили историята на Обществото на нациите.

Под прикритието на „укрепване на системата на ООН“ (а именно така се казва точката от дневния ред, по която беше прокарана резолюцията), се планира да се подкопаят основите на системата на ООН.

Министърът на външните работи на Русия С.В. Лавров „отговорно потвърди“, че правото на вето „не води никъде“. Той точно го определи като „един от опорните стълбове на ООН“, без който цялата организация „ще се обърка“. Въпреки това, точно това е целта. Резолюция 262 на Общото събрание на ООН е само първата стъпка към разрушаването на системата на ООН.

Резолюция 262 на Общото събрание на ООН реши в дневния ред на следващата, 77-ма сесия на Общото събрание да бъде включен въпросът „Използване на вето“. Правото на вето се превръща в основен обект на атака от страна на Запада. В условията на фашизация (откровен терор) на международните отношения Западът се надява, че ще може да диктува условията си на целия свят.

За съжаление, резултатите от гласуването на редица антируски резолюции напоследък дават основание за подобни надежди. В тази ситуация развиващите се страни не трябва да поемат стръвта за „демократизиране“ на ООН. Анализ на използването на правото на вето от Русия показва, че тя го е използвала най-често в защита на същите тези страни. Руският външен министър е напълно прав, че премахването на правото на вето и дори ограничаването му ще разсипе като цяло дейността на ООН. Но разбират ли това развиващите се страни, с чито ръце започна практическата работа по разрушаването на основните стълбове на Устава на ООН, че правото на вето остава единствената правна гаранция за тяхната защита?..

Превод: ЕС

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?