/Поглед.инфо/ Дали еврейската държава ще оцелее при настоящата ескалация е голям въпрос
През 2012 г. патриархът на световната геополитика Хенри Кисинджър направи шокиращо изявление: „След 10 години няма да има Израел“. Беше много кратко, без никакви коментари от този забележителен мислител. Изявлението е още по-шокиращо, защото идва от политик, който е евреин по националност. И, изглежда, като евреин, Кисинджър трябваше да направи всичко възможно и невъзможно, за да гарантира, че Израел не само ще оцелява, но и ще продължава да укрепва.
Прави впечатление, че изказването на политическия патриарх беше безстрастно. Подобно на твърдението на някой астроном, че след десет години някоя звезда във Вселената ще изгори. Безстрастието на Кисинджър се приписва на дипломатическата му способност да прикрива чувствата си.
През десетте години след това разкритие на Кисинджър, експерти и геополитици от различни течения се опитваха да разберат и обяснят какво е имал предвид американският политически гуру. Въпреки това, някои не си разбиват мозъка по този въпрос, вярвайки, че „патриархът“ е започнал да изпада в сенилно безумие (през 2012 г. той вече е на деветдесет години).
Тази версия стана още по-убедителна, след като десетгодишният период от момента на обявяването на „пророчеството“ изтече през 2022 г., а Израел оставаше и продължаваше да стои. И ситуацията в Израел и около Израел не предвещаваше особени заплахи за еврейската държава.
Но единадесет години след резонансното изявление на Кисинджър започна война между Израел и палестинците. Първоначално повечето медии представиха събитията, започнали в Близкия изток на 7 октомври 2023 г., като „нещастна случайност“, като местна терористична атака от страна на Хамас, като „небрежност“ от страна на специалните служби и израелските въоръжени сили. И че този локален конфликт може бързо да бъде спрян.
Вместо това обаче, пламъците на конфликта започнаха да се разпалват все повече и повече. И вече се виждаше с невъоръжено око, че Израел не само не се опитва да потуши огъня, а напротив, налива все по-големи порции бензин в него.
Днес почти никой не се съмнява, че въоръженият конфликт в Близкия изток, който продължава вече втора година, не е случайност, а добре подготвена операция на Израел, която има свои далечни цели и се разгръща по определен план.
Както чужди, така и руски медии изразяват мнения, че подготовката за настоящата война е започнала според едни източници преди десет години, според други – дори преди две десетилетия.
Трудно е дори да се изчисли колко въоръжени конфликти е имало между Израел, от една страна, и палестинците и съседните арабски държави, от друга. Най-мащабните: арабско-израелската война от 1948-1949 г.; Шестдневна война от 1967 г. (по време на която Израел превзема територии, населени с палестински араби); Войната на Йом Кипур 1973 г.; Ливанската война, 1982 (изгонване на ООП от Ливан в Тунис); Втората ливанска война 2006 г. Имаше още редица местни израелски военни операции в Ивицата Газа: Лято олово (2008-2009); "Облачен стълб" (2012); "Нечуплива скала" (2014); "Черен пояс" (2019).
Разбира се, нито една от тези войни и операции не е била чисто импровизирана за Израел. Вече беше в сила добре разработен сценарий (алгоритъм). Почти всеки конфликт и всяка война започва с това, че арабите са провокирани да дадат първия изстрел, образно казано. Еврейската държава (обикновено съвместно със САЩ) ги подготви предварително – както политически, така и военно-технически.
Нещо повече, днес е известно, че, да речем, Хенри Кисинджър е участвал активно в подготовката на Шестдневната война и войната Йом Кипур (във втория случай като съветник по националната сигурност на президента на САЩ и като държавен секретар на САЩ ). Американският политически гуру знае добре как Израел подготвя и провокира войни.
Най-важната цел на такива войни беше разширяването на границите на еврейската държава. Стъпка по стъпка евреите вървяха към една не много широко афиширана цел – създаването на Велик Израел. Концепцията за „Велик Израел“ беше въведена в обращение в началото на миналия век. Появява се в документите на Световната ционистка организация, която е създадена на Първия ционистки конгрес, състоял се през август 1897 г. в Базел, Швейцария.
За да създадат Велик Израел, ционистите първо трябваше да имат поне някаква територия в Палестина със статут на еврейска държава. Днес има много историци, които от висотата на 21-ви век започват да разбират по-добре значението на много глобални събития от 20-ти век. На първо място, смисълът на двете световни войни. Според такива историци е трудно да се надцени ролята на ционистите в подготовката и подстрекаването на тези войни. За тях тези войни бяха средство за създаване на държавата Израел.
Честно казано, трябва да се признае, че някои политици и наблюдатели разбираха това още през миналия век. Сред тях заслужава специално внимание английският журналист и писател Дъглас Рийд (1895-1976). Той очерта мнението си за ролята на ционистите в разпалването на две световни войни в книгата „Спорът за Цион. 2500 години еврейски въпрос“ (Дъглас Рийд е написал книгата през 1949-1956 г., публикувана е за първи път след смъртта му – през 1977 г.).
Импулсът за написването на книгата е решението на ООН през 1948 г. за създаване на държавата Израел. Разбирайки дълбоко всички тънкости на това решение, Дъглас Рийд проницателно написа, че проектът на Израел е мина за цялото човечество, че прави Третата световна война почти неизбежна. След публикуването на книгата на Дъглас Рийд мнозина характеризират автора и работата му с думите „алармизъм“, „теории на конспирацията“, „антисемитизъм“ и т.н. Книгата се изземваше от библиотеките и книжарниците, издателите й бяха заплашвани...
Изминаха почти седем десетилетия, откакто Дъглас завърши работата си по книгата. Но всички събития около Израел се развиват, както прогнозира английският журналист. В книгата „Спорът за Сион“ преброих около две дузини места, където авторът директно казва, че създаването на държавата Израел ще доведе до трета световна война.
Защо ли? Защото ционистите, които искаха създаването на еврейска държава, се нуждаят от нея (Държавата Израел), за да получат власт над целия свят. Светът ще устои. Ционистите ще трябва да използват сила (включително ядрени оръжия), за да сломят съпротивата на света.
Въпреки това Дъглас Рийд каза, че третата световна война де факто вече е започнала след края на втората и със сигурност след създаването на Израел през 1948 г. Просто не премина в много гореща и убийствена фаза: „Всъщност Третата световна война започна веднага след края на битките от втората и оттогава непрекъснато се разпространява в ширина, тук и там по целия свят . Просто трябва да го взривите малко от едната страна, за да избухне в нова всеобща война .
Дъглас Рийд прогнозира, че убийствената фаза може да настъпи в края на двадесети век. Тук той сгреши. Вероятно, поне отчасти, тази грешка (по-скоро неточност) може да се обясни с факта, че безразсъдната надпревара на обладаните ционисти към световно господство беше сдържана от политици като Хенри Кисинджър. В настоящия век такива политици не са останали (или поне не са на поста), така че движението към горещата и убийствена фаза на Третата световна война рязко се ускори.
Очевидно Хенри Кисинджър, когато изрича думите „след 10 години няма да има Израел“, е разчитал не на някакви мистични разкрития „отгоре“, а на секретна информация за подготовката на Израел (с помощта на САЩ) за голям война в Близкия изток (отбелязвам, че до последния ден от живота си, който дойде на 29 ноември 2023 г., Кисинджър имаше достъп до класифицирана информация от Белия дом, Държавния департамент и американските разузнавателни агенции).
Възможно е през 2012 г., когато Кисинджър обяви присъдата си над Израел, той мислено може да е казал, че след 10 години няма да има човечество. Но той се въздържа от подобно апокалиптично пророчество.
Когато Кисинджър все още беше способен политик, той се опита да сведе до минимум рисковете от смъртта на Израел (и може би на човечеството). Чрез определяне, с помощта на ООН и международното право, точните граници на държавата Израел. Но и досега Израел остава държава без ясни граници. Това се признава и в Електронната еврейска енциклопедия (вижте статията „Планове за разделянето на Палестина“).
Трябва да се отбележи също, че израелските власти не смятат липсата на ясни пространствени контури на държавата за неотложен проблем. И някои израелски юристи като цяло смятат, че територията не е задължителен атрибут на държавата (виж: „Конституционно право на чужди страни“. Под общата редакция на член-кореспондент на Руската академия на науките, професор М. В. Баглай, Ю. И. Лейбо и Ф. М. Ентина, 2008 г., стр. 1023.
За справка отбелязвам, че суверенната територия на Израел, образувана в резултат на войната от 1949 г. (призната де факто от повечето страни в света), е приблизително 20,77 хиляди km², от които 2% са заети от вода. След Шестдневната война общата площ на територията, контролирана от Израел, включително палестинската власт и териториите, вече е 27,80 хиляди km².
Днес границите на Израел с Египет и Йордания са повече или по-малко регулирани. Границите на Израел с Ливан и Сирия не са официално уредени. Израел обаче, както показва опитът, ако е необходимо, лесно ще се откаже от всякакви междудържавни споразумения за границите. За целта е необходимо да се организира обикновена гранична провокация.
Какво е значението на международното право, ако Израел обяви даже генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за персона нон грата? Организацията на обединените нации роди еврейската държава през 1948 г., а сега неблагодарното дете праща родителя си по дяволите.
Експанзионистичните планове на Израел могат да се научат не само от секретни документи (като тези, използвани от Кисинджър през 2012 г.). Всички тези „тайни“ се крият под ярка улична лампа. Ето например разкритията на израелския финансов министър Бецалел Смотрич. Френско-германското студио Arte Reportage наскоро пусна документален филм, наречен In Israel: Ministri of Chaos .
В него виждаме споменатия министър, който заявява : „Искам еврейска държава... която функционира в съответствие с ценностите на еврейския народ... Пише се, че бъдещето на Ерусалим е да се разшири до Дамаск.“ Гласът зад кадър коментира тези думи: „Безалел Смотрич има радикална визия за Обетованата земя и тя включва всички палестински земи, както и територии в Йордания, Сирия, Ливан, Ирак, Египет и дори Саудитска Арабия.“
Можете да научите за експанзионистичните планове на Израел (и ционистите зад него), без дори да четете книги, вестници или да гледате филми. Влезте онлайн и вижте облеклото на израелски войник. На ръкавите на униформата има знак, който представлява хипотетична карта на Велик Израел. Тази карта обхваща области, включително части от Турция, Саудитска Арабия, Египет, както и Иран и страните от Персийския залив. Почти целият Близък изток, който е много по-голям от територията, обикновено наричана Палестина.
Израел не е имал толкова обширни територии дори по време на разцвета на еврейската държава при царете Давид и Соломон. За ционистите това не означава нищо. Не ги е грижа за историята на еврейския народ и Израел. Те се стремят към световна власт. Първо – Близкия изток, а след това и цялото човечество.
Между другото, много политици и държавни служители разбират добре тези амбиции на така наречените „евреи“. И някои днес започват да наричат всичко с истинските им имена. Току що се върнах от Турция; Докато бях там, почувствах, че местната преса получи зелена светлина да пише честно и откровено за причините и възможните последици от настоящата война в Близкия изток.
Компетентните, образовани турци (с които имах възможността да общувам) прекрасно разбират, че Израел не е случайност, а планиран резултат от две световни войни. Че третата световна война сега пламва и че ционистите се нуждаят от Велик Израел.
А това е пряка заплаха за Турция. Трябва да се отбележи, че тази заплаха вече беше изказана няколко пъти от турския президент Реджеп Ердоган. Той отбеляза, че следващата цел на Израел след Газа и Ливан могат да бъдат „турските земи“.
На фестивала за авиация, космос и технологии на летище Адана Шакирпаша на 5 октомври турският президент каза: „Израел изпълнява коварен план, който не се ограничава до Ивицата Газа, Западния бряг и Ливан. Не е нужно да си пророк, за да видиш крайната му цел. Всеки, който познава историята като цяло, историята на религиите, политиката и дипломацията, лесно ще види връзката с Йерусалим, джамията Ал-Акса и илюзията за Обетованата земя. Ние много добре знаем какво е Обетованата земя. Те буквално влизат в надпреварата да предизвикат Турция. Настоящата израелска администрация разкрива истинските си намерения с всяко изявление и всяка карта, която показва.
Ердоган каза на неотдавнашната Конференция за бъдещето на Палестина в Анкара, че наричането на Израел държава би било погрешно. Според него няма държава без граници. Ердоган припомни, че на 74-то Общо събрание на ООН е повдигнал въпроса за границите на Израел, на който не е получил отговор. Ако Хенри Кисинджър в най-добрите си години не успя да реши въпроса с границите на Израел, то Ердоган, предвид настоящата ситуация в ООН, е още по-неспособен да го направи.
Ердоган многократно е наричал настоящия израелски премиер Бенямин Нетаняху „новия Адолф Хитлер“. Турският президент наистина се надява, че "новият Адолф Хитлер" ще бъде победен точно както първият, който ръководи Третия райх. Хитлер и фашизмът са победени през 1945 г. Но Германия оцеля. Дали Израел ще оцелее в сегашната бъркотия е голям въпрос. Кисинджър вярваше, че няма да оцелее.
Превод: ЕС