/Поглед.инфо/ Изглеждаше, че Иран е изправен пред фатална реалност, в която отвъдморските военни машини могат да стъпчат обективно много по-слабия конкурент. Обаче отново стана ясно: готовността да се умре, но не да се отстъпи, обезсилва всяка стомана, разрушена от вятъра на бойния дух на народа, който не е свикнал да отстъпва пред превъзхождащи сили.

Съвременната военна доктрина на Съединените щати се основава на необходимостта от многократни съвкупни (количествени и качествени) преимущества. Тогава е и възможно единствено да се започнат военните действия, защото е необходима гарантирана победа. Няма унифицирана формула за изчисление, във всеки случай всичко е индивидуално, но общите параметри са именно тези.

За да осигури предимство във възможна война с Иран, Вашингтон традиционно призовава съюзниците да сформират военна коалиция. Резултатът беше провал: Великобритания, Австралия и Албания отговориха и дори не само с думи. Отказаха Франция, Германия, Белгия, Кувейт, Египет и дори Саудитска Арабия. Всички останали балтийско-грузинско-полски "героични" чираци дори не дадоха повод да бъдат споменати. Времената, когато няколко десетки държави се събираха под звездно-раираното знаме, са отминали безвъзвратно.

На фона на подобни демарши бяха изтъкнати пълната безсмисленост на начинанието и безпомощността на започналия противостоенето. Основният шамар обаче беше получен от съвместните новогодишни военноморски учения на Иран, Русия и Китай в Персийския залив и Оманско море. Както пише иранският „Техеран Таймс“: „Военните маневри, когато се въвеждат най-строгите санкции в историята срещу Иран, показват, че Пекин и Москва имат голям потенциал за установяване на „стратегическо партньорство с Иран“, отбелязвайки, че това е „ясно предупреждение на Америка на фона на разбирането от Пекин и Москва, че Ислямска република е сила, пред която световните сили като Русия и Китай не могат да си затворят очите “.

Освен това се отбелязва, че дори турската информационна агенция “Ал Рай Елиум” също заяви, че „Иран, който е изправен пред строга американска блокада, ще се възползва най-много от тези маневри, защото ще унищожи блокадата на САЩ - поне психологически и показва, че не е изолирана страна и има стратегически приятели на международно ниво”.

По-нататъшните събития като цяло слагат край на евентуален блицкриг: хирургическата точност на иранските ракети и безпомощността на противоракетната отбрана на американските бази е фиаско, което можеше да бъде покрито единствено с реторични и псевдопобедни доклади, които Тръмп не забави.

Така можем да заявим: опитите на САЩ да провокират Иран напълно се провалят, поне на сегашния етап. Освен това ситуацията естествено преминава в равнината на засилване на икономическите санкции, което е най-безопасното за Вашингтон. Но и тук Съединените щати са изправени срещу съпротивата на нововъзникващия съюз, тъй като военноморските маневри също са предупреждение, че регионът е важен за играчите, които ще възпрепятстват удушаването на Иран и ще гарантират защитата на морските комуникации, които са жизненоважни, предимно за Китай, който получава значително количество енергоносители, включително ирански, от този регион и който няма да ги откаже доброволно. Русия има по-сложна задача и тя беше формулирана още на фона на войната в Сирия: първо, да се предотврати разрушаването на региона, непосредствено граничещ с южните ѝ граници, и второ, също така да се запази логистиката на морския транспорт за своите нужди.

Случилото се е най-малко шестият значителен провал на политиката на САЩ в най-новата история, насочен към подпалване на мира в далечен район, но е и най-гръмкият провал, който остави задграничния подпалвач на практика сам.

Нека ви напомня за тези провали.

- Блестяща операция по унищожаване на сирийското химическо оръжие през юни 2014 г., която позволи да се спрат бомбардировките в НАТО.

- Опитът за взривяване на Близкия изток чрез кюрдския въпрос, завършващ с действителното предателство на кюрдите.

- Невъзможността да се привлече Русия към военни действия на територията на Украйна, която на практика изчерпва ресурсите, за да се привлече Запада на своя страна чрез ескалацията на русофобията.

- Невероятни военно-дипломатически мерки за обезоръжаване на Северна Корея с нулев резултат, които като цяло оставиха послевкус на откровено безсилие.

- Настоящите проблеми с Ирак, които решително поискаха изтеглянето на американските войски от своя територия, което ще доведе до незабавно почистване на останките на “Ислямска държава” както в Сирия, така и в самия Ирак.

Венецуела е в същия ред, въпреки че, разбира се, не можеше да има въоръжено нашествие, защото Латинска Америка не отговаря на основния критерий - максималното разстояние от границите на САЩ. Точно както войната в този регион по никакъв начин не може да запали огън в световен мащаб.

Онези, които разбраха всичко, разбират или застават настрана, или публично отказват съучастие, независимо от съюзническите отношения. Прави впечатление, че спешната среща на НАТО от 6 януари приключи с нищо, което да бъде предложено за обсъждане.

Въпреки това си струва да разберем, че е рано да се радваме или да се отпускаме. Не просто рано, а криминално рано, особено като се има предвид сложността на региона и обективното разминаване на интересите на Техеран, неговите съседи и настоящи временни съюзници, които засега, въпреки всичко, едва тепърва се приближават до пълноценно цялостно стратегическо партньорство.

Да, Вашингтон все повече се изолира със собствените си сили, съюзниците отказват участие в авантюри, които им носят само проблеми и нито един плюс, като се започне с икономически загуби и се завърши с милионите бежанци. Но примерът с Русия и Турция показва колко е трудно да се намерят общи неща и съвместно да се решат взаимноизгодни проблеми от държави, които са психически и исторически достатъчно отдалечени.

Независимо от това, трябва да се отбележи със задоволство: в конфронтацията между САЩ и Иран първите отслабнаха, а вторите се засилиха.

Превод: В.Сергеев