/Поглед.инфо/ Преди спешния полет на Анатолий Антонов до Москва "за консултации", руското посолство в САЩ стовари на американците отговорността за кризата в отношенията между двете държави. Нищо подобно не се е случвало от зенита на Студената война, а Белият дом и Държавният департамент показват объркване. Какво цели Русия с тази стъпка и как е свързано със скандалното интервю с Байдън?
В дипломатическата практика спешното извикване на посланик за консултация е сериозен демарш, предпоследното предупреждение преди прекъсване на отношенията. В отношенията със САЩ официална Москва го прави за последен път по време на войната в Афганистан.
Не е изненадващо, че спешното привикване на Анатолий Антонов в родината му се превърна в своеобразна информационна бомба, експлозията на която веднага беше свързана със скандалното интервю с Джо Байдън. В него стопанинът на Белия дом обеща, че Русия ще „плати цената“ за „намеса“ в американските избори и стигна до преки обиди, наричайки руския лидер „убиец“.
И никой не се чуди, че са свързани: минаха едва няколко часа между публикуването на това интервю и съобщението на руското външно министерство. Трябва обаче да се има предвид, че „след това“ не означава непременно „заради това“. Нито в изявлението на площад „Смоленски“ по отношение на Антонов, нито в коментарите от самото посолство и официални представители не се споменава за връзката между тези събития. Формално посланикът е изтеглен от Вашингтон, за да „анализира какво да се прави и накъде да се движи в контекста на отношенията със САЩ“. В същото време външното министерство подчертава, че си поставят за цел „да не допуснат необратима деградация“ на тези отношения.
Ако Кремъл и външното министерство искаха да подчертаят, че Байдън е преминал „червената линия“ със своята реплика и сега сме принудени да вземем мерки, би било странно да мълчим за връзката между „А“ и „Б“. Нека приемем от себе си: тази връзка все пак съществува. Москва обаче играе по-фина игра, отколкото просто да реагира на провокацията.
Нека направим резерва веднага: подобен речник от устата на президента на САЩ, адресиран до президента на Русия, е недопустим, така че острите коментари на нашите политици относно Белия дом са справедливи. Тоест, има линия, която Байдън наистина е пресякъл. В Кремъл и във външното министерство обаче хората са рационални и внимателни към детайлите. И те са важни в този случай.
Първо, не говорим за специално изявление, думата killer е буквално изтръгната от Байдън. Журналистът попита челно: смята ли президентът на САЩ руския президент за убиец. „Ммм, да“, каза Байдън. И веднага след това той започна да разсъждава, че „можете да правите две неща едновременно“ и да си сътрудничите там, където „съвместната работа е в общ интерес“.
Това напомня на ситуацията отпреди четири години, когато друг президент на САЩ, Доналд Тръмп, даде интервю по друг телевизионен канал и друг журналист Бил О'Райли и ставаше дума за същото нещо: за отношенията с Путин. Тогава Тръмп каза, че уважава Путин. "Но Путин е убиец", възкликна О'Райли. „Нима си мислите, че страната ни е толкова невинна?“, отвърна Тръмп. Ясно е, че позицията на републиканеца е добронамерена, докато позицията на демократа е почти атакуваща, оттук и разликата в отговорите на провокативна реплика.
Казана дума – хвърлен камък, особено от глава на ядрена сила, а говорим за президент, който все още не е провел нито една пресконференция и понякога не може да си спомни кого е назначил за шеф на Пентагона и дори самата дума "Пентагон“.
При силно желание това интервю може просто да бъде отхвърлено: да се каже „дядото е стар“. Но това би било слаба позиция. А извикването на посланика за консултации е силна позиция.
В допълнение към факта, че при обстоятелствата на руско-американската криза, подробен разговор с посланика далеч от ЦРУ и техните шпионски трикове очевидно ще е от полза за руската кауза, Москва като че ли отнема инициативата от Вашингтон, принуждавайки американското ръководство да разсъждава върху собственото си поведение.
Вчера ситуацията изглеждаше така. Американците обмисляха силата на нов удар върху Руската федерация – дали да въведат своите "суперсанкции“ и ако го направят, тогава под какъв предлог: за намесата в изборите, за Навални, за Донбас, или за нещо друго. Русия от своя страна се „съсредоточава“, тоест просто чака, инициативата не е на нейна страна.
Сега Москва вдига залога, а американците дори не знаят как да реагират - във Вашингтон цари объркване. Белият дом отказва да коментира и Държавният департамент дублира мантрите на Байдън, отдалечавайки се от същността на въпроса. „Ясно заявихме, че ще взаимодействаме с Русия по начин, който е в интерес на САЩ“ и подобни неща.
Дори и да са очаквали отзоваването на посланика там, то е било заради налагането на санкции - като отговор и заплаха за по-нататъшни действия. И сега Байдън ще трябва да вземе предвид, че ако вдигне твърде много „цената“, която Русия трябва да „плати“ за приписаните ѝ грехове, въпросът веднага ще стане по-сериозен от оттеглянето на Антонов - до степен на понижаване на нивото на дипломатически отношения на постоянна основа.
Преведено на всекидневен език, посланието, изпратено от Москва, изглежда така: с "убиеца" вече прекалихте, вижте, не прекалявайте отново, помислете за „цената" по-добре. Волю-неволю - емоционалният фон просто не оставя избор. На теория това може да отслаби санкционния удар или поне да го отложи.
Вероятността американците да не си направят полезните изводи за нас и все пак се стремят към рязко изостряне на ситуацията е все още много голяма. Но перспективата за понижаване на дипломатическите отношения може наистина да изплаши Байдън.
Като цяло, говорейки за неговата „деменция“ и очаквайки скорошното възкачване на Камала Харис, в Русия те отиват твърде далеч. От същото интервю става ясно, че американският президент не е толкова лош, колкото пишат за него в блогове. Като политик, който от много десетилетия се стреми да ръководи суперсила, той едва ли ще позволи толкова лесно да бъде свален от власт, когато целта на живота му най-накрая бъде постигната.
Между другото, дори при болестта на Алцхаймер професионалните умения на човек се губят в последния момент - по-късно дори от способността да си мие зъбите. А Байдън е специалист по външна политика.
Трудно е да се обясни нещо за практическата дипломация на човека, който е водил преговори в Кремъл за намаляване на ядрените бойни глави с Андрей Громико - той сам ще ви обясни всичко.
Намаляването на дипломатическите отношения е, наред с други неща, намаляване на собствените инструменти, намаляване на собствените възможности. Отсъствието на руския посланик във Вашингтон тревожи американците по-малко от факта, че ще трябва да намалят собствената си мисия в Руската федерация, която вече е отслабена до краен предел.
Като политик от старата школа, Байдън знае както значението на дипломатическите ресурси на вражеска територия, така и че двете съперничещи суперсили се нуждаят от редовен контакт, за да предотвратят най-лошото. Дори в дните на СССР за него беше по-приятно да бъде човек, който „изгражда мостове“ и стига до практически споразумения с Москва, а не този, които руши и без това трудните отношения между двете страни (а има изобилие от такива фигури във Вашингтон през 70-те и 80-те години.).
Идеята, че изказването в интервюто е използвана от руснаците като оправдание да се възползват от инициативата, със сигурност ще му дойде в главата. Но в компания с мисълта, че е пресолил нещата и рискува да налее масло в огъня. Тогава конфликтът ще продължи да се засилва, дявол знае до къде. Нито на нас, нито на американците, нито лично на Байдън това не обещава приятни перспективи и не може да обещава.