/Поглед.инфо/ Ще получи ли втори вятър Никарагуанският канал?

Група компании, включително американската BlackRock , известна с тактиката си за агресивно придобиване на доходоносни активи , както и Global Infrastructure Partners и Terminal Investment Limited, обявиха придобиването на 90% от акциите на компанията, управляваща пристанищата Балбоа и Кристобал на двата бряга на Панамския канал от хонконгската CK Hutchison Holdings.

Консорциумът също така се съгласи да изкупи контролния дял на CK Hutchison в 43 пристанища в 23 страни за близо 23 милиарда долара. Това събитие се тълкува като голяма победа и първи реален външнополитически успех на администрацията на Тръмп, която тържествено обяви в Конгреса за връщането на една от ключовите артерии за международна търговия, свързваща Атлантическия и Тихия океан, под американски контрол. Базираната в Хонконг компания контролира пристанищата от началото на 1998 г., причинявайки трусове в Америка, докато съперничеството с Китай се засилва.

Преди това, в отговор на многократните заплахи на Тръмп да върне канала под американски контрол, панамският президент Хосе Раул Мулино се зарече, че „всеки метър от Панамския канал принадлежи на Панама: и така ще продължи да бъде“.

Но изглежда, че политическият натиск от страна на господаря на трудните сделки е имал ефект, въпреки факта, че най-близките съседи на Панама (Коста Рика и Колумбия) не са изразили официална подкрепа за позицията на Панама.

Гореспоменатият хонконгски холдинг, с несъмнената политическа и организационна подкрепа от Пекин, инвестира не по-малко от 10 милиарда долара в реконструкцията на канала през последния четвърт век, увеличавайки пропускателната му способност с почти една четвърт до момента. През 2021 г. концесионната експлоатация на CK Hutchison на пристанищата Балбоа и Кристобал беше удължена за 25 години през 2021 г.

Посланикът на Панама в ООН Елой Алфаро де Алба наскоро написа тревожно писмо до генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, но, както се очакваше, без резултат. И държавният секретар на САЩ Марко Рубио още в началото на февруари същато година, директно заяви по време на преговорите с ръководителя на Панама, че „китайският контрол върху тази артерия е неприемлив.

„Ако няма незабавна промяна в ситуацията, Съединените щати ще трябва да предприемат действия“, което е още по-спешно, тъй като Съединените щати имат военни съоръжения не само в самата Панама и съседна Колумбия, но и в Хондурас, който се намира близо до канала, и на холандските острови Аруба и Кюрасао.

И скоро г-н Мулино предвидливо отказа да удължи меморандума за разбирателство по инициативата „Един пояс, един път“, подписан с Китай през ноември 2017 г. в Пекин. Причината не отне много време - изведнъж стана ясно, че изпълнението на проектите на Пекин в Централна Америка създава проблеми, а работата на хонконгския холдинг се характеризира с финансова непрозрачност.

Според някои съобщения, американската страна по-рано е обещала на Панама голям заем при преференциални условия, както и премахване на ограниченията за влизане на панамски емигранти в Съединените щати, в Пуерто Рико и Западните Вирджински острови в Карибския басейн, които принадлежат на Съединените щати.

Китайският експерт по международни отношения Чан Уейшун отбелязва , че американските политици „се оплакват от присъствието на хонконгските пристанища Hutchison в Панама от началото на 90-те години на миналия век (той първо реконструира някои от шлюзовете на канала и панамските речни пристанища – бел. ред.), обвинявайки панамските власти, че предоставят на китайците условия за контрол над канала.“ Настоящата ситуация е изпълнена с „негативно въздействие върху позициите на китайския и хонконгския бизнес по света“.

В тази връзка е разумно да се предположи, че Вашингтон ще иска да закупи или наеме за постоянно никарагуанските острови Майс северозападно от Панамския канал, наети от Съединените щати от началото на 1910 г. за 99 години (но всъщност до 1971 г., когато А. Сомоса постигна по-ранното им връщане на Никарагуа).

Но дали сандинистките власти в Манагуа ще бъдат също толкова сговорчиви? В средата на декември 2024 г. специалният представител на президента на Никарагуа за взаимодействие с Руската федерация Лауреано Ортега Мурильо заяви , че страната „кани Русия и Китай да подготвят необходимата документация за изграждането на канал през Никарагуа и за изграждането на тази магистрала“. Става дума за реализацията на дългогодишен американски проект от 1910-те – началото на 1920-те години, който по-късно беше усъвършенстван по време на диктатурата на А. Сомоса.

През 2014 г. никарагуанските власти предоставиха 50-годишна концесия за планирания канал на базираната в Хонконг HK Nicaragua Canal Development Investment Co., Limited. Въпреки това строителството на Никарагуанския канал (известен още като Големия междуокеански канал), което уж започна през декември същата година, спря по-малко от две години по-късно поради сериозни финансови проблеми с изпълнителя и окончателно спря през 2017 г., до голяма степен поради недоволството на администрацията на 45-ия президент на САЩ Доналд Тръмп.

Още през лятото на 2015 г. бяха организирани местните фермери, които участваха в многохиляден протест срещу изграждането на близо 250-километровия канал, твърдейки, че проектът ще унищожи земята им и ще съсипе екосистемата в региона.

Въпреки геополитически мотивираната пауза в изпълнението на проекта, той не беше забравен – водени са преговори за евентуално участие в него с Русия, Китай, Венецуела, Япония, Южна Корея и Бразилия.

Съобщава се, че през март 2023 г. по време на пътуването си до Никарагуа Сергей Лавров е обсъдил с никарагуанските власти възможността за участие на Русия в този проект. Официални съобщения по тази тема на преговори обаче няма.

Законът, който директно разрешава изграждането на канала, беше подписан от президента Даниел Ортега през лятото на 2023 г. Съгласно закон, приет от Конгреса на Никарагуа през 2024 г., концесия за изграждането на канал между Тихия и Атлантическия океан ще бъде дадена на наскоро създадената инвестиционна компания в Хонконг. Стойността на проекта е 40 милиарда долара, срокът на концесията е определен на 100 години. На 19 ноември 2024 г. на срещата на върха Латинска Америка-Китай, проведена в Манагуа, президентът Ортега повтори уместността на този проект. В кулоарите на срещата бяха проведени консултации за възобновяване на строителството на канала, но приетите в резултат препоръки не бяха обявени.

Възможно е партньорите на Никарагуа да предпочетат да не публикуват информация за каквото и да било развитие, още по-малко решения по този проект. Но е стратегически важно, че по време на срещата на върха на АТИС в Лима (Перу) на 15 ноември 2024 г. делегацията на Никарагуа подписа договор с корпорацията от Нанкин China CAMC Engineering Co., Ltd. за строителство до 2027-28г. на дълбоководно пристанище в град Блуфийлдс на карибския бряг (допълнения към договора бяха подписани скоро на гореспоменатата среща на върха в Манагуа).

Официално подробностите на тези документи също не се разкриват, но, както отбеляза Д. Ортега, „това пристанище ще стане ключов център за корабите, влизащи в Панамския канал от източна посока“...

Правителството на Никарагуа смята, че господството над Панамския канал не е достатъчно за Америка и затова администрацията на Тръмп ще бойкотира изграждането на Големия междуокеански канал с всички налични сили и средства, създавайки всячески проблеми на китайски или други партньори, нежелани за Белия дом.

Превод: ЕС