/Поглед.инфо/ Когато през 2016 г. се разбра, че Русия може да е хакнала имейлите на Джон Подеста и Демократическия национален комитет, както и да е предала плодовете на труда си на Уикилийкс, за да помогне на кандидата за президент Доналд Тръмп, възмущението на американския естаблишмънт беше много голямо.

Ако руските служби за сигурност са изпратили тези имейли, а ферма за тролове в Санкт Петербург е пускала туитове и текстове, за да подбуди злоба в нашата политика, твърдят те, то това е атака срещу американската демокрация и нейния най-свещен ритуал - изборите, с които ние избираме нашите лидери.

Някои го нарекоха „акт на война“. Други го дори го сравняваха с Пърл Харбър.

Почти всички се съгласиха, че непоносимата намеса във вътрешните работи на Съединените щати повдига нуждата както за осъждане, така и за възмездие.

И все пак, когато става въпрос за намеса в делата на други нации, колко безгрешни, колко непорочни сме ние, американците?

По време на Студената война Съединените щати редовно изхвърляха режими, които смятахме, че застрашават нашата кауза - Иран през 1953 г., Гватемала през 1954 г., Конго през 60-те години.

След Студената война Съединените американски щати бяха основен двигател в „цветните революции“, които промениха режимите в Украйна и Грузия.

Според Виктория Нюланд, тогава от Държавния департамент, която отново се връща, са били вкарани цели пет милиарда долара, за да се извърши свалянето на демократично избрания проруски режим в Киев и замяната му с проамерикански.

Това беше отключващото събитие, което накара Владимир Путин да анексира Крим, за да осигури военноморската база на Черно море в Севастопол.

Помислете за реакцията в тази столица на ареста и затвора на дисидента Алексей Навални след завръщането му от Германия, където той е бил лекуван от химическо отравяне, предполагаемо от службите за сигурност на Путин.

В редакционна статия "Нищо друго освен отровител", Уошингтън Пост прогърмя:

"Западните правителства трябва да правят каквото могат, за да помогнат на това безпрецедентно предизвикателство към автокрацията на г-н Путин да оцелее и да расте ..."

"Г-н. Путин се е посветил на експлоатацията на слабостите в демократичните системи. Сега е моментът да върнем услугата", категорични са от изданието.

Само помислете за какво призовава Уошингтън пост тук:

Държавите от НАТО и Съединените американски щати трябва открито да застанат на страната на протестиращи в градовете на Русия, чиято цел е свалянето на президента Путин и международно признатото правителство на страната.

Как, чуди се човек, американците биха реагирали, ако президентът Путин открито настояваше за подкрепа в световен мащаб на тълпата от "Спрете кражбата", когато те нахлула в Капитолия на Съединените американски щати, за да отменят резултатите от изборите на 3 ноември?

Въпреки че американците са разделени по расови, културни, социални и морални въпроси, либералните интервенционисти все още говорят за нашите "универсални ценности", които представляват бъдещето, към което трябва да се стремят всички нации. Сред тях са ценностите на демокрацията, практикувана в Съединените щати.

Това са стандартите, по които трябва да се оценяват други нации. А нациите, които не отговарят на тези стандарти, са кандидати за интервенция от страна на Съединените американски щати в техните дела. Нашето в Америка е идеологически империализъм от особено рядък вид.

Когато ние сме се намесвали в тези държави с военните си сили, най-често резултатът е бедствие. Отчасти защото режимите на Либия, Сирия, Ирак и Йемен не отговаряха на нашите идеи за добро управление, ние влязохме с военна сила във въпросните страни, уж за да ги променим.

Резултат: милиони мъртви, ранени и разселени араби и мюсюлмани в целия Близък изток. Историческо бедствие.

Когато настъпи Арабската пролет, ние я прегърнахме. Демократичната революция беше тук! И какво се случи в най-голямата арабска държава, която реагира, така както ние настоявахме, а именно Египет?

Нашият съюзник от цели 30 години, президентът Хосни Мубарак, беше свален от власт. Мюсюлманското братство беше дойде на власт чрез избори. Година по-късно властта беше сменена от нов генерал Абдел Фатах ел-Сиси, човек по-безмилостен от Мубарак.

Тази седмица генералите в Мианмар (Бирма) свалиха цивилното ръководство на страната и поеха пълната власт. Президентът Джо Байдън реагира рефлексивно, наричайки станалото:

"Директно нападение върху прехода на страната към демокрация".

"При демокрацията силата никога не бива да надделява над волята на хората или да се опитва да заличи резултата от едни надеждни избори", каза Байдън.

Дерек Мичъл от Националния демократичен институт, дъщерно дружество на Националния фонд за демокрация, обясни:

"Демокрацията е един от стълбовете на външнополитическата програма на администрацията на Байдън. Те осъзнават, че трябва да се заемат с това доста сериозно. Въпросът е какво да правят".

Всъщност, по-големият въпрос, основният, който трябва да се зададе, е защо вътрешните работи на Бирма, държава, намираща се на 10 000 мили от Съединените щати, са работа на Вашингтон.

Светът след Студената война, когато Америка застана в позиция на морална оценка на демократичността на всички други нации и действаше срещу тези, които не се вместяват достатъчно, идва към своя край.

И ако не се откажем от този идеологически империализъм, този край, особено що се отнася до Русия и Китай, може да дойде внезапно и скоро.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели