/Поглед.инфо/ Когато преди няколко години казах на приятелите си, че ние (по онова време) живяхме в най-добре нахраненото и спокойно време, което едва ли ще се случи отново в обозримо бъдеще, те ме гледаха поне в недоумение. Това е лесно обяснимо, ако си представим настоящия процес на развитие на световната общност под формата на влакова композиция, която се движи много уверено нанякъде. Начело в него вървят така наречените развити страни, които се считат за напреднали по начало и които по пътя събират всички благинки наоколо, а останалите трябва да се задоволят с това, което остава. Процесът на движение по начало се счита за прогрес. И тук са възможни две коренно различни гледни точки на това пътуване.
Първата и най-масова е, че се движим към светло и просторно място, пристигането на което ще издигне човечеството до нова цивилизационна височина. В рамките на тази гледна точка новите норми на поведение, морал, които сме принудени да приемем, са неизбежна разплата за прогреса и независимо дали искаме или не, тези норми са стъпки на неизбежното развитие. Това мнение се корени особено в мисленето на всички хора, ориентирани към Запада. За жителите на САЩ и Европа това е вшито на подсъзнателно ниво, просто защото този възглед е официалната норма в обществото в продължение на много десетилетия, ако не и векове. Когато през 2005 г. разговарях с чуждестранни студенти от Европа, Япония и САЩ, бях убеден, че те по принцип не са готови да обмислят възможността за различен възглед, въпреки че са наистина умни и развити хора, особено след като са учили у нас. Още тогава вече бях силно заинтересован от настъпващата икономическа криза. Опитите ми да обясня неизбежността ѝ се натъкнаха на усмихнато неразбиране. Дори 2008 г. не ги предупреди и те просто обясниха, че това е един от малките шокове, които периодично се случват в икономиката. Условно ще наричаме хората в тази мирогледна позиция прогресисти.
Вторият поглед се нарича традиционалистки. Разбира се, това разделение е по-скоро произволно и не винаги е изразено достатъчно ясно, още повече, че във всяка посока има огромен брой различни гледни точки, но като цяло вторият възглед може да се изрази по следния начин: не, че настоящата посока на нашата цивилизация е единствената вярна и също, че крайната точка на сегашната посока на цивилизацията е условният рай на прогресивните. Това предполага следното: далеч не всичко, което е „иновация“, трябва да се приема безусловно, настоящото състояние на нещата не е непременно крайъгълен камък по пътя на прогреса. Опитът от миналото, в който такива супер държави от своето време като Рим, Египет преживяват разпад и впоследствие се превръщат в периферия на цивилизационните процеси, трябва да ни научат, че закъсненията на местното развитие многократно са възникнали по пътя на човечеството. И ми се струва, че сме на прага на поредната задънена улица.
Въпросът е колко дълбока е тази улица?
За да продължим изследванията си, първо трябва да се съгласим, че си струва да разделим действието на основните закони на човешкото развитие от действията на отделните му участници или актьори. Въпреки че последните, в различни периоди от историята (и особено сега), могат да придобият доста впечатляващо политическо влияние, но като цяло тяхното влияние върху цялата история на Земята не е нищо повече от локално отклонение от неизбежността.
В края на 80-те гледах интервю със Сергей Петрович Капица, където за пръв път чух за Закона за хиперболичното нарастване на населението на Земята, което много ме порази тогава. Този емпиричен закон е изведен за първи път от Хайнц фон Херст и публикуван през 1960 г. Законът изглежда така:
Където N е броят на хората, а T е текущото време. Ясно е, че закономерността описва числото приблизително, а колкото по-близо сме до 2025 г., толкова по-лошо, но за нас това е важно - в този закон има точка за сингулярност, обозначена като 2025 г., Фон Херст дори озаглавява статията си “Денят на страшния съд. Петък 13 ноември 2026 г." Естествено, въпросът не е в конкретна дата, въпросът е, от гледна точка на основния закон за растежа на населението и съответно развитието на цивилизацията, ние преминаваме през период на бифуркация, точката, в която старите закони и отношения престават да действат.
Ако си представите тази графика не просто като закон за нарастване на населението, а като закон, обозначаващ по принцип основите на развитието на човешката цивилизация, икономика, наука, търговия и т.н. (те не е задължително да имат една и съща крива форма, ще бъдат свързани с тази функция) , тогава можем да направим няколко основни извода:
1. Субектите на историята могат да използват законите на развитието на цивилизацията в свой интерес, но ако надхвърлят основните закони, ако за кратко време повишат някои от своите параметри над потенциалното базово ниво, те натрупват в себе си енергията на разрушение и когато отклоняващата сила отслабва, тази енергия ще се обърне срещу тях самите.
2. Глобализацията не е цел, а средство и в края на 2000-2020 г. тази цел престава да играе значителна роля във фундаменталното развитие. В краткосрочен план тази цел е използвана от някои участници в техните собствени интереси и сега тя се обръща срещу себе си.
3. Коронавирусът е проява на основните процеси на развитие, докато няма значение дали е създаден от човека или не. Нещата, създадени от човека, могат да достигнат такъв световен обхват, само когато те, дори и за кратко време, съвпадат с настоящата посока на основните закони. Основната им „задача“ със законите на развитието е да се пренасочи вниманието на цивилизацията от краткосрочни цели, последвали от бързия растеж на кривата, към дългосрочни устойчиви цели, които лежат в съвсем друга посока. Характерно е, че се справят със задачата.
4. Има цялостно преосмисляне на целите и принципите на развитието на цивилизацията. Както виждаме, дори в последните събития, по-традиционните начини за организиране на общността ще играят все по-голяма роля. Те се оказват по-прости и ефективни. За първи път в историята умереният „традиционалистичен“ възглед става по-важен от „прогресивния“. Само защото е по-съвместим с посоката на основните закони на развитие.
5. Сривът на „Илюзията за прогрес“. Условна графика, която показва какво представлява „Илюзията за прогрес“. Това явление се случва в момент на стръмен връх във всяка област на развитие, когато възгледите на хората се допират до сегашната (T0) ситуация и я приближават към бъдещето (T1), което води до създаването на илюзия.
Това явление се срещаше доста често, особено ако погледнете прогнозите за бъдещето, които са правени много пъти в миналото. В началото на ХХ век виждаме снимки за бъдещето с много дирижабли от всякакъв вид, през 60-те беше полети и космически проучвания и т.н. Мнозина извличат теории за конспирация от това, но в повечето случаи това отново са общите закони на развитие. Настоящият момент създава най-масовата и трайна илюзия от всички, които са били досега. Тази илюзия прави хората пламенни прогресисти, не е нужно дълго да се търсят примери, опиянени хора мислят, че това е поглед в красиво и светло бъдеще, но това е само проекция върху стената на гигантски сапунен мехур и този мехур тъкмо се е пръснал. Отрезвяването ще бъде трудно и продължително, много вероятно е мнозина да не искат да се разделят с красива илюзия.
Връщайки се към нашия модел на влаковата композиция, виждаме, че колкото по-дълбоко предните вагони навлизат в масовите си илюзии, толкова повече те се оказват в безизходица в последствие.
Сега сме в процес на унищожаване на глобалистическата илюзия, тя ще бъде последвана от неолибералната икономика, последната ще бъде илюзията за цифровата реалност. Направете свои собствени изводи.
P.S. Малко допълнение: пропуснах част от моите разсъждения.
Относно традиционализма имах предвид, че според тази крива, векторът на развитие ще бъде по-нежен, което по-точно ще съответства на вектора на последната част на кривата, а не на лудото излитане на 20 век. Но разбира се, това не означава, че светът ще се върне точно към формите, които са били в миналото, безспорно ще е нещо ново. Какво все още е неизвестно. Но съм сигурен, че ще става дума за стабилно и спокойно развитие и повече за опазване, отколкото за напредък.
Този външен вид ВЕЧЕ се промени. Достатъчно е да сравним реакцията на коронавируса, когато сме в стадий на фрактура на кривата и реакцията към испанката, когато човечеството беше в подножието на излитането. Сега нашата реакция е стабилност и поддръжка. Хората ценят това, което имат повече, и това е в основата на традиционалистичния възглед. Прогресисткият възглед - ще постигнем повече с напредък, отколкото да загубим по пътя. Точно в това е фундаменталната разлика между тези възгледи.