/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп вероятно не е напразно заподозрян, че работи за Владимир Путин. Той обяви, че планът за палестинско-израелското уреждане, обявен за три години като „сделка на века“, ще има само един дългосрочен ефект - това ще засили позицията на Русия в Близкия изток и в ислямския свят като цяло.

Позициите на Русия в Близкия изток след 2015 г., когато започна сирийската операция, се засилиха повече от сериозно. И това е на фона на продължаващото отслабване на САЩ. Следователно, инициативата на Тръмп за разрешаване на палестинския проблем, който остава централен за целия Близкия изток, може да се разглежда като опит за промяна на тенденцията - да се върне инициативата на държавите и отново да ги превърне в основен играч в целия регион.

Да, опитите за намиране на изход от арабско-израелската конфронтация са правени многократно, но именно САЩ са водещи по броя на инициативите по този въпрос през последния половин век. През 70-те те дори успяват да помирят Египет и Израел, а през 93-та - да гарантират, че Израел и Организацията за освобождение на Палестина се признават. Но в бъдеще всички опити за изпълнение на споразуменията от средата на 90-те и преминаване към създаването на пълноправна палестинска държава се провалят. Израел не иска не само да прилага резолюциите на ООН за независима Палестина и нейните граници с арабските държави в рамките на 1967 г., но и като цяло да се съгласява за съществуването на независима Палестина.

Разделена на две части (Газа и Западния бряг), която по същество е в израелска блокада и има маса израелски селища на своята територия, Палестина няма начин да води нормален живот. Дори всички преговори за прекъсване на безизходицата отдавна са замразени. От 2014 г. насам няма нито една лична среща на лидерите на Палестина и Израел.

Дори по време на предизборната кампания Доналд Тръмп обеща да намери изход от най-трудния конфликт на нашето време. Администрацията му подготвя план за заселване от три години - представянето му се отлага през цялото време, включително поради вътрешно израелско политическо объркване. В средата на миналата година бяха публикувани общите очертания на икономическата част на плана, основният компонент от които бяха десетки милиарди инвестиции в палестинската икономика. Но конфликтът, който продължава повече от седем десетилетия, няма икономически, а религиозен, национален и геополитически произход. А да се реши с пари е невъзможно. Следователно, всички чакаха публикуването на самия план, без обаче да се правят някакви специални илюзии по отношение на съдържанието му.

Защото, докато чакаше плана за „сделката на века“, Тръмп успя да направи много произраелски жестове, по-специално да признае целия Ерусалим за столица на Израел, което очевидно е неприемливо не само за палестинците, но и за целия ислямски свят (и също противоречи на всички резолюции на ООН). Следователно, ако в „сделката на века“ е имало клауза за израелския Йерусалим, всичко останало вече не би могло да бъде прочетено и обсъдено. Нито в Палестина, нито в арабския, нито в ислямския свят няма владетели, които са готови да изоставят борбата за свещеното за мюсюлманите Ал-Кудс.

И тази точка в плана на Тръмп, разбира се, се оказа, че съществува. Съдържащото се в него предложение за обявяване на Източен Йерусалим за столица на Палестина не може да заблуди никого: под него Тръмп има предвид предградията на Йерусалим. Това е същото, както ако Нова Москва се е наричала Москва, тоест част от Московска област, присъединена към столицата преди десет години. Мюсюлманите, както християните и евреите, се интересуват само от Стария град, древния Йерусалим. И в плана на Тръмп той го оставя към действителната администрация на Израел (като съхранява управлението само на Храмовата планина  на Йордания, която преди това е притежавала целия Стар град и юридически, тоест в очите на световната общност тя остава господарка и сега).

За реално възобновяване на палестинско-израелските преговори въпросът за статуса на Йерусалим трябва да бъде поставен най-малко за обсъждане с предложение, например, да му се даде статут на отделно звено, контролирано от международната общност (тогава палестинците поне биха седнали на масата за преговори). Но няма нищо от това в плана на Тръмп, защото Израел е категорично против това. Представянето на плана на Тръмп се проведе във Вашингтон в присъствието на израелския министър-председател Нетаняху, което беше ясно потвърждение на про-израелския характер на предложената сделка от американския президент.

А статутът на Йерусалим е само най-яркият детайл от неприемливостта на плана за Палестина.

Всичко останало в него може да се сведе до една проста фраза - това ще бъде полудържава без суверенитет. Тя няма да може да контролира въздушното си пространство и граничните точки, да отговаря за сигурността и ще бъде демилитаризирана. Всички израелски селища на Западния бряг, тоест в Палестина, остават, а цялата територия на "независима Палестина" ще бъде като сито. Палестина няма да има достъп до границата с Йордания - само два контролно-пропусквателни пункта, свързани с палестинската територия чрез специални магистрали. Контролните пунктове ще се контролират от Израел.

Тоест, на палестинците се предлага това, което вече имат - липса на независимост и зависимост от Израел. И защо трябва да се съгласят на това? Инвестиции от 50 милиарда долара, достъп до две израелски пристанища и Червено море, както и две специални икономически зони на границата с Египет не променят нищо. Създадена по този начин, държавата ще бъде нежизнеспособна и зависима от Израел. Няма никакви шансове за споразумение на такава основа.

Но може би Тръмп ще успее поне да постави палестинците и израелците на масата за преговори? Не, първата реакция на Махмуд Абас - „категорично отхвърляме тази сделка, говорихме за нея по-рано и позицията ни не се е променила“ - ще остане същата в бъдеще. „Йерусалим не се продава“, каза палестинският лидер, като заяви, че е готов да обсъди уреждането на Близкия изток с Израел само при посредничеството на квартета - Русия, САЩ, Европейския съюз и ООН.

Реакцията на мюсюлманския свят е най-вече рязко отрицателна. Например, турците нарекоха плана мъртвороден и онези страни, които настояваха да проучат самата сделка (като Египет, Йордания и Емирствата) всъщност правят това само като част от играта си с Вашингтон. И те са ограничени с общи думи за важността на възобновяването на палестино-израелския диалог, както направи външното министерство на Саудитска Арабия, подчертавайки, че подкрепя „началото на преки мирни преговори между палестинската и израелската държави под егидата на САЩ“. Преговори, но поддържането на сделка, лишаваща мюсюлманите от Йерусалим, никой от арабските владетели няма да се съгласи. А в събота на срещата на върха на Лигата на арабските държави в Кайро целият свят ще го види.

Засега реакцията на Европа е в духа на „трябва да се изучава“, но тук е ясно, че Старият свят няма да окаже натиск върху арабите, за да ги принуди да приемат неприемливото.

Що се отнася до Русия, Нетаняху ще отлети в Москва в четвъртък, който на среща с Путин ще се опита да го убеди да подкрепи Тръмп, без никакъв шанс да го постигне. Путин може да каже, че подкрепя преговорите между Палестина и Израел, но това е нашата постоянна позиция и дори предложихме да се проведе среща между Нетаняху и Абас в Москва. Но не въз основа на плана на Тръмп, по отношение на който специалният пратеник на президента за страните от Близкия изток и Африка, заместник-министърът на външните работи Михаил Богданов вече заяви, че сега е важно „палестинците и арабите да изразят отношението си към споразумението“.

Окончателната им реакция ще бъде в събота, но вече е ясно, че както говори говорителят на Путин Дмитрий Песков, може да се заяви, че „планът получи пълна подкрепа от Израел, беше подкрепен от редица други държави, но беше категорично отхвърлен от прекия участник т. нар. транзакция. Става въпрос за Палестина. "

Ясно е, че Русия няма нужда да отхвърля плана от прага, включително въз основа на личната дипломация на Путин и Тръмп. Но след съботната среща на ЛАГ в Москва оправдано ще се позове на позицията на арабите, които ще отхвърлят плана на Тръмп като несъстоятелен. Русия няма да подкрепи плана на Тръмп, но ще се застъпи за възобновяването на палестинско-израелските преговори с участието на ключови световни играчи. Тоест Европа, САЩ и Русия - плюс международната общност, представена от ООН.

В крайна сметка всичко ще им дойде. Да, не веднага, след смяната на правителството в Израел (напускането на Нетаняху) и дългите консултации. Но именно квартетът международни посредници в крайна сметка ще постави палестинците и израелците на една и съща маса - ако не за преговори, то поне за разговори и срещи. И на тази маса няма да има план на Тръмп, но все пак той е достатъчно безполезен.

Защото всъщност проектът "сделка на века" няма да бъде ценен подарък за Израел, а за Русия - в резултат на провала на американската инициатива, вниманието към страната ни в арабския и по-широкия ислямски свят само ще се увеличи.

Защото именно Русия остава единствената световна сила със силна позиция в Близкия изток, която поддържа добри отношения както с Палестина, така и с Израел. Европейският съюз се опитва да играе подобна роля, но той загуби (или все още не е придобил) външнополитическа инициатива и не само по палестинския въпрос. Днес само Русия може да постави ръководството на Израел и Палестина на масата за преговори, което многократно се опитвахме да направим през последните години, макар и безуспешно. Провалът на руското посредничество беше свързан, наред с други неща, с три години работа по „сделката на века“. Разнообразни сили наистина участваха в разработването и подготовката на плана на Тръмп, включително в арабския свят (например Емирствата и Йордания). Нямаше надежди за чудо, но дипломатическа инициатива по отношение на палестинския въпрос американците все пак успяха да покажат.

Сега картите са изложени на масата. И въпреки че Тръмп говори за предстоящите четири години за преговори за „сделка на века“, ясно е, че палестинците дори няма да започнат преговори въз основа на плана, предложен от американците. Така топката вече е на страната на Русия: именно нашата страна може да действа не само като посредник, но и като гарант на палестинските интереси. Доверието в Тръмп и по-широко в Америка от Палестина вече не може да бъде върнато. И ако през уикенда Нетаняху също реши да анексира законно частта от Западния бряг, окупирана от Израел (като се позовава на плана на Тръмп), тогава арабите ще бъдат още по-възмутени.

Задкулисният натиск върху Абас от страна на арабските лидери (готов да играе заедно с желанието на Тръмп да придобие репутация на миротворец) с апел да започне преговори с американско посредничество няма да доведе до нищо. И тогава Русия ще трябва да излезе на сцената. По-точно самите араби трябва да поискат това. Както палестинци, така и лидери на различни арабски държави.

Ако държавите стоят зад Израел, тогава кой ще защитава интересите на Палестина? Естествено, Русия, която беше повече от активно ангажирана с това през 60–80-те години. Сега не говорим за връщането на времената на военна конфронтация между Израел - САЩ и араби - СССР. Днес е важно да си осигурим репутацията на страната ни в Близкия изток като „честен играч“ - силна държава, която помага на своите съюзници, но не като ги подхвърля на враговете си, а с всички налични за нея средства: когато това е необходимо с военните, когато е необходимо, с дипломатически средства. Сега е невъзможно да се разреши палестино-израелският въпрос - за реален напредък Израел трябва да осъзнае необходимостта от истински компромис и да признае неизбежността на независима Палестина. И това е възможно само след дълбока вътрешна криза или военна катастрофа.

Планът на Тръмп ще бъде приет от мюсюлманите по този начин - както заради Йерусалим, така и заради дефектния статус на Палестина. На този фон само Русия може да защити справедливостта и международното право (което в случая е изцяло на страната на палестинците) и е в състояние да укрепи своя вече нарастващ авторитет в арабския и ислямския свят.

Освен това само Москва е мястото, където израелският премиер и палестинският президент ще бъдат на парада за Деня на победата на 9 май. Путин дори няма да се опита да организира срещата им, за да обсъди плана на Тръмп. Но той можеше да им предложи посредничеството си за разговора. Да, палестинският проблем е много по-сложен от сирийския или либийския, но без Русия вече е невъзможно дори да започнем да говорим за него.

Превод: Поглед.инфо