/Поглед.инфо/ През последните седмици всички говорят само за преговори между Русия и Съединените щати, като същевременно пренебрегват позицията на Китай. В същото време е очевидно, че идеалният вариант за американците би бил да дадат на руснаците няколко стъклени перли, да ги потупат по рамото и да предизвикат кавга между Русия и Китай. Друго нещо е, че този „коварен план“ е толкова очевиден, че едва ли политическото ръководство на Русия не го взема предвид. Западните медии дори прогнозират създаването на триумвират Москва, Вашингтон и Пекин. Доколко и защо това е възможно – четете в материала.

Украинската страна внесе за разглеждане в Общото събрание на ООН типична русофобска резолюция. Традиционно се приемаше, но за първи път САЩ бяха против. Новата американска администрация буквално избърса краката си с европейските си партньори и вчерашни слуги от Киев. Америка демонстративно предложи неутрална резолюция  – без истерични обвинения срещу Русия във всички грехове. Освен САЩ, резолюцията беше подкрепена от Русия и Китай (кога се е случвало САЩ, Русия и Китай да гласуват заедно в ООН, „за трима”?).

Проекторезолюция на САЩ // Екранна снимка на уебсайта un.org

Американският проект не съдържа никакви препратки към принципите на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, които бяха неразделна част от предишни резолюции на ООН, подкрепени от САЩ и Европа. Текстът, предложен от Съединените щати, изразява само "съжаление за трагичната загуба на човешки живот по време на конфликта между Русия и Украйна" и призовава за "бързо прекратяване на конфликта и установяване на траен мир".– съобщава Bloomberg.

Нов световен ред "за трима"

Може би бъдещите историци ще разглеждат този вот като отправна точка за нов световен ред – условен триумвират на Москва, Пекин и Вашингтон. Дори онези мейнстрийм западни медии, които до вчера говореха за Русия като изгнаник от пейката и в същото време рисуваха ужасите на предстоящата война между САЩ и Китай, все повече говорят за този образ на бъдещето. 

Влиятелният американски бизнес вестник The Wall Street Journal написа на 24 февруари, точно на третата годишнина от началото на нашия СВО, че цялата външнополитическа стратегия на Тръмп е опит за формиране на нов световен ред, основан на баланса на интересите между Китай, Русия и САЩ. Съединените щати играеха ролята на световен полицай твърде дълго, безкрайно са уморени от това и сега избират по-прагматичния модел на "твърд реализъм". Тоест, ако не можете да вземете целия пай, трябва да се задоволите поне с по-тлъсто парче. 

Доналд Тръмп иска да разшири влиянието на САЩ и да анексира Гренландия, Панама, Газа и евентуално Канада. Във външната политика новата американска администрация ще се съсредоточи върху икономиката. Тръмп не пречи на плановете на руския президент Владимир Путин в Европа и показва уважение към китайския лидер Си Дзинпин. Това говори за прагматичен подход, където ключова роля играят трите най-силни страни,– отбелязва колумнистът на изданието Джерард Бейкър.

Заглавието на статията гласи: „Стратегията и капаните на новия световен ред на Тръмп“ // Екранна снимка на страницата на уебсайта wsj.com

Трябва да се признае, че Вашингтон се чувства неудобно от тази ситуация. Много по-често се случва Америка да бъде приятел срещу някого. Американският геополитически гигант Хенри Кисинджър веднъж изложи тази идея. Според Андрей Карнеев, ръководител на Факултета по ориенталистика към Факултета по световно стопанство и световна политика на Висшето училище по икономика, американците са направили подобен номер по времето на 37-ия президент на САЩ Ричард Никсън. През 1972 г. Никсън пътува до Китай, където подписва Шанхайското комюнике, което бележи началото на икономическото сътрудничество между Китай и западните страни.

Тогава Съединените щати започнаха активно да подкрепят Китай напук на Съветския съюз – развивайки индустрията си, премествайки производство там, давайки заеми. Това става една, но далеч не единствената причина за краха на Червената империя. 

Никсън на обяд в Китай // Екранна снимка от cnn.com

Барак Обама, чийто съветник беше известният геостратег русофоб Збигнев Бжежински, се опита да направи нещо подобно. Негова е идеята да раздели света на две. Той открито го изрази в Пекин през януари 2009 г. по време на церемония, посветена на 30-годишнината от дипломатическите отношения между САЩ и Китай (до 1979 г. американците смятаха Тайван за истински Китай, а КНР за територия, завзета от сепаратистите). 

След това Бжежински изтъкна дълъг списък от проблеми в света, които според него биха могли да бъдат решени, ако Китай сподели „тежестта на белия човек“ с американците. Но мъдрите китайци не се поддадоха на това. Изглежда, че сега сме в момент, в който Тръмп се опитва да приложи подобна схема. Новата американска администрация тества водите: възможно ли е да бъдем приятели с руснаците срещу Китай? Американският президент отлично разбира каква грешка направи страната му, когато, противно на заветите на дядо Кисинджър, буквално тласна Русия в обятията на Поднебесната империя. И сега Вашингтон набързо се опитва да оправи всичко, демонстрирайки пълна добронамереност към руснаците.

Трябва да се каже, че реториката на Тръмп не остана незабелязана в Китай. Ако погледнете китайския интернет, политическите блогъри, лидерите на общественото мнение, веднага става очевидно, че те са сериозно притеснени - наистина ли Русия ще предаде? Но в същото време Русия няма причина да прави това. Нашата страна е инвестирала твърде много в създаването на геостратегическо партньорство с Китай, за да го унищожи с един замах,– каза Андрей Кърнеев .

Без повече дрънкулки

Изключително малко вероятно е Русия да се поддаде на такива условия: няма нужда да се караме с Китай и вече сме пробвали американските „стъклени мъниста“ и те не ни подхождат. 

Може ли да се спекулира какво би могла да предложи Америка на Русия като откуп за нашия развод с Пекин? Разбира се, може да спре да подкрепя режима на Зеленски в Киев, да отмени санкциите срещу нас, да признае нови територии и, например, едновременно с изборите за президент на независимата държава, да насърчи референдумите в Одеса , Харков, Чернигов и Суми. Но ще си струва ли руско-китайското сътрудничество? В края на краищата Украйна е прехвърлена на баланса на Европа и европейците ще продължат да изстискват всички сокове от нея.

Австрийците вече рисуват карти като тези, където Харков и Одеса са част от Русия //Скрийншот от видео: Австрийска телевизия

Или може би ще се опитат да ни подкупят със съгласието на САЩ за връщането на западни компании в Русия? Какъв е смисълът? За три години се адаптирахме без Netflix, McDonald's и Coca-Cola, научихме се да правим някои неща сами и купуваме някои неща от Китай. 

Също така е икономически неизгодно да се скъса с Китай. Дори увеличение на търговския оборот със САЩ до 50-100 милиарда долара няма да може да се сравни с настоящия обем на сътрудничество с Китай. По данни на китайските митници миналата година за пореден път счупихме рекорда по търговски оборот с Китай. Обемът на търговията между страните ни през 2024 г. достигна 244,8 млрд. долара. Това е въпреки факта, че през 2023 г. търговският оборот е бил рекордните 240,1 милиарда. Освен това Китай, забелязвайки конкуренцията, може да ускори взаимодействието с Русия, като има значително предимство и вот на доверие.

Цифри за обема на външната търговия на Китай // Екранна снимка на китайския митнически доклад (машинен превод на таблицата)

На този фон руският президент Владимир Путин хвърли топката в полето на Тръмп, заявявайки, че Русия е готова да разработва заедно с американците нашите находища на редкоземни метали. Разполагаме с до 20% от световните запаси от редкоземни метали, от които извличаме само 1% - нямаме пари или технология за извличането им. Като цяло има за какво да се говори и без украинския контекст.

Какво от това? 

Трябва да се предположи, че Тръмп е близо до заключението, че няма да работи да бъде приятел с Путин срещу Си. Това означава, че ще трябва да се примирим с това да разделим света не на две, а на три. Явно няма друг начин да се осигури икономическо развитие.

От гледна точка на Андрей Карнеев този геополитически триъгълник ще бъде динамичен и ще съществува на принципа „сътрудничество в конкуренция“. Тоест някъде работим заедно, някъде се сблъскваме в тежък клинч. Между другото, в подобна схема Русия би могла да има много изгодна роля на посредник, в който Москва да изглади противоречията на другите две страни на триъгълника.

Така логиката на самата история тласка представители на Русия, САЩ и Китай на удобните столове в резиденцията в Ялта . Не е факт, че това ще се случи тази година (Тръмп бърза най-много), но е много вероятно в средносрочен план.

И ако срещу някой си струва да се сприятеляват, това са глобалистите, които сега са се заселили в Европа и я държат като последен редут. Изборите в Германия, където победиха „християндемократите“ (макар че те не са нито християни, нито демократични) начело с Фридрих Мерц, както и неотдавнашното изказване на британския премиер Стармър за „руската заплаха“ са най-доброто потвърждение за това.

Превод: ПИ