/Поглед.инфо/ Малък магазин за яйчени пурички в Шанхай неотдавна стана популярен със своя 24-часов модел за продажба на самообслужване. Разчитайки на един билборд, код за плащане и кутия за пари, собственикът Гао Дзюнпън се разбира „мълчаливо“ с клиентите.

В малкото магазинче от 7-8 квадратни метра, нарадени на рафт пакети с яйчени пурички, и надпис „продажба без персонал, платете и вземете сами“, всичко е ясно от пръв поглед. В Шанхай има два подобни магазина, които винаги са отворени, и работят безпроблемно без да има човек в тях.

Благодарение на този уникален метод за продажба, двете магазинчета постопенно привличат вниманието на местните жители, а ключът към нормалната им работа е коректността на клиентите.

„Няколко пъти купувам оттук, но никога не съм виждала собственика или продавач, винаги плащаме и си взимаме сами“, обяснява пред журналист клиентка. По време на разговора тя сканира QR кода за плащане и намира предпочитаните пурички с кафява захар.

Собственикът на магазина, който винаги е „невидим“ за клиентите си – Гао Дзюнпън е през 1989 г. в провинция Хънан, но вече 14 години живее в Шанхай. Сега той има две магазинчета за яйчени пурички, освен това работи на непълен работен ден в европейски ресторант.

Тъй като е трудно да прекарва в магазинчетата по-голямата част от деня, той решава да пробва моделът на „неприсъствени“ продажба, който позволява на клиентите да сканират код, за да платят, и да вземат стоката. За да популяризира своя бизнес, Гао също така споделя в социалните мрежи кратки клипове на процеса на приготвяне на яйчени пурички и сцени, в които клиенти си купуват сами, и те стават изключително популярни.

Според Гао Дзюнпън хората в Шанхай са честни и няма нужда от човек в магазина, нито да се тревожи за проблеми. „Понякога дори чувствам, че когато никой не наблюдава магазина, всички са по-съзнателни“, казва той. Въпреки че малкият магазин не му печели кой знае колко пари, той е популярен. Гао е много доволен от сегашното положение и ако бизнесът се развива добре той иска да отвори още няколко магазина, и може би някой ден те да станат дори веригата.

„В магазина няма продавач и клиентите сами плащат, за да вземат стоките. Тъй като имам и друга работа на непълно работно време, обикновено излизам през деня и се връщам вечер, така че през повечето време няма кой да се грижи за магазина. Клиентите идват да купят пурички, сканират QR кода, за да платят директно и вземат избраните от тях продукти сами от рафтовете“, обяснява той.

„Като се има предвид, че някои възрастни хора може да са по-свикнали да използват пари в брой, подготвих и кутия за дребни пред магазина. Понякога магазинът получава поръчка за вкъщи. В този случай, преди да изляза, опаковам необходимите продукти предварително, и ги оставям пред вратата, откъдето разносвачите ги взимат директно, когато пристигнат. Оставям също номера на мобилния си телефон на опаковката, така че при нужда всеки – разносвача или клиент, могат да ми звънят“, добавя той.

Малкият магазин на Гао Дзюнпън на улицата „Тунпу“ продава яйчени пурички от една година. По това време, тъй като той не успява да се грижи и за два магазина едновременно, той оставя код за плащане и ходи само веднъж дневно, за да доставя продуктите. Другият му магазин, на улицата „Циню“ започна „неприсъствени“ продажби преди един месец.

Гао Дзънпън се саща за този метод случайно. Той и съпругата му от време на време искали да излязат на ресторанта или да отидат на кино, но все не си представяли, че могат да оставят магазина. В крайна сметка обаче стигнали до извода, че тъй като нещата, които продават не са скъпи, не би трябвало да е  голям проблем, когато никой не ги наблюдава през цялото време.

През последните два месеца Гао Дзюнпън работи като главен готвач в европейски ресторант и, след като приключи там, се връща в магазина си, за да приготви яйчените пурички. Докато е в ресторанта, в магазина няма никого, но той работи нормално. Пред него, на видно място, има кутия за монети, която е пъчти пълна. „Не се притеснявам много за това. Все пак ако се тревожех нямаше да се реша на този модел“, казва той.

„От една страна, мисля, че качеството на хората в днешно време като цяло е много високо, а Шанхай е модерен град, който ме кара да се чувствам спокоен. От друга страна, може би не съм прекалено придирчив към бизнеса, и не се грижа особено колко съм продал и колко пари съм получил. Освен това в магазина има камера. Докато начинанието е печелившо като цяло, не ме интересуват малките подробности“, обяснява Гао Дзюнпън.

Оказва се, че притеснението наистина е излишно. Пред магазина е беше поставена кутията за пари, а в нея са и едри банкноти, които чакат Гао да ги пирбере. През нощта може да получи и информационни подкани от клиенти за плащане. Понякога дори той смята, че когато никой не гледа магазина, всичко е по-добре.

Оригиналните яйчени пурички се продават най-добре и са най-популярни сред клиентите. Има и други вкусове – с кафява захар, черен сусам, зелен чай и кокос.

„Моите яйчени пурички са ръчно изработени, а също така обръщам внимание на качеството. Правя ги сам в свободното си време. Производството не е голямо и обикновено се продават за един ден, така че мога да гарантирам, че са пресни. Понякога също коригирам количеството според ежедневното търсене – правя повече, ако продавам повече, и по-малко, когато денят не е особено силен“, казва той.

Работното време на Гао Дзюнпън в ресторанта е от 7:00 часа сутринта до 3:30 часа следобед, с пет работни дни и два почивни. Обикновено той става около 5 часа сутринта и хваща метрото за работа в 6 часа. След като приключи в ресторанта отива в магазина около 4:30 и започва да прави яйчени пурички след кратка почивка до 22:00 часа. Мъжът трябва да работи повече от 12 часа на ден и наистина е тежко. Сега трябва да стои всеки ден по няколко часа в ресторанта, а краката му са отекли.

„Моят роден край е провинция Хънан и живея в Шанхай повече от 14 години. Въпреки че имах няколко опита със собствен бизнес и отворих магазин, не беше много лесно. Допреди две години и половина установих, че моите магазини за яйчени пурички работят доста добре. Не е нужно да бързам с приготвянето им рано сутрин, и второ, не е нужно пуричките да се продават топли. Мисля, че това е добър избор, затова реших да се захвана с този продукт. Ако има условия и възможности в бъдеще, ще отворя повече магазини на места с по-голям трафик и дори може да наложа собствената си марка. Мога да правя пурички в магазина тук и ги доставям или да ги продавам на други места, винаги ще има бизнес“, категоричен е Гао, но добавя: „Въпреки това, ако няма шанс бизнесът да се развите сериозно, това също е добре, сега съм доволен от живота си. Ако бях по-млад може би щях да бъда по-смел, да взема пари на заем например за да разширя бизнеса, Разбира се, можеше и да претърпя загуби. Сега, когато имам свое собствено семейство, смятам, че е добре да остана собственик на двата магазина, това ме кара да съм доволен“.

Двата малки магазина на Гао Дзюнпън не са далеч един от друг, а освен това са много близо до дома му. Освен това за него е удоволствие да прави яйчени пурички всеки ден. Клиентите, които идват в магазина, без значение дали се срещат или не, усещат страстта му към готвенето, а и той е щастлив, като знае, че нещата, които прави, могат да зарадват всички.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели