/Поглед.инфо/ Дълго време Африка беше най-подценявания регион на света - място на непрекъснати граждански, етнически и междуособни конфликти, политически хаос, постколониален (и неоколониален) грабеж и тежки социални проблеми. Но днес това бавно и постепенно се променя с помощта на Китай, който в последните години е активен дипломатически, търговски, икономически и културно на този континент. И от това сътрудничество между Китай и африканските страни, може да се зададе положителен тон на развитие за цялото човечество.
Подобен род сътрудничество отваря вратите за засилване на връзките между целия Глобален Юг, както и за взаимна подкрепа на различните пътища на развитие и модернизация, които отделните страни имат. Африка вече активно се старае да се учи от опита на модернизацията в китайски стил, която доведе не само до извеждането на един милиард души от бедността към нормалния и достоен живот, но и до бурно икономическо, научно-технологично, културно и обществено развитие.
Разбира се, старите колониални и неоколониални сили на Запада се чувстват пряко застрашени от развитието на китайско-африканските отношения, както и еманципацията на страните от Африка. И там, където Пекин предлага сътрудничество, включително и със САЩ, Вашингтон започна да призовава за конкуренция с Китай и дори "отблъскване на китайското влияние" в Африка. Подобна геополитическа и агресивна реторика поражда и Форумът за сътрудничество между Китай и Африка (FOCAC), който се провежда от 4 до 6 септември, 2024 година.
Разликата между Китай и САЩ в техните отношения с Африка е, че Пекин е приел реципрочен и дори, както африканските експерти и дипломати го наричат, "емпатичен" подход, като се старае да разбира нуждите и интересите на страните от Африка, за да напасне съответно своята дипломация, поведение и сътрудничеството си с тях. Това се различава много с американския традиционен подход на принципа "морков и тояга", в рамките на който африканските страни често биват поставяни в неудобни ситуации, задължавания, изнудвани и им се предявяват открити или по-меко изразени ултиматуми.
Темата на тазгодишния китайско-африкански форум е "Подаване на ръце за напредък на модернизацията и изграждане на висока китайско-африканска общност със споделена съдба". Последната фраза очевидно е препратка към концепцията на Си Дзинпин за "глобална общност на споделената съдба", според която всяка държава и цивилизация има право да се развива независимо и суверенно, но в същото време всички хора сме изправени пред общи предизвикателства, които трябва да решаваме заедно, на равноправни начала. Форумът тази година идва и на фона на възстановяването от Ковид пандемията, която нямаше как да не афектира китайско-африканските отношения, поради което той е двойно по-важен, защото ще покаже траекторията на подобряване на тези връзки, както и перспективата им с оглед на новите реалности в света.
А траекторията засега изглежда позитивна, след като американски издания, например "Нешънъл Интерест" побързаха да обявят, че "Китай печели Глобалния Юг" като основен доставчик на обществени и икономически блага за развиващите се страни, сред които голямо място заемат африканските такива. Тук американците вероятно неслучайно пропускат да споменат, че не само Китай печели - печели и самата Африка, където китайската държава, държавните и частни китайски компании, са изградили инфраструктура за милиарди, включително пристанища, летища, пътища, училища, болници и какво ли още не.
Всъщност, ако западните операции на африканския континент основно се изразяват в дипломатически натиск, подкрепа за военни преврати, граждански войни и добив на полезни изкопаеми, то Китай показа, че сътрудничеството с Африка може да е изгодно и за двете страни, както и че има взаимоизгодна алтернатива на неолибералния неоколониализъм. Например, един от приоритетите на Пекин е обезпечаването на хранителната сигурност на Африка - проблем, който многократно е измъчвал "Черния континент". От китайска гледна точка, хранителната сигурност гарантира едни по-стабилни, развити и мирни африкански страни, което пък дава на Китай възможност за по-пълноценно общуване с тях. Днес Китай дава технологически и организационен ноу-хау на африканците в ключовата сфера на земеделието, споделяйки с тях не само своите земеделски машини, но и иновативни техники и стратегии за култивация, както и употребата на цифровите технологии в този отрасъл.
Китай работи и за развитието на човешкия потенциал в Африка, не само като помага за изграждането на стотици училища там, но и с конкретни образователни програми. Си Дзинпин и китайското ръководство отдавна вече взеха решение за обучението на над 500 африкански училищни директори и учители, а също така 10,000 души технически персонал. Китай също така прехвърля част от производството си в Африка, засилвайки нейното значение за глобалните логистични вериги, което неминуемо води до развитие и на човешкия потенциал, и на социалната среда на този континент.
Само в Южноафриканската република китайците са създали над 25 индустриални парка, където работят 42,000 местни служители, получаващи конкурентно възнаграждение и усвояващи умения, които са стратегически за пазара на труда в 21-и век. Има още десетки такива индустриални паркове в цяла Африка, а в тях се привличат капитали и компании и от Китай, и от целия свят, включително и Запада. В продължение на тази политика, от 2021 насам, Китай помага на африканските страни да наложат марките "Направено в Африка" и да станат незаменима част от глобалния пазар.
Това са само отделни примери за значението на китайско-африканското сътрудничество, което толкова много притеснява някои други сили, които все още разчитат на остарелите концепции за хегемония. Това сътрудничество има своето отражение обаче, не само на високо ниво между политици и дипломати, а и между народите на Китай и Африка. Изследване на Галъп Интернешънъл, публикувано през април показва, че от 2022 до 2023 одобрението за Китай и китайската политика в Африка, е скочило от 52 процента през 2022 до 58 процента през 2023 в африканските страни.
Неотдавна високопоставен съветник на правителството на Кения на име Муанги Уачира каза много точно пред медиите това, което повечето африканци си мислят: "Китайците могат да се поставят в моите обувки.... Те могат да гледат на нещата от моята перспектива. Това не винаги важи за Запада."
И за да допълним картината на голямото значение, което имат отношенията между Китай и Африка, ще кажем, че самият Си Дзинпин ще се обърне към форума за сътрудничество на 5 септември. По време на срещата Си Дзинпин ще даде и банкет, както и други събития с негово участие, за да приветства африканските лидери и представители, както и да размени с тях мнения по наболелите и важни въпроси на сътрудничеството.
Според експерти, по време на форума ще има високопоставени срещи посветени на минимум четири ключови теми, касаещи модернизацията на земеделието, мира и сигурността, висококачественото сътрудничество в рамките на "Един пояс, Един път", и разбира се, индустриализацията, която е жизненоважна за африканските страни. Освен Си Дзинпин и редица африкански дипломати и държавни ръководители, на форума ще присъства и председателят на Комисията на Африканския съюз, а също и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.
Особено внимание ще се обърне и на цифровата икономика, където Китай може да сподели богат опит с африканските страни и заедно да развият взаимоизгодно сътрудничество. Днес африканската цифрова икономика се оценява на 115 милиарда долара общо. Според експерти, до 2050 година тази цифра ще достигне 712 милиарда долара, което отваря огромно поле за съвместна работа на местните африкански, както и на китайските високотехнологични компании.
Сътрудничеството между Китай и "Черния континент" е пример за целия свят как може да се работи без принуда, сила и без нито една от двете страни да действа от позицията на силата. Вместо това, Пекин и Си Дзинпин разчитат на взаимната изгода, уважението, равноправното отношение към всички страни и това, което е общо като интереси и стратегическа визия. Това се вписва изцяло в китайската концепция за "глобална общност на споделената съдба", която все повече импонира на Глобалния Юг, на мястото на западните версии на глобализацията, зад които често прозират неоколониални интереси, неотговарящи на духа на времето. Като един от най-бързо развиващите се демографски и икономически региони на света, без съмнение може да се каже, че в Африка ще се реши съдбата на човешкото развитие. Разбира се, с подкрепата на Китай, който е показал, че може да решава проблеми от най-голяма сложност, както и да подобрява живота на стотици милиони хора.