Като човек, бил там няколко пъти и видял с очите си различни изложения, спокойно мога да твърдя, че Китай се опитва по всякакъв начин да започне и задълбочи сътрудничеството си с различни държави по цял свят. Защото има неща, които няма как да бъдат направени на друго място. Всяка страна е известна с нещо и това я прави уникална. Например маслодайната ни роза, колкото и да се опитват да я отглеждат в други държави, тя не се прихваща.
Неведнъж е ставало на въпрос, че Пекин е верен на няколко принципа. Единият е „печеля, печелиш“, другият – че всяка държава трябва да запази своята уникалност, индивидуалност, защото така допринася за един по-богат и пъстър свят. Истината е, че колкото и пъти да се споменават тези принципи, все ще е малко. Но са факт.
Подобни изложения нямат за цел само финансова изгода. Това е мястото, където чужденците от съответните страни-участници на събитието могат да се докоснат до нещо от родината си, да вкусят храната, която им липсва, да разменят няколко думи със сънародници и за момент да се почувстват у дома си.
Това е и моментът, когато китайците, които само са слушали и чели за определени продукти, имат възможността да ги видят с очите си и да си закупят.
Така например през месец май в град Нинбо, вече няколко години. се организира експо за страните от Източна и Централна Европа. На изложението, което продължава няколко дни, се предлагат най-разнообразни стоки: от храна, козметика, чешки порцелан, до части за коли и самолети...
България е представяна средно от 15 фирми, предимно за козметични продукти, направени от розово масло, храна (баница, сладкиши) и напитки (натурални сокове, вино). Миналата година имаше изненада – газирана слоалкохолна напитка „Розара“, с аромат на рози, която направи своя „прощопълник“ именно на китайска земя. Другата приятна изненада беше, че страната ни бе отличена с няколко награди за висококачествени продукти.
Тук опираме до въпроса: „Защо производителите предпочитат да показват най-доброто в далечни земи, а не го правят в така боготворения Европейски съюз?“ Отговорът на този въпрос вероятно се крие в някои наложени политики в недалечното минало. Повечето българи помнят вкуса на доматения сорт „Биволско сърце“ – единствен не само в Европа, но и в целия свят. От години вече го няма на пазара. Причината? От ЕС наредиха да спре отглеждането му, всъщност да намалим, колкото се може родното производство на домати, защото... трябва да внасяме полски. Ако зависеше от Китай – никога нямаше да се наложи да се унищожи даден сорт. Напротив, не само щеше да ни насърчава да продължим да го произвеждаме, но дори щеше да инвестира в създаването на нови сортове, вземайки предвид плодородната ни почва и вкусните плодове и зеленчуци, които ядем.
Разбира се, не става въпрос само за храна и хранителни или козметични продукти. Тук говорим и за заводи за автомобилни части, като „Шкода“ в Чехия.
Китай непрекъснато търси нови бизнес партньори, за да се развива, но и за да помага на другите да се развиват. Затова и сега, когато страната се отвори след КОВИД-пандемията, в различни градове се организират различни изложения. Но това са места, където не само чужденците завързват връзки с китайците, но и където съседни държави обменят идеи и се поставят основите на бизнес контакти.
Да имаш Пекин за приятел и сътрудник е най-доброто нещо, което може да се случи. „Печеля, печелиш“ трябва да се превърне в девиз на всички световни лидери, не само на представителите на т. нар. „Велики сили“. Само тогава на световния пазар ще има място за всички, но вероятно целта на Запада е да предотврати точно това, защото как иначе ще остане богат?
