/Поглед.инфо/ Федерална република Германия и Китайската народна република имат различно геополитическо позициониране, но и общи интереси в редица сфери, като търговията и инвестициите, борбата с климатичните промени и не само. За съжаление има и опити от трети страни да отровят партньорската атмосфера между ФРГ и КНР. На фона на това, визитата на германския канцлер Олаф Шолц в Китай е особено важна и ключова. До голяма степен от Берлин зависи дали двустранните отношения ще се базират на диалогичност, прагматизъм, търговия и сътрудничество или на геополитическите интереси на трети страни.
Германия е най-голямата европейска икономика, а Китай е най-важната в икономическо отношения страна в света. Факт е, че въпреки всички превратности на геополитиката, 19 % от европейските компании са разширили своето производство и бизнес мащаби в Китай, а 65 % от тях заявяват, че благодарения на китайския пазар съумяват да поддържат мащабите си. Неслучайно през юли тази година BASF - най-големият химически концерн в Европа, реши да създаде химически производствен комплекс в китайския град Джандзян. А през 2021 година двустранната търговия между двете икономически сили надхвърля 245 милиарда евро.
Обемът на търговията между Китай и Европейския съюз от своя страна е достигнал 466 милиарда долара само за първите седем месеца на 2022 година. През 2021 отново търговията между Китай и ЕС достига 586 милиарда евро, надминавайки европейско-американската търговия, с което КНР се превърна в по-голям търговски партньор на Европа, отколкото Америка.
"В годината 2020 Китай беше основният партньор за ЕС. Този резултат се дължи на увеличението на импорта (+5,6 %) и експорта (+2,2%)", заявиха от Евростат тогава.
И Германия и Китай също така са ангажирани твърдо в борбата с климатичните промени, като Китайската народна република постига сериозни успехи и се очаква да стигне въглеродния пик преди заложената дата, а съответно и въглеродна неутралност.
На фона на всички тези позитиви, за съжаление има и опити германско-китайските и съответно европейско-китайските отношения да бъдат отровени, както казахме от трети страни. В западните медии се говори сериозно за значението и последствията от посещението на германския канцлер Шолц в Китай. Тя идва на фона на последиците от Ковид пандемията, а също и на геополитическата криза в Украйна. За съжаление мнозина в ЕС са изцяло в съзвучие с американската политика на конфронтация и "сдържане" на Китай, въпреки че това няма общо интересите на европейските страни и народи.
Някои медии и политици искат "декуплиране"/отделяне на ЕС от Китай, макар че не могат да дадат нито един рационален аргумент защо европейските граждани и бизнеси трябва да пострадат от такъв ход, след като само САЩ биха имали (геополитически) интерес от него. Въпреки това, за щастие стана ясно, че дори яростните атаки и добре организирани кампании не могат да спрат ключовата визита на Олаф Шолц в Китайската народна република.
Някои медии, като Ройтерс твърдят, че "Шолц ще натисне Китай да отвори пазарите си и ще повдигне притеснения за човешките права". Това е повече от странно, защото Китай, за разлика от страни като САЩ например, винаги е бил противник на протекционизма и в този смисъл няма нужда да "отваря" пазарите си. Що се отнася до човешките права, често повдиганият въпрос на Запад за Синдзян-уйгурския регион също е меко казано неадекватно поставен, защото уйгурската етническа група е увеличила двойно населението си, както и продължителността на живота си, образователния си ценз и професионалните квалификации на хората. Това надали щеше да се случи, ако имаше "нарушения на човешките права", но всъщност за тези във Вашингтон, които искат да съсипят германско-китайските отношения, това няма значение.
В този смисъл е важно канцлерът Шолц да слуша повече германския бизнес, който е особено ентусиазиран за тази визита, и който не крие, че има нужда от диалогични и нормални партньорски отношения с Китай, отколкото някои агресивни западни политици и медии, следващи стратегията на Пентагона за "сдържане". За щастие в делегацията на канцлера Шолц присъстват и бизнес лидери и представители, което е добра индикация, че разумът и взаимоизгодните интереси могат да надделеят.
Показателно е, че дори политици в самата Германия се изказаха срещу конфронтационния подход към Китай. Така например, германският евродепутат д-р Максимилиян Крах подчерта, че ако Германия се отдели от Китай, това само ще послужи на интересите на САЩ, нанасяйки тежък удар по германската индустрия.
"Задълбочаването на икономическото, технологическо и търговско сътрудничество между Китай и Германия е незаменимо за развитието на Германия. Анти-китайските сили в Германия не представляват интересите на Германия", подчерта още германският евродепутат д-р Крах.
Китай е най-големият търговски партньор на Германия, а двете страни имат много какво да научат една от друга и могат да си сътрудничат в сфери като търговията, екологията, науката, технологиите, медицината, мореплаването, образованието и културата. Задълбочаването на германско-китайските връзки със сигурност ще доведе до стабилизация и на геополитическата ситуация в цяла Евразия в посока на повече мир, повече търговия и повече сътрудничество, вместо конфликти, сдържане и манталитет от Студената война.
Западните страни, сред които Германия заема особено място могат да последват примера на Пекин и да не обсъждат политическата система на другата страна или пък да се фокусират върху остарели мантри от Студената война. Вместо това те могат да последват примера на десетки държави по света, за да отворят още повече нови и ползотворни глави в сътрудничеството си с икономическия и цивилизационен гигант на Източна Азия, където живеят 18 % от човечеството. В този смисъл лидерите Олаф Шолц и Си Дзинпин могат да направят добро не просто за собствените си страни, но и за цялата планета, ако се фокусират върху китайската идея за "единна съдба на човечеството"(Общност на споделена съдба), а не американската идея за "сдържане" и запазване на хегемонията на САЩ.