/Поглед.инфо/ Вчера във Вашингтон започна тазгодишната среща на върха на НАТО, която е наречена от САЩ „най-амбициозната среща на Алианса“ след Студената война. Срещата съвпада и с навършването на 75 години от основаването на организацията.

На състоялата се преди откриването на срещата пресконференция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви: „Трябва да работим в тясно сътрудничество с нашите партньори в Индо-тихоокеанския регион, за да се справим със заплахата от Китай и други държави“. Медиите коментират, че НАТО, начело със САЩ, използва Китай като претекст за реализиране на опитите си да се намеси в делата на Азиатско-тихоокеанския регион и да поддържа там хегемония на САЩ.

Международната общност отбелязва, че под диригентската палка на Вашингтон, изявленията от срещите на НАТО през последните години вдигат голям шум около т.нар. „китайска заплаха“. Тази реторика е опит да се формира имидж на Китай като „въображаем враг“ и да се принудят страните от Азиатско-тихоокеанския регион да застанат на страната на Алианса. Лидерите на Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия вече редовно участват в срещите на НАТО, а САЩ и съюзниците им също така усилено спекулират с въпросите за Южнокитайско море, Тайванския проток и т.нар. „свобода на корабоплаването“, с което да предизвикат конфронтация между страните и да увеличат военното си присъствие в региона.

Въпреки че НАТО спекулира със „заплахата от Китай“, в същото време много от страните му обаче поддържат стабилни отношения с Китай. Освен това повечето страни в Азиатско-тихоокеанския регион също са съгласни, че Китай е основата на регионалната и глобалната стабилност и просперитет, а страни като Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия и други също не желаят да се откажат от прагматичното сътрудничество с Китай и изцяло да работят за интересите на САЩ.

Фактически НАТО - един военен съюз от времето на Студената война, представлява реална заплаха за световния мир и стабилност. Така наречената „стратегия“ на НАТО за Азиатско-тихоокеанския регион всъщност служи единствено на хегемоничните интереси на САЩ.