/Поглед.инфо/ В отдавна отминали времена лявото седеше зад работническата класа. Левичарската литература беше свързана с класовите антагонизми. Левицата нападаше капиталистите.
Днес лявото се финансира от капиталистите. Думичките - реформа, справедливост и прогресивност все означават по-различни неща през 20-ти век, отколкото днес.
Днес това нещо, което наричат "ляво", гледа с омраза на работническата класа. Според "левите" работническата класа са бели расисти, мисогинисти и "тръмпистки излишни".
Призивът им не е за сваляне на капиталистическата експлоатация, а за унищожаване на "белотата". А под това те имат предвид властта на белите етноси в собствените им страни, заедно с техните равни права, паметници, история и култура.
Едно общество се формира от известно време, в което белите хора са станали втора класа граждани.
В Съединените щати те загубиха защитата на 14-тата Поправка на американската конституция. Вече е легално да дискриминираш белите хора в името на "предпочитаните малцинства".
Това се отнася, например, за прием в университети, работни позиции и повишения на работното място.
Освен това белите хора нямат защита срещу езика на омразата и престъпления от омраза. Действително , законът и новопоявяващата се култура не признават такова нещо като език на омразата или престъпление от омраза срещу бял човек.
Днес белите хора се подтискат и обиждат от нещото, което се е самонарекло "ляво" със същия плам, с който някога са били таргетирани капиталистическите експлоататори.
Разликата обаче е, че днес експлоататорите се определят като "бялата работническа класа".
Като част от тяхната политическа цел за прочистване на обществото от бяло влияние, псевдо-"левите" си сътрудничат с американския естаблишмънт за да свалят един президент, когото от елитите на Америка считат за заплаха за целите си.
Така наречените "леви" пък го смятат за расист, мисогинист и фашист. Лявото, което някога беше двигател за реформи, сега е стълб на естаблишмънта и се финансира от него.
Из целия Западен свят белите хора са в дефанзивна позиция в много по-голяма степен, отколкото някога са били капиталистите.
Злото на омразата се насочи срещу собствените народи и по този начин маргинализира белите хора, които са лишени от увереност и не могат да се съпротивляват на превръщането си в обекти на омраза.
Из целия Западен свят тези, които се опитват да защитават своите национални етноси, от които са се зародили и държавите им, се демонизират като "нативисти" или "националисти".
Независимо дали става въпрос за англичани, французи, германци, гърци, италианци или шведи, всички те биват демонизирани с думи, които значат расист, нацист или фашист, или пък ги заглушават и репресират.
Нито една западна страна няма управляваща партия, която представлява белия етнос, който е дал името на същата държава.
В Германия, Великобритания, Франция, Италия, Швеция и на други места, управляващите партии представляват имигрантите и поддържат политика на отворени граници.
В Съединените щати Демократическата партия също е ангажирана най-открито с политиката на отворените граници. Нелегалните имигранти дори гласуват на президентските избори тук.
Белите хора са изоставени от собствените си правителства, които са качени на власт с техните гласове.
Никъде в Западния свят младите, както и имигрантите-нашественици не биват вкарвани културно в Западната цивилизация. Многообразието, мултикултурализмът и специалните правни привилегии на "предпочитаните малцинства" постепенно постигат целта за изличаване на "белотата".
Десетилетия на стари лозунги и мантри от промити западни студенти са постигнати:
"Западната цивилизация трябва да умре", скандират те.
Превод: СМ