/Поглед.инфо/ Въоръженият конфликт в Либия, който спря преди година, може да се възобнови през новата година. Основните предпоставки за това е провалът на президентските избори, които трябваше да се проведат на 24 декември. С решение на Висшата избирателна комисия (ВИК) на страната обаче изборите бяха отложени за неопределено време. Това създава допълнителни предпоставки за напрежение.

Провалените избори

Президентските избори в Либия бяха насрочени след заседанията на Форума за политически диалог в Либия, които се проведоха под егидата на ООН миналата година и началото на 2021 г. Самите либийци оспориха легитимността на този формат, тъй като повечето от участниците във форума бяха избрани от тогавашния ръководител на Мисията на ООН за стабилизиране на Либия, американския дипломат Стефани Уилямс, а не от самите либийци. Държавите-членки на Съвета за сигурност на ООН обаче признаха легитимността на това събитие.

В резултат на това правителството на националното съгласие (ПНС), оглавявано от Абд ал-Хамид Дбейба, беше наложено на Либия под външен натиск. Найла ал Мангуш, която преди това е работила за Американския институт за мир - финансирана от Конгреса неправителствена организация, спечели поста външен министър. Основната задача на това правителство беше да подготви страната за изборите и да ги проведе навреме. ПНС обаче не се справи. Освен това Дбейба, който първоначално се закле да не участва в изборите, наруши това обещание. Противно на собственото си обещание и на закона, който беше одобрен от либийския парламент - Камарата на представителите - Дбейба издигна кандидатурата си за президент. Според закона той трябваше да напусне поста три месеца преди изборите. Той не направи това, а единствено в началото на декември временно прехвърли правомощията на своя заместник.

Изборният процес беше толкова хаотичен, че регистрацията на окончателния списък с кандидати беше завършена по-малко от две седмици преди датата на изборите, което направи кампанията невъзможна.

В крайна сметка, след като Стефани Уилямс се завърна в Либия (вече на поста специален съветник на Генералния секретар на ООН), изборите бяха отложени за неопределено време. Сега г-жа Уилямс, уж опитвайки се да улесни провеждането на нови избори, се среща с кандидати и членове на сегашното правителство. Изгледите за нейното посредничество обаче са много неясни. Провалът на ПНС при провеждането на изборите (основната му задача) е и провал на самата Уилямс.

Въпреки това, ако истинската задача, която тя решаваше, не беше провеждането на избори, а консолидирането на влиянието на Съединените щати чрез поставяне на доверени хора на власт, тогава тя се е справила с нея.

Политическата криза

На 30 декември Абд ал-Хамид Дбейба се завърна към задълженията си като министър-председател на Либия. Тази стъпка е необяснима, но може да послужи като знак за абсолютно нежелание поне минимално да се спазват законите, приети от парламента на страната: той остава кандидат за президент и не може да заема държавна длъжност.

Либийският парламент обвинява Дбейба в нарушаване на законите на страната. Легитимността на неговото правителство също е под въпрос. То трябваше да гарантира, че изборите ще се проведат навреме - но не го направи. На 24 декември изтече мандатът на Правителството на националното съгласие. Съответно правомощията на кабинета на Дбейба могат да бъдат оспорени.

Този въпрос беше обсъждан от Камарата на представителите през последните дни.

Също така въпросът за съставянето на новото правителство беше повдигнат на 21 декември в Бенгази от 15 кандидати за президент на Либия. Сред тях са най-популярните: фелдмаршал Халифа Хафтар, бившият председател на парламента Агила Салех, бившият министър на вътрешните работи на ПНС Фати Башага, бившия заместник-ръководител на ПНС Ахмад Майтиг.

Всички те имат в ръцете си лостове на реална власт и влияние. Хафтар е подчинен на Либийската национална армия – най-мощната и организирана военна сила в страната, Башага се поддържа от влиятелни групи в град Мисурата. Салех и Майтиг са умели политици и дипломати със силни връзки в страната и в чужбина.

Един от участниците в срещата на високо равнище в Бенгази, Фати Башага, вече се обяви срещу чуждата намеса в либийските избори. След е изявление на британското посолство, в което бившата колониална сила обяви, че ще признае ПНС за легитимно правителство на Либия след 24 декември 2021 г. Башага обвини Лондон, че покровителства корупцията в страната. От своя страна на 27 декември либийският парламент обяви, че британският посланик Каролайн Херндал е "персона нон грата" - дипломатически термин, който означава, че тя трябва да напусне страната.

Всъщност Хафтар, Салех, Башага и Майтиг с подкрепата на парламента формираха нов полюс на властта в Либия, който се противопоставя на правителството на Дбейба и чуждата намеса в делата на страната от страната на това правителство. Поддръжниците на Сейф ал Ислам Кадафи, които не се присъединиха към конференцията в Бенгази, също са против Дбейба.

Експертите предвиждаха още докато ПНС се формираше, че решенията на Форума за политически диалог в Либия ще доведат точно до такъв резултат. И така, през април 2021 г. анализатори от Германския институт за международни отношения и сигурност твърдяха, че няма да има напредък в изборите поради интереса на Дбейбада остане като министър-председател:

„Правителството на Дбейба може да остане на власт след 24 декември 2021 г. Тази ситуация неизбежно ще доведе до нова политическа криза, дори ако правителството обвинява за забавянето Камарата на представителите. Много играчи приеха новото правителство само поради ограничения му мандат. Разширяването му би поставило под въпрос легитимността на ПНС. След това редиците на противниците на правителството могат да се увеличат драстично. Подновено политическо разделение би било напълно възможно.”

Резултатът от провалянето на изборите беше засилването на политическото и военно напрежение в страната. Така, пише „Гардиън“, „В някои райони на столицата Триполи започнаха да се появяват контролно-пропускателни пунктове и въоръжени превозни средства, а четири големи петролни находища бяха затворени поради заемането им от екстремисти“.

Дори ако заинтересованите страни в Либия успеят да се споразумеят за провеждането на избори, това не означава, че те сами ще сложат край на раздробяването на страната, където реалната власт е в ръцете на въоръжените формирования. Напротив, резултатите от изборите и въпросите за тяхната легитимност като цяло или в определени области могат да доведат до нов конфликт.

Руско-турският отговор на САЩ

САЩ, които по-рано заявиха, че са най-загрижени за руското и турското присъствие в Либия, се интересуват преди всичко от намаляване на влиянието на Москва и Анкара в региона. Ето защо те ще насърчават сценарии, които или в полза на техния кандидат за президент, или да се поддържа хаос, като се попречи на Турция или Русия да легализират присъствието си. Сценарият на конфронтация също позволява да сблъскат челно Москва и Анкара.

От друга страна, ситуацията, когато ориентираните към Турция политици от Западна Либия и политиците от Изтока на страната, склонни към диалог с Русия, действаха като единен фронт на 21 декември, създава специални предимства за Москва и Анкара . Вместо да се бият помежду си, те могат също да действат като единен фронт срещу Съединените щати и тяхното протеже в Либия.

И така, както отбеляза бившият турски посланик в Либия Улуч Озулкер на конференцията „Отлагане на изборите в Либия и търсенето на мир в Източното Средиземноморие“, проведена на 28 януари: „Диалогът, който водим с Русия, ще ни помогне да се движим по-нататък в решаването на проблемите на региона“.

Самата Либия също се надява, че взаимодействието между Москва и Анкара ще бъде ползотворно. Както каза бившият министър на индустрията на Либия Махмуд Ахмед Алфтиз на същата конференция: „Видяхме в конфликтите в Сирия и Либия, в които Русия и Турция се превърнаха, ако не в съюзници, това много важни държави, чиито гласове се слушат от другите държави. Това е така, защото политиката между Ердоган и Путин беше успешна в много области”.

Русия поддържа контакти с всички страни в конфликта в Либия. Турция прави същото и сега, като сигнализира, че е готова за контакти с Халифа Хафтар и Агила Салех.

Опитите на Запада за установяване на мира в Либия се провалиха. Твърде либералната парадигма, към която се придържат западните страни и институциите на ООН, е под въпрос. Предполага се, че насърчаването на "демокрацията" трябва да доведе до мир в Либия, а изборите са магически инструмент, който ще сложи край на конфликтите. Очевидно тези рецепти не работят.

Мирният диалог в Либия изисква реалистичен подход и деидеологизация. Мястото на дискусиите за демокрацията и диктатурата трябва да бъде заето от реалния баланс на силите на водещите участници в страната и съчетаването на интересите на външните участници. Очевидно руските и турските интереси в Либия не си противоречат. Но американците не са готови да вземат предвид интересите на Москва и Анкара.

Предвид разрушителния опит от намесата на САЩ и западните страни (предимно Франция) в Либия, Москва, Анкара и ориентираните към тях сили в Либия трябва да обявят всички западни представители (дори и да действат от името на ООН) за персона нон грата. Тези страни не трябва да играят никаква роля в делата на Либия. Мирното уреждане в Либия трябва да бъде освободено от западно влияние, което значително ще подобри ситуацията.

Превод: В. Сергеев