/Поглед.инфо/ Заиграването със смъртта не води до нищо добро. Особено когато не е личностно страдание, както е в сонетите на Петрарка, а безотговорно поведение на някои европейски ръководители.

На любителите на европейските войни бих препоръчал една поучителна и във всички случаи полезна разходка, която надявам се ще им подейства примиряващо и отрезвяващо. Дори бих посъветвал големите туристически агенции наред с почивка на Малдивите и посещение на древния Рим да организират екскурзии и посещения на двата главни лагери на смъртта от времето на нацистка Германия- Освиенцим и Бухенвалд. За хората родени в Източна Европа тази разходка е позната. Но на по-младите или родените в Западна Европа може би не е така добре позната. Особено я препоръчвам на тези европейски ръководители, които обикалят напред-назад през Атлантика в търсене на повод за война.

Втората световна война се различава от Първата световна война, а и от всички други до това време по смисъла на своята концепция. Докато във всички войни до този момент битката (справедлива или несправедлива) е била за територии, Втората световна война остана в историята като стремеж към унищожение на цели нации или етнически групи хора. В подкрепа на този стремеж бяха създадени теоретически постановки, които да оправдаят унищожението на „непълноценните“ раси. Това е толкова невероятно и немислимо като политическа идея, че дори на Нюрнбергския процес въпреки доказателствата, някои присъстващи не можеха да повярват, че подсъдимите, които външно приличаха на хора, са могли да следват такава античовешка цел. Нормалният човек не може да повярва, че друг човек може да си постави за цел не само да го изличи от лицето на земята защото е различен, говори на различен език или има друго религиозно мислене, а дори след това да го използва като наторява нивите си с неговия прах, като одира кожата му и я използва за направа на декорации или като изсушава черепа му и го използва за украшение. Подобна мисъл не би могла да влезе в главата на никой член на нецивилизованите (както ги наричаме) племена в Азия, Южна Америка или Африка, където може би още практикуват някакви ритуали свързани със смъртта. Но на високо образованите лидери на нацисткия елит тези мисли му бяха дошли някак си от само себе си. Всичко това може да се види нагледно в музея на Освиенцим.

За този елит беше характерна липсата на всякакво чувство на емпатия към концлагеристите, липсата на елементарно усещане, че това са същите живи същества, създадени от същия Господ и родени на Земята, за да бъдат щастливи и успешни. Има покъртителни разкази за това как до оградите на концлагерите са живеели спокойно и щастливо семействата на надзирателите, техните съпруги и деца, ходещи на черква в неделя, играещи си с детски играчки и празнуващи светите празници в годината. И нищо (дори отвратителната миризма от крематориумите) сякаш не е подсказвала на тези щастливи семейства, че на метри от тях се извършват действия, които дори Данте не би могъл да измисли описвайки своя Ад. На всичкото отгоре тези лагерни престъпници (които са били над осем хиляди в Освиенцим) избягнаха всякакви присъди. Едва деветнайсет от тях бяха осъдени и то чак през 1965г. Двайсет години след края на войната.

Ето това е най-страшното защото показва, че при определени условия и обстоятелства нормалните наглед човешки същества могат да се превърнат в зомбирани вампири. В пълния смисъл на думата. Които не се интересуват от човешките страдания и се надяват да живеят безпроблемно до Страшния съд. Въпросът е да не допускаме отново тези условия и обстоятелства да ни завладеят. Пак повтарям- не говорим за някакви същества които не могат да четат и да пишат, а за високо развити цивилизации.

Както казах в началото, заигравката със смъртта не води до нищо добро. Затова препоръчвам горещо тези екскурзии за европейските ръководители. Може да се организират безплатно или като се вземат пари от планираните за превъоръжаване на европейския бюджет – те не се отчитат като разходи.