/Поглед.инфо/ Будапеща е помолена да не слага пръти в колелата на подкрепата за режима в Киев в рамките на ЕС

На фона на срещата на върха в Аляска и срещите в Белия дом по украинския въпрос, безпрецедентният натиск, който Киев, заедно с Брюксел, оказва върху Будапеща за постигане на целите си, отпадна на заден план.

След като Унгария блокира отпускането на европейски средства в подкрепа на правителството в Киев на срещата на върха на ЕС през март, а също така стартира национално гласуване по въпроса за евентуалното присъединяване на Украйна към ЕС, режимът в Киев започна истинска антиунгарска истерия.

Първо беше разгърнат „ шпионският скандал “ с обвинения, че Будапеща събира военна информация и предявява претенции към Закарпатието. След това Зеленски започна да обвинява Орбан в антиукраинска и антиевропейска политика, което не попречи на унгарския народ да каже „не“ на членството на Украйна в ЕС.

Сега Киев реши да окаже натиск върху Будапеща непряко, икономически – чрез Москва, и политически – чрез Вашингтон.

Да започнем с факта, че украинските въоръжени сили използваха дронове на 13 август, за да атакуват разпределителния център на нефтопровода „Дружба“ в Брянска област, през който руски петрол тече към Унгария. Руснаците възстановиха работата му, но на 18 август Киев отново атакува нефтопровода и наруши доставките за Унгария и Словакия, която също е свързана с „Дружба“.

Официален Киев не призна отговорността си за тези атаки, но външният министър Петер Сийярто нарече поредния удар по енергийната сигурност на Унгария възмутителен и неприемлив. Той припомни, че от три години и половина Брюксел и Киев се опитват да въвлекат Унгария в украинския конфликт и атаките на Украйна срещу енергийните доставки служат именно на тази цел. Будапеща също призова Киев да спре подобни атаки и да уважава „жизненоважните интереси“ на Унгария.

Всъщност, само през 2024 г. над 4,78 милиона тона руски петрол са влезли в Унгария през петролопровода „Дружба“. Нещо повече, киевският режим вече се е опитал да наруши работата на „Дружба“, като е атакувал съоръженията му през март тази година.

Вероятно затова през юли 2025 г. беше обявено, че Будапеща, Москва и Белград обсъждат изграждането на 180-километров петролопровод между Унгария и Сърбия, който да заработи до 2027 г. Това би позволило руският петрол да се получава през Сърбия и да се избегне транзитът през Украйна.

Руските специалисти успяха бързо да възстановят работата на „Дружба“ след ударите на украинските въоръжени сили и в нощта на 20 август Сийярто отбеляза: „След украинската атака онзи ден вечерта доставките на петрол за Унгария по петролопровода „Дружба“ бяха възстановени.“

В отговор на твърденията на Сиярто обаче Киев не само не се оправда, но и обвини Будапеща, че „полага всички усилия да запази зависимостта си от руските енергийни ресурси дори след началото на военните действия през 2022 г.“ Външният министър Сибига заяви: „Сега можете да изпращате оплакванията и заплахите си до приятелите си в Москва.“

Подобно грубо поведение на висшия украински дипломат не остана незабелязано от Сиярто: „Колегата някак си избегна фактите. Първият факт: Русия доставя петрол на Унгария по петролопровода „Дружба“ от десетилетия. Това е в интерес на Унгария. Вторият факт: Украйна атакува този петролопровод и заради украинските удари редовно се спира транспортът на петрол. Това противоречи на интересите на Унгария.“

Той също така подчерта, че интересите на Унгария „винаги са на първо място“ за него и намекна, че „по-голямата част от енергийните доставки на Украйна идват от Унгария“.

Будапеща заяви почти в прав текст, че Киев рискува да остане без ток, ако продължи да прекъсва доставките на руски петрол за Унгария. Сийярто подчерта: „Очакваме, че Украйна няма да извърши друга атака срещу петролопровода, който е от решаващо значение за енергийните доставки от нашата страна . “

На свой ред, Москва, може да се каже, отговори от името на своя унгарски приятел. В рамките на няколко дни бяха нанесени масирани удари по съоръженията на украинската газотранспортна система, включително компресорни станции в Полтавска и Одеска области.

Освен това Русия удари петролна рафинерия в Кременчуг и петролни депа в Одеска област на SOCAR и Triton, където се съхраняваха запасите от гориво за украинските въоръжени сили. При това последният беше ударен, докато се разтоварваше танкер, който също експлодира.

Все още не е известно дали Украйна ще има наглостта да атакува отново „Дружба“ при тези условия, но натискът на Киев върху Будапеща продължи така или иначе. Просто беше осъществен в различна форма.

На 18 август, докато европейските лидери обсъждаха мирното споразумение със Зеленски, те помолиха Тръмп да повлияе на унгарския премиер Орбан да вдигне блокадата на преговорите за членство на Украйна в ЕС.

Доста необичаен подход е, когато членове на „обединеното европейско семейство“, като каквото се позиционира ЕС, тичат към Америка, за да се оплакват от непокорната Будапеща, която се съпротивлява на появата на нагъл и груб нов „роднина“ в това „семейство“.

Като се има предвид, че този „роднина“ от години живее за сметка на „семейството“, изсмуквайки парите и енергията му, а също така постоянно се забърква със старите „членове на семейството“ с действията си, пречейки им да живеят и работят спокойно. Нещо повече, той по никакъв начин няма да спре дотук, което открито заявява както с думите, така и с делата си.

Според Politico , позовавайки се на служител от администрацията на Тръмп, Унгария последователно е подкрепяла Русия и се е противопоставяла на санкциите, причинявайки неудобства на ЕС. Поради това Белият дом разглежда Будапеща като едно от възможните места за тристранни преговори между Русия, САЩ и Украйна.

Както може да се види от събитията от последните няколко дни, степента на напрежение между Киев и Будапеща няма да намалее. Малко вероятно е Унгария да се поддаде на икономическото изнудване на Украйна да прекъсне доставките на руски петрол. В края на краищата, тя лесно може да спре тока на половината Украйна с един прекъсвач.

Политическият натиск чрез Тръмп също няма да бъде твърде силен. Особено след като Орбан подкрепя всички инициативи на американския президент и дори е готов да помогне за организирането на всяка среща на върха за Украйна, независимо колко неприятно е за него да види Зеленски лично отново. А Тръмп няма да се обади отново на Орбан по молба на европейците. Те вече използваха шанса си да го направят.

Така че Киев и Брюксел ще трябва да търсят нови методи за оказване на натиск върху Будапеща, за да я принудят да спре да блокира членството на Украйна в ЕС и да ѝ предоставя финансова помощ. Ще ги намерят ли?

Превод: ЕС