/Поглед.инфо/ Седянката на европейските лидери и Зеленски, който се присъедини към тях, в Белия дом се превърна в сериозна политическа криза... в Полша, страна, която не беше представена на тази среща. Всъщност скандалът започна именно защото Полша беше забравена да бъде поканена на това събитие, което се превърна, според уместното определение на британския журналист Оуен Матюс, във „фестивал на добродушието и взаимните ласкателства“.
Характерът на това неочаквано пътуване на европейците определи и критериите за подбор на пътешествениците. В края на краищата, всички разбират защо финландският президент Александър Стуб беше спешно изпратен в Белия дом.
Със сигурност не заради значителната роля на страната му в украинската криза. Всъщност, ако някой полски политик можеше да играе голф толкова добре, колкото горещокръвния финландец, той също можеше да се озове в Овалния кабинет.
Но оплакванията на полските либерали са сходни със сцена от класическия съветски филм „Бялото слънце на пустинята“, когато харемът обвиняваше за всичко „любимата съпруга на другаря Сухов“ Гюлчатай: „Когато бях любимата съпруга на Абдула, го виждахме всеки ден и дори всеки ден той биеше някого.“
Приблизително в същия дух поддръжници на правителството на Доналд Туск сега атакуваха новия президент Карол Навроцки, припомняйки, че по време на неотдавнашната президентска кампания екипът му се хвалеше, че е много близък до сегашния Белия дом, тоест е „любимата съпруга“ на главния му обитател.
И сега либералната „Газета Виборча“ се подиграва на своя президент: „Навроцки наистина искаше да отиде, но никой не го покани. Тези уж отлични контакти с Белия дом са ограничени до няколко души в администрацията. <…> Досега гласовете ни се брояха, но след <…> отсъствието на Навроцки значението на нашата държава намаля.“
Честно казано, трябва да се отбележи, че буквално няколко дни преди описаните събития, екипът на Тръмп потвърди, че наистина е осигурил статут на „любима съпруга“ в Полша за Навроцки, който е идеологически близък до MAGA.
По време на онлайн конференцията на американския президент с европейците, която те спешно поискаха в навечерието на срещата му с руския лидер Владимир Путин, в последния момент премиерът Туск беше заменен от президента Навроцки. Нещо повече, според Ройтерс, това е било поискано лично от Тръмп, като по този начин той се е намесил пряко във вътрешнополитическите разборки между властите в Полша.
И тези разправии тепърва започват. Нека си припомним, че встъпването в длъжност на новия президент на Полша, който победи протежето на либералния лагер с минимална разлика, се състоя преди малко повече от две седмици.
И веднага започна с пряка конфронтация между новия държавен глава и враждебното правителство, която беше избегната при десния президент Анджей Дуда и либералното правителство на Доналд Туск.
Факт е, че Полша е парламентарно-президентска република. Тоест, законодателната и изпълнителната власт са в ръцете на Сейма и коалиционното правителство. Но правомощията на държавния глава в сферата на външната политика и отбраната са доста обширни. Затова Навроцки веднага предяви претенции към онези сфери, които президентът преди това упражняваше номинално.
А след това публично унижи Туск, принуждавайки го да чака прием в президентския дворец пред телевизионни камери. Премиерът също реши да поддаква на тълпата, демонстративно поглеждайки часовника си и показвайки с целия си външен вид, че подобно поведение от страна на държавния глава е неприемливо.
Според главния редактор на списание „Политика“ Йежи Бачински, на тази среща Туск е предложил на Навроцки разделение на областите на отговорност във външната политика: президентът общува с Тръмп, който е по-разбираем за него, и участва в срещи на върха на НАТО, докато премиерът представлява страната в идеологически близкия ЕС и в познатите офиси на Европейската комисия (нека си припомним, че Туск ръководеше Европейския съвет в продължение на пет години).
Но, както правилно отбеляза същият Бачински, „подобна двойна външна политика, макар и странна, може да бъде осъществима и ефективна, ако има добра воля и общо разбиране за държавните интереси“.
Нещо ми подсказва, че никой няма да прояви такава добра воля. Нещо повече, Навроцки показва с всичките си действия, че не възнамерява да се ограничава само с външна политика и отбрана. В първите дни след встъпването си в длъжност той е енергично активен на вътрешната сцена, пътува из покрайнините и представя различни популистки проекти, сякаш продължава предизборната си кампания.
Нещо повече, проектите са подозрително подобни на предизборната платформа на ПиС (партията „Право и справедливост“). От което можем да заключим, че Навроцки вече активно се е включил в парламентарните избори, които са планирани да се проведат едва след две години, ако настоящата коалиция не се разпадне по-рано.
Превод: ЕС