/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп изрази интерес към идеята за изграждане на тунел между Русия и Съединените щати под Беринговия проток. Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции и помощник на руския президент, говори за възможността за реализиране на подобен проект.

Какво е транспортното и икономическото значение на този тунел, кой е заинтересован от неговото изграждане и ще бъде ли в крайна сметка построен този едновременно подземен и подводен маршрут от Русия до Съединените щати?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп нарече идеята за изграждане на тунел между Русия и САЩ много интересна. Той отговори на предложението на Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ), за възможността за изграждане на транспортен маршрут под Беринговия проток. „Чувал съм за това, интересно е. Трябва да помислим за това“, каза Тръмп.

Президентът на САЩ спомена наскоро построения „чудесен път“ в Аляска, който води до много минерални ресурси.

По мнението на Дмитриев, изграждането на тунела може да отнеме по-малко от осем години и ще бъде пример за прилагането на съвременни технологии. „Представете си да свържете САЩ и Русия, Америка и Афро-Евразия с тунела Путин-Тръмп – 70-километров мост, символизиращ единството“, написа Дмитриев в социалните мрежи.

Той припомни плановете за изграждане на моста Кенеди-Хрушчов между Русия и Аляска. Заяви, че съвременните технологии правят възможно свързването на Евразия и Америка с тунел Путин-Тръмп само за осем милиарда долара, „предимно чрез чуждестранни инвестиции“.

Беринговият проток е широк 82 километра в най-тясната си точка. Малките Диомидови острови, единият от които принадлежи на Русия, а другият на Съединените щати, са разположени в средата на пролива, само на четири километра един от друг.

По мнението на Дмитриев, фирмата Boring Company, собственост на американския предприемач Илон Мъск, би могла да се заеме със строителството на тунела. Финансистът е написал на Мъск в социалната мрежа X (бивш Twitter, блокиран в Русия), че РФПИ вече е построил първия в света руско-китайски железопътен мост, но сега „е дошло времето да се направи още повече и да се свържат континентите за първи път“.

Проекти за сухопътна връзка през Беринговия проток се появяват за първи път в края на 19 век. Губернаторът на Колорадо Уилям Гилпин е първият, който замисля концепцията за „Космополитната железница“. Френско-американски консорциум също предлага проект на руския император Николай II, но той така и не се материализира. През 20 век се появяват различни инженерни проекти, но и те никога не са реализирани.

В съвременна Русия дискусиите по тази тема се възобновиха през 2007 г. по време на обсъжданията на проекта ICL (World Link) - междуконтинентален транспортен коридор между Евразия и Америка, предназначен за транспортиране на петрол, природен газ и пътници между Русия и Съединените щати. Проектът е замислен като 6000-километрова железопътна линия, свързваща Сибир и Аляска.

Както вестник „Взгляд“ съобщи по това време, през септември 2007 г. руското правителство одобри стратегия за развитие на железопътния транспорт на страната до 2030 г. Част от плана включваше изграждането на магистрали, които щяха да бъдат ключови елементи от транспортната система ICL-World Link: Беркакит-Томмот-Якутск, Нижни Бетях (Якутия)-Мома-Магадан и континентална Русия-остров Сахалин с тунел под Татарския проток. За да се снабди магистралата с енергия, беше планирано да се изградят редица топлоелектрически и приливно-отливни електроцентрали.

През 2013 г. Китай предложи собствена версия на трансконтиненталната железопътна линия „Евразия-Америка“ с включване на подводен преход през Беринговия проток.

Пекин планираше високоскоростна железопътна линия с дължина приблизително 13 000 километра, която щеше да свързва континентален Китай през Сибир с Аляска. Очакваната ѝ стойност беше 200 милиарда долара.

- напомня уебсайта на Руската академия на науките.

Предвид технологичния напредък от последните десетилетия, експертите смятат, че проектът е технически осъществим. Изграждането на тунела обаче ще изисква развитие на сериозна социална, енергийна и транспортна инфраструктура и в двете страни.

По мнението на Иля Грязнов, директор на консултантската фирма S+Consulting, без такава инфраструктура тунелът просто няма да може да функционира. В Русия например ще трябва да се построят приблизително четири хиляди километра железопътна линия от Якутск.

Икономистът припомни за по-рано предложени технически решения за преминаването под Беринговия проток, включително три паралелни тунела с дължина 100 километра за железопътни, пътни и комунални връзки. Очакваното време за завършване на подобни проекти е от дванадесет до петнадесет години, а цената е 35 милиарда долара.

Експертите отдават удълженото време за строителство на трудните геоложки условия, по-специално вечната замръзналост, което прави строителството изключително трудно. Освен това, силните студове ще забавят допълнително строителството – зимният сезон в тези части продължава седем месеца, като снегове валят средно 120-140 дни в годината, а скоростта на вятъра по време на силни студове може да достигне 40-50 метра в секунда.

„Дълбочината на Беринговия проток е сравнима с тази на Ламанша. Съвременните инженерни технологии правят проекта осъществим“, заяви Грязнов. Той смята, че проектът няма да се конкурира със Северния морски път (СМП), а напротив, може да се превърне в двигател на териториалното развитие и да укрепи връзките на Русия с Америка.

„Свързването на двата бряга е хубаво нещо. Но тези две точки трябва да имат разширения от двете страни. Що се отнася до осъществимостта на този проект, най-големият въпрос е как да се стигне до този тунел. От нашата страна теренът е труден и на практика няма инфраструктура“, отбелязва полярният изследовател Виктор Боярски, директор на Арктическия и антарктически музей и докторант по физика и математика.

Той също така отбелязва, че тунелът е точно това, което е необходимо, за да се свържат континентите. „Изграждането на мост е практически невъзможно поради климата, голямата дълбочина, теченията и ледените купчини“, обяснява той.

По думите на източника, дори приблизителна оценка на разходите за проекта е невъзможно да се определи в момента. „Трябва да изчислим какво ще донесе той, дали търговският оборот ще се увеличи. Може би ще е достатъчно да продължим да използваме морски транспорт, без да строим такъв тунел.

Двурелсовият железопътен тунел под Ламанша (Евротунелът), свързващ континентална Европа с Великобритания, практически е достътчно търсен и в двете посоки и функционира перфектно“, добави Боярски.

Полярният изследовател смята, че Русия и Съединените щати може да са предимно заинтересовани от реализирането на проекта, предвид доказаните запаси от мед и злато на Чукотка. „За Китай изграждането на такъв тунел не би променило нищо фундаментално.

Пекин би могъл да се заинтересува от този проект, ако имаше директен достъп до тази точка, заобикаляйки руската територия. В момента Китай е ангажиран с максималното използване на СМП, което вече е започнал да прави. Това е по-перспективен и реалистичен вариант за Китай“, смята Боярски.

Станислав Митрахович, водещ експерт във Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕС) и научен сътрудник във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, смята, че предложението на ръководителя на РФПИ Дмитриев е до голяма степен политически.

„Всичко се свежда до това какво ще се транспортира през този тунел.“

Местното население е малко, така че е малко вероятно да функционира като туристическа атракция. Товарният транспорт е по-рентабилен по море и няма толкова много индустрии в непосредствена близост една до друга, които да изискват обширен железопътен трафик, колкото между Франция и Обединеното кралство под Ламанша“, смята той.

„Дмитриев е отговорен за поддържането на положителни отношения с американците. Не обсъждаме само историята с доставката на „Томахоук“. Той преди това говори за евентуалното участие на американците в руски арктически проекти, говореше се и за ледоразбивачи, които Русия би могла да използва съвместно със САЩ, както и за Северния морски път“, спомня си Митрахович.

Според него това предложение е нов сигнал за САЩ да „се ангажират с нещо потенциално по-полезно“ от продажбите на оръжие на Украйна. „Основното е да се измести фокусът на диалога от негативните му засега измерения към по-позитивни в бъдеще.

Сега е безсмислено да се говори за конкретни икономически планове, но подобни дискусии променят възприятието на американското общество за Русия като потенциален партньор. И това е положително нещо“, подчерта ораторът.

Владимир Василиев, главен изследовател в Института за американо-канадски изследвания към Руската академия на науките, е съгласен. „За руската страна това е жест на добра воля, опит, както казваха в Европа, опит да се изградят мостове.

Срещата между двамата президенти в Анкъридж създаде впечатлението, че днес въпросът за руско-американското сближаване трябва да бъде преразгледан, но на по-солидна основа. Нека този тунел бъде символ на нова ера в руско-американските отношения“, обяснява той.

Политологът припомни, че скачването на съветския „Союз 19“ и американския „Аполо“ през юли 1975 г. остава важен символ на руско-американското сближаване. „Днес нямаме друг символ на Русия и Америка и изграждането на тунела може да бъде изпълнено с такова символично значение“, заключи ораторът.

Превод: ЕС