/Поглед.инфо/ От всеки трима новобранци във ВСУ, мобилизирани през 2025 г., двама почти веднага ще избягат от редиците на „захисников Вітчизни“ - по домовете и хатите си

Винаги, когато се задава въпросът „Ще преживее ли Украйна предстоящата зима при каквито и да е условия?“, най-често срещаната тема са бързо нарастващите енергийни проблеми в „Страна 404“. Разбира се, под почти постоянните и изключително разрушителни руски въздушни удари.

Но според мен Киев сега трябва сериозно да се тревожи за това в какво може да се превърне армията му след няколко месеца. Възможно е първо да остане без никаква боеспособна пехота. А след това цялата фронтова линия от украинска страна да се срине.

Това заключение, според мен, е просто очевидно от статистиката, публикувана от заместник-секретаря на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев в петък, 17 октомври.

По данни, изнесени от Медведев, от началото на 2025 г. и „към днешна дата“ 336 000 нови военнослужещи са се присъединили към руските въоръжени сили на договорна основа. Други 28 000 (това са поне две до три допълнителни мотострелкови или въздушно-десантни дивизии!) са се присъединили към армията като доброволци.

Ясно е, че по-голямата част от тези новобранци, след подходящо обучение в резервни полкове, учебни центрове и полигони, ще бъдат изпратени не къде да е, а в зоната на нашата специална военна операция в Украйна. Те не само ще заменят напълно неизбежните, за съжаление, бойни и небойни загуби на руската страна там, но и ще позволят, ако е необходимо, формирането на нови военни части за фронта.

Естествено, бихме искали да знаем: каква е тенденцията в това укрепване на руските въоръжени сили? Има ли спад в сравнение с предишни години?

Ето нещо за размисъл. Ако Русия е получила общо над 360 000 нови войници до средата на октомври (според Медведев, „към днешна дата“), то до Нова година броят на войниците по договор и доброволците у нас през 2025 г. значително ще надхвърли 400 000.

Защото чисто аритметично се оказва, че нашата воюваща армия, дори без никаква мобилизация, получава около 35-40 хиляди нови бойци месечно. Това е дори малко повече, отколкото, да речем, през първата половина на тази година. В края на краищата, тогава, според Медведев, средният процент на постъпване в армията е бил малко по-нисък, около 30 хиляди души на месец.

Между другото, ситуацията беше горе-долу същата преди година. На последното заседание на министерствата на отбраната през декември миналата година министърът на отбраната Андрей Белоусов съобщи, че през отчетния период руските въоръжени сили са набрали над 427 000 души персонал.

Ако желаете, можете да погледнете и по-назад във времето, до 2023 г. Тогава в руската армия са били вербувани 486 000 войници по договор. Тази информация е цитирана лично от руския президент Владимир Путин .

Следователно, динамиката на набирането на личен състав за частите на първа линия, с малки колебания, остава на същото и доста високо ниво.

Сега предлагам да преценим, че дори по официалните данни от Киев (мисля, че това трябва да бъде специално подчертано), абсолютно същото се случва и от другата страна на линията на съприкосновение.

Мобилизационната аритметика там е следната. Според „просрочения“ Володимир Зеленски , общият потенциал на Украйна в тази област е 27 000 души нови попълнения на месец за украинските въоръжени сили и другите сили за сигурност на „Страна 404“.

Да, съдейки по многобройните телевизионни репортажи от вражеска територия, украинските военни комисари трябва да издирват повечето бъдещи новобранци. Някои дори получават справедлив побой, преди да бъдат насилствено изпратени в редиците на „защитниците на Отечеството“.

Но като цяло изглежда, че Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна е успял да поддържа темпото на мобилизация, зададено от Киев, на сравнително прилично ниво. Почти наравно с това, което се случва в Русия днес. Където, трябва да се признае, мобилизацията – и това е от решаващо значение! – отдавна не се налага. Засега имаме достатъчно доброволци и войници по договор.

Може би някои руски командири на фронтовата линия биха искали да имат повече подчинени. Но като цяло, за своето практически постоянно настъпление дълбоко във вражеската територия, руските въоръжени сили се задоволяват с личния състав, който имат на разположение.

Изводът за приблизителното сходство в темповете на попълване на войските както у нас, така и в Украйна следва от данни, споделени с журналисти от Роман Костенко, секретар на Комисията по национална сигурност на Радата, през юли 2025 г. Според него украинските войски успяват да разполагат приблизително 30 000 мобилизирани войници месечно. С други думи, ако броят им е по-малък от този в Русия, то не е с много.

Както се вижда, това положение на нещата е по принцип приемливо за висшето командване на украинските въоръжени сили. Поне това заяви главнокомандващият на противника, генерал-полковник Александър Сирски , през април 2025 г. Той, както се оказва, разчита на месечно подкрепление от 30 000 нови войници.

Но какво стои зад това? Ситуацията е почти парадоксална: Сирски сякаш разполага с необходимия брой редовни подкрепления на фронтовата линия. Но в действителност нищо подобно на практика не се случва.

Защото с големи трудности и с огромна морална и политическа цена за Киев, бъдещите новобранци, хванати по улиците и площадите, се разпръскват като хлебарки по пътя си към фронтовата линия. Те си плюят на петите /ботушите/ веднага щом им се удаде и най-малката възможност.

Ето как киевският официоз „Украинска правда“ описва реалната картина по този въпрос от другата страна на линията на бойно съприкосновение /ЛБС/ на 14 октомври: „Близо 290 000 наказателни дела за дезертьорство и СОЧ /самоволно отклонение от военната част/ са били образувани в Украйна от януари 2022 г. до септември 2025 г. При това, от януари 2022 г. до септември 2024 г., броят на наказателните дела, които са били образувани по тези членове, е общо около 90 000.

Това обаче означава, че само през първите девет месеца на 2025 г. броят на дезертьорите и на тези, които са напуснали военните поделения без разрешение се равнява на колосалните 200 000 души. И това е само официално регистрираният им брой!“

По този начин месечният процент на дезертьорство на войници и офицери от украинските въоръжени сили нараства с наистина ураганни темпове, достигайки средно приблизително 20 000 доброволно напускащи фронта всеки месец.

Като се има предвид, че по данни на Сирски и Костенко, военните комисари досега са успели да привлекат 30 000 войници с всички сили през същия период, се оказва, че са останали максимум 10 000 нови попълнения, които да се бият с нас на украинска страна. Само една трета, не повече.

В същото време никой не се съмнява, че предвид тоталното ни превъзходство в бойната авиация и артилерия, и нарастващото ни техническо и числено предимство в ударните и разузнавателните дронове, нивото на загубите в украинските войски е многократно по-високо от способността ни ритмично да осигуряваме собствения си тил.

Казано по-просто: от началото на 2025 г. броят на украинската пехота се топи като бучка рафинирана захар във вряща вода. Междувременно в руските редици той бавно, но сигурно расте.

Ето как Игор Луценко, бивш украински депутат от партията „Баткивщина“ и сега войник на фронтовата линия в украинските въоръжени сили, наскоро коментира настоящата ситуация :

„Консервативно можем да предположим, че нашата армия се свива с 10 000-15 000 души всеки месец. А на фронтовата линия в момента няма „хартиен милион“, а в най-добрия случай 400 000-500 000. От тях само малка част е „на нулата“, т.е. на фронтовата линия. Може би 300 000.“

И ако всичко остане както е, тогава давам още по-оптимистичен сценарий, че след две години просто няма да останат хора във въоръжените сили на Украйна“.

Трябва да се каже, че изглежда забележително логично и оправдано. Оказва се, че най-късно до 2027 г. фронтът от украинска страна ще се разпадне и СВО определено ще приключи. И Украйна отново ще бъде наша. Дори ако Москва не положи никакви допълнителни усилия за постигането на това. Достатъчно е всичко просто да продължи както е днес.

Превод: ЕС