/Поглед.инфо/ Приетата в навечерието на годишнината от началото на специалната операция в Украйна резолюция на Общото събрание на ООН е обявиха на Запад еднозначно като своя победа и свидетелство, че “на страната на Русия има малка шепа гласове “ (Жозеп Борел), а “Русия днес е изолирана точно, както и преди година” (Аналена Бербок). Одобрението от преобладаващото мнозинство на резолюцията на ООН в подкрепа на Киев е важен сигнал за оттеглянето на Русия от територията на Украйна, казва германският външен министър и сухите цифри трябва да потвърдят думите ѝ.
141 страни гласуваха за резолюцията за нуждата скоро да се постигне “всеобхващащ, справедлив и устойчив” мир в Украйна, изискващ Русия “незабавно, напълно и без уговорки да изведе своите въоръжени сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници”, при седем против и 32 въздържали се. Но ако анализираме състава на гласувалите и негласувалите, виждаме, че в сравнение с миналата година ситуацията практически не се е променила и на страната на Запада се намира по-малката част от човечеството.
От къде идва цифрата от 141 държави, гласували за резолюцията? В нея влизат не само абсолютно зависимите от Запада страни от Океания, но и повечето страни от Латинска Америка, които нямат силни с пълен глас да се обявят срещу американския световен ред, “основан на правила”. Има ги Сърбия и Унгария - гласували за, но всъщност опитващи се да провеждат напълно различна политика, тоест да защитават националните си интереси.
За резолюцията гласуваха представителите на Афганистан и Мианмар, макар правителствата и на двете страни да не подкрепят Запада. Но работата е там, че от тяхно име в ООН заседават хора, които нямат мандата на афганистанските и мианмарските власти: Кабул е представен от отдавна несъществуващото доталибанско правителство, а Нейпидо от дипломат, който не признава военните власти, отстранили цивилния кабинет. А има и страни като Ирак - през март миналата година, когато Общото събрание на ООН за първи път прие резолюцията с осъждането на “руската агресия”, представителят на Багдад се въздържа, но сега гласува за. Американците, запазили си огромното влияние върху Ирак, поработиха с властите на развалената от тях страна и натиснаха правилното копче. Което, между другото, не отменя желанието на Ирак да си сътрудничи с Русия в най-различни сфери. Това беше доказано от проведеното в началото на месеца посещение на Сергей Лавров в Багдад.
Но Ирак беше едва ли не единствената забележима страна, която през годината американците успяха да накарат да промени своята позиция - гласуването преди година даде същата цифра от 141 гласа за, както и днес. Максимално бяха през октомври, когато ОС на ООН гласува резолюция за териториалната цялост на Украйна - тогава се събраха 143 гласа.
А кой начери сили да не се подчини на натиска на Запада. Това не са само тези, гласували против (седем), но и въздържалите се (32) или не участват в гласуването (13). Тоест, като изключим Русия, се получават 51 държави, което съвсем не е малка цифра. Ако се вгледаме, то се оказва, че изобщо това е мнозинството от човечеството.
Въздържаха се не само Китай и Индия, но и такива големи страни като Пакистан, Иран, ЮАР, Виетнам, Алжир, Етиопия, Бангладеш, Судан (населението само на изброените страни е над четири милиарда, тоест половината световно). Не гласуваха или се въздържаха седем страни от Постсъветското пространство, а Беларус гласува против. Също така против за първи път гласуваха Мали и Никарагуа - добавят се към Сирия, КНДР и Еритрея, изказали се по същия начин, както и преди година. Тоест няма никаква изолация на Русия при всеки случай, а има умела работа на Запада с елитите на десетки страни по света в подготовката на гласуването в ООН. Западът (на първо място, естествено САЩ и Великобритания) натиска, заплашва, убеждава и е много просто да се гласува в ООН за, отколкото да изостряш и така сложните отношения на своите страни със САЩ. Но може ли да наречеш такива държави като Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ, Аржентина, Бразилия, Мексико (всичките подкрепили настоящата резолюция), съюзници на англосаксонците и привърженици на поражението на Русия? Разбира се че не, това се вижда по делата им и в отношението им към нашата страна през последната година.
Реалният кръг на привържениците на Запада се ограничава до 50-тина държави - тези които въведоха санкции срещу Русия и доставят оръжие на Украйна. И това основно са западни страни: САЩ и Европа (ако броим според НАТО - 30 държави), англосаксонските Австралия и Нова Зеландия, зависимите от Щатите Япония и Южна Корея плюс привързания към англичаните Сингапур. При това Южна Корея не иска да губи руския пазар и отношенията с Москва - не нея всъщност я принудиха да се строи. Така че ако реално оценим положението по света, то 50 страни са не ядрото на антируската коалиция, а цялата. Да, съвкупната им мощ е доста голяма, но това не е онзи западен “златен милиард), привикнал да представя интересите си за важащи за целия свят. И не е готов да признае, че времето, когато това беше възможно, изтича безвъзвратно, включително и защото Русия предизвика политиката на запазване на “реда основан на правила”, тоест атлантическия проект на глобализация.
Гласуването в ООН е за Запада важен елемент от информационната война с Русия, но нищо повече. На Запад много добре се сещат за релното разпределение на силите, макар от високите трибуни да предпочитат да говорят как са “сплотили целия свят срещу Русия.” Но сведенията от реалността постъпват и на атлантическата картина на света - така например “Ройтерс” съобщава, че “Индия възпрепятства обсъждането на допълнителните санкции по отношение на Москва и призовава другите членове от Г-20 да избягва използването на думата “война” във формулировките на комюникето за конфликта”. Става дума за подготовката на срещата на високо равнище на “Голямата 20-тица”, която ще се проведе през декември в Делхи - на нея Западът искаше отново да разиграе поредния спектакъл с “осъждането на Русия”. Но незападният свят не иска вече дори не да се заиграва, а просто да нблюдава това - и блокира опитите на англосксонците да представят желаното за действително.
А Русия ще продължава по всякакъв начин да защитава “правото си да бъде силна”, но именно в противостоенето със Запад, а не с целия свят. Част от който все още може да бъде принуден да гласува така, както е нужно на атлантистите, който още може да се уплаши от санкции, но вече не може да се убеди, че “светът, основан на правил” има бъдеще. Никой не желае да живее по чужди “правила”, изгодни на тези, които искат да затвърдят своята изчезваща хегемония.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?