/Поглед.инфо/ Ангела Меркел посети Москва. Последното посещение на фрау канцлер се завъртя около вечните точки на сблъсък на интереси и текущия дневен ред. Отново цветисто се бодяха по Крим, отново обсъждаха спазването на Минските споразумения, отново говореха за газ, обсъждаха Афганистан. Германският политически дневен ред направи това редовно посещение необичайно: през септември германците ще имат избори, след което някой друг ще дойде на поста канцлер. На 16-годишното ръководство на Меркел му остава по-малко от месец, което дава основание да погледнем какво се случва в Германия и да си помислим за историческото наследство на Ангела.

Много телевизионни експерти обръщат внимание на богатата и влиятелна, но толкова скучна и премерена Германия само в период на редовни политически промени. Избори, оставки, протести и силни скандали - всичко в Германия е подчинено на вътрешния график, всичко лесно се предвижда и се вписва в рамката. Така в навечерието на предстоящите избори за Бундестаг, много експерти бяха изненадани да открият наличието на нова сила сред фаворитите. Заедно с обичайните ХДС/ХСС и ГСДП, голям процент симпатии привличат и "Зелените". Нима това е същата партия, която десетилетия наред трупа мизерни проценти и събира избирателните трохи на гигантите на германската политика. Тези, които следят Германия по-отблизо, ще кажат, че скокът на Зелените е изненадващ, но все пак естествен - в продължение на много години партията се попълва с имигранти и спонсорира от европейски и американски организации с нестопанска цел, разширявайки присъствието си в областта на медиите. Години наред те чакаха края на ерата на Меркел - изпълнена с кризи и стабилен растеж - и накрая дочакаха. От гледна точка на един разумен човек, който гледа на германската политическа борба отвън, “Зелените” постоянно извършват политически самоубийства - тромавите и противоречащи на самата същност на Германия изявления на партийния лидер Аналена Бербок струват на “Зелените” десетки проценти в социологическите проучвания, но тихо печелят популярност сред онези, които са отвратени от вечната борба на страните от една монета под формата на двете основни партии в страната. До пролетта нещата вървяха просто блестящо - социологическите проучвания предвиждаха едва ли не мнозинство в новия Бундестаг, но поредицата от скандали около Бербок, тромавата ѝ реакция на пандемията и свързания с нея натиск понижиха рейтинга на партията. При липсата на тези фактори рейтингите бавно се възстановяват, но всяко небрежно изявление на ексцентричния лидер може да върне партията до обичайното ѝ ниво на ниска подкрепа. Така след афганистанската криза Бербок от името на Германия изрази готовността си да приеме петдесет хиляди бежанци от Афганистан. Изчислението е ясно - подобни изявления във Великобритания, САЩ и Франция биха направили Бербок героиня на всички национални малцинства в страната, но този подход не работи в Германия, където асимилираните турци, араби и Бог знае какви други не харесват новодошлите почти също колкото коренното население. Кой знае какво още ще измислят “Зелените”.

Основната сила на ГСДП е неговата стабилност. Избирателите на социалдемократите знаят, че гласуват за най-старата партия в страната, водеща история почти от времето на Бисмарк и имаща богат опит в опозицията. От времето на Герхард Шрьодер, социалдемократ не е заемал най-високата длъжност в Германия. Програмата на партията за изборите през септември изглежда продължава славната традиция на вечно недоволство от действията на правителството, а кандидатът за канцлерския пост Олаф Шолц, настоящият министър на финансите, не демонстрира способности, достойни за лидер в труден момент. Руските медии се интересуват от Олаф главно заради изразяването на съчувствие към страната ни, но да не се ласкаем - русофилията на Шолц е продиктувана главно от програмата на ГСДП , която традиционно симпатизира на Русия. Сега шансовете на ГСДП са големи, както никога досега - последните проучвания показват абсолютното равенство на показателите на консерватори и социалдемократи: всяка от партиите има 22 % от симпатиите на избирателите. Последните избори, проведени през 2017 г., ясно показаха, че крайната избирателна картина може да се различава значително от резултатите от допитванията. Слаба програма, невзрачен лидер и статут на вечна опозиция - всичко това ни позволява да кажем, че ако социалдемократите получат мнозинство в Бундестага, това няма да е резултат от успеха на ГСДП, а от провала на Християндемократическия съюз.

Управляващата партия има достатъчно провали напоследък. Всяка политическа сила, която е в състояние да поеме отговорност за непопулярни, но в много отношения необходими решения: локдаун, принудително за ваксиниране, тотален контрол при често неуспешни опити за спиране на разпространението на вируса, е обречена на спад на избирателната привлекателност. Това се случи с ХДС. Настоящият председател на партията Армин Лашет беше обявен за кандидат-канцлер миналата пролет. Изглежда само Ангела Меркел е искала да го види на поста канцлер. Проучванията показват огромна разлика в популярността между Лашет, премиер на Вестфалия, и неговия съперник Маркус Зьодер, премиер на Бавария и лидер на ХСС. Изборът в полза на по-малко популярен и по-удобен кандидат за партийния естаблишмънт предизвика вълнения, оставки и истерия в партията, но ако се вгледате внимателно в актьорите, решението на Меркел да вкара своя човек в своя наследник става разбираемо. Лашет изглежда като гъвкав и мек политик, който въпреки това действа строго в рамките на програмата на своята партия. Зьодер, известен със своите авторитарни и ефективни мерки срещу коронавируса, многократно е показвал готовността си да прави политически компромиси и да влиза в съюз дори със Зелените, което в очите на ХДС не изглежда напълно коректно. В същото време, Зьодер, парадоксално, въпреки „зелените“ си стремежи, е много по-десен от либералния и удобен за ръководството на Берлин Лашет. Повишаването на човека на Меркел на най-горния пост и пренебрегването на мнението на избирателите, които симпатизират на Зьодер, може да струва скъпо за ХДС, което според социологическите проучвания (не е най -надеждният, но единственият възможен начин да се установят избирателните тенденции), значително изостават от очаквания резултат.

Меркел се оттегля, оставяйки руини. Несигурното положение на нейната партия и сериозното социално напрежение са фактори, които предполагат, че наследството на фрау Канцлер ще надживее с малко нейното управление. Ангела Меркел, която хвана началото на ерата на глобални промени, имаше много шансове да коригира германската политика към по-добро, поне по отношение на подкрепата за Минските споразумения, но обществеността ще помни 16 години от канцлерството ѝ само като възход на различни радикали, миграционната криза, коронавируса и тъпия политически шум на скучните бюрократи. Сбогом, фрау канцлер, няма да ни липсвате.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели