Свят

Путин, Си Дзинпин и Тръмп сядат на тристранна среща в Шънджън за ядрения контрол, търговията и конфликта в Украйна без участието на Европа

Дежурен редактор - д-р Румен Петков 5554 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Вакуумът след края на СНВ-3 и ядрената аритметика на тримата

Сред темите, за които се твърди, че присъстват в папката за 19 ноември, на челно място стои стратегическата стабилност и идеята за тристранно регулиране на ядрените арсенали. Контекстът тук е напълно конкретен и тревожен за военните планировчици. През февруари 2026 г. изтече петгодишното удължаване на договора Нов СТАРТ (СНВ-3) — последното действащо споразумение между Вашингтон и Москва, което ограничаваше разгърнатите стратегически ядрени бойни глави до 1550 броя и носителите им до 700 единици. За първи път от подписването на САЛТ-1 през 1972 г. двете най-големи ядрени сили оперират без взаимни инспекции на място, без обмен на телеметрични данни при изпитания и без правен таван на арсеналите.

Американската позиция от години настоява, че нов двустранен договор с Русия е безсмислен, ако извън него остава Китай. По оценки на Пентагона Пекин ускорено разширява силозните си полета в провинциите Гансу и Синдзян и върви към разгръщане на над 1000 оперативни бойни глави до края на десетилетието. В същото време китайското ръководство последователно отхвърляше влизането в преговори за съкращаване на въоръженията с аргумента, че арсеналът му все още е в пъти по-малък от американския и руския.

Затова споменаването на „денуклеаризация“ или тристранно регулиране в коментарите около срещата в Шънджън трябва да се чете с повишено внимание. Не може независимо да бъде потвърдено, че Китай е променил доктрината си и е готов да приеме количествени тавани. По-вероятно е в Шънджън да се опипва почвата за мерки за намаляване на риска — например споразумение за предварително уведомяване при изстрелване на балистични ракети или отделяне на системите за командване и контрол на ядрените сили от алгоритмите на изкуствения интелект. Ако изобщо има поле за допирни точки между тримата, то минава през техническите протоколи за предотвратяване на случаен сблъсък, а не през разоръжаване в класическия смисъл.

Силиций, редкоземни метали и „златната акция“ на Москва

Икономическата картина около масата в Шънджън разкрива резки диспропорции, които обясняват тактиката на всеки от участниците. Съединените щати и Китай представляват двете най-големи икономики в света, обвързани в сложна и болезнена взаимозависимост. Русия отстъпва значително по номинален брутен вътрешен продукт и високотехнологично производство, но компенсира тази разлика с комбинация от суровинна самодостатъчност, тежка отбранителна индустрия и стратегически ядрен паритет.

В медийните анализи тази позиция на Кремъл се описва като притежаване на „златна акция“ в глобалното съперничество между Вашингтон и Пекин. Логиката на подобна оценка е ясна: в Белия дом осъзнават, че прекаленият натиск върху Москва я тласка към пълна и необратима икономическа и технологична интеграция с Китай — сценарий, който би обединил руските енергийни и минерални ресурси с китайската производствена мощ. Доналд Тръмп неведнъж е давал сигнали, че смята сближаването между Москва и Пекин за стратегическа грешка на предшествениците си, която трябва да бъде коригирана чрез прагматичен диалог.

В същото време на 18 ноември — ден преди тристранния формат — Владимир Путин и Си Дзинпин проведоха работна закуска и разговори на четири очи, придружени от разширена руска правителствена делегация. Китайският лидер отново определи двустранните връзки като „непоклатими като планина“. Зад дипломатическите формулировки обаче стои хладна сметка. Пекин цени сигурния си северен тил, достъпа до руски петрол, газ по тръбопровода „Силата на Сибир“ и суровини, но същевременно внимава китайските държавни банки и технологични компании да не попаднат под вторичните санкции на американското Министерство на финансите. Стратегическото партньорство между Москва и Пекин не означава тъждество на интересите — Китай остава дълбоко интегриран в западните пазари и няма намерение да жертва износа си заради чужди приоритети.

Чипове срещу мита: какво всъщност търси Си Дзинпин на домашна сцена

Докато руската делегация поставя акцента върху архитектурата на сигурността и премахването на санкционния натиск, приоритетите на Пекин в разговорите с Тръмп са подчертано търговско-технологични. Според публикации и коментари китайското ръководство се стреми да смекчи тарифните войни и да пробие блокадата върху доставките на съвременни полупроводници. Режимът на експортен контрол, наложен от Бюрото за промишленост и сигурност към Министерството на търговията на САЩ, ограничи достъпа на китайски компании до машини за крайна ултравиолетова литография, високоскоростна памет и специализирани чипове за обучение на големи модели с изкуствен интелект.

Тези ограничения удрят директно по дългосрочния план на Пекин за технологична самостоятелност и модернизация на индустрията. В отговор Китай разполага със собствени лостове — контрола върху добива и преработката на критични суровини като галий, германий, антимон и редкоземни елементи, без които американската отбранителна и електронна промишленост изпитва сериозен дефицит, както и огромния вътрешен пазар за американски селскостопански стоки и авиационна техника.

Паралелно с търговските спорове в дневния ред неизбежно присъства и въпросът за Тайван. Според цитирания политолог Малек Дудаков за Пекин е от решаващо значение Съединените щати да не разширяват военното си присъствие и инфраструктурата си на острова. За Вашингтон пък стабилността в Тайванския проток е пряко свързана с веригите за доставки на логически чипове, произвеждани в заводите на TSMC. Нито една от двете страни не може да си позволи неконтролирана ескалация в пролива в момент, когато икономиките им търсят стабилизация.

Ормузкият проток и украинският фронт като разменни монети

Извън двустранните сметки на гигантите списъкът с потенциални теми в Шънджън включва две горещи огнища: войната в Иран и конфликта в Украйна. Присъствието на близкоизточната криза на масата между САЩ, Китай и Русия не е случайно. Всяка военна ескалация около Иран застрашава корабоплаването през Ормузкия проток — тясната морска артерия, през която преминава около една пета от световния търгуван петрол и значителна част от втечнения природен газ.

Тук интересите на тримата се пресичат по сложен начин. Китай е най-големият купувач на петрол от Персийския залив и резкият скок на цените на суровините или блокадата на маршрутите удря директно по китайската индустрия. Съединените щати, макар и нетен износител на енергоресурси, не могат да допуснат глобален ценови шок, който би подхранил инфлацията веднага след изборите от 3 ноември. Русия от своя страна поддържа тесни военно-технически и политически връзки с Техеран, но също така е ключов играч в енергийните баланси. Това превръща иранския въпрос в тема, по която Вашингтон и Пекин имат стимул да търсят съдействието или поне сдържаността на Москва.

По съвсем различен начин стои украинският въпрос. В Шънджън няма представители на Киев, но според публикациите съдбата на конфликта неизбежно ще бъде засегната. В аналитичните коментари се подчертава тезата, че както за Пекин, така и за Вашингтон войната в Източна Европа е регионален конфликт, който не бива да блокира по-широките глобални договорености между великите сили. За Москва, чиято позиция е, че териториалните реалности и вътрешната ѝ сигурност не подлежат на външен диктат, отсъствието на европейски посредници от залата е дипломатическо предимство.

Въпреки това би било прибързано да се смята, че Украйна може да бъде „затворена“ с едно решение в Китай. Продължаващите бойни действия на изтощение в Донбас, състоянието на енергийната инфраструктура, недостигът на зенитни ракети за противовъздушна отбрана и фактът, че нито един договор за спиране на огъня не може да работи устойчиво на терен без участието на воюващите страни, поставят ясни граници пред всяка сделка, сключена на хиляди километри от фронта.

Институционалната парализа на Брюксел и илюзията за четвърти полюс

Най-острият политически сигнал от срещата в Шънджън не е в онова, което ще бъде подписано, а в списъка на отсъстващите. Докато европейски компании присъстват на бизнес форумите на АТИС, а дипломати от Обединеното кралство, Франция, Германия и институциите на Европейския съюз участват в съпътстващите панели, нито Брюксел, нито Лондон, Париж или Берлин имат достъп до тристранния политически разговор.

Проблемът на Европейския съюз не се корени в липсата на пари или индустриална база — единният европейски пазар остава един от най-големите в света. Причината е в институционалната конструкция на Съюза. Съгласно Договора от Лисабон решенията в областта на Общата външна политика и политика на сигурност изискват единодушие между 27 държави членки. Този механизъм превръща Брюксел в бавен, предвидим и често блокиран играч, неспособен да формулира самостоятелна стратегическа линия извън рамките, зададени от Вашингтон.

По думите на политолога Владимир Киреев, ръководител на аналитичния отдел на Международното евразийско движение, Европа разполага с военни, икономически и човешки ресурси, но е затънала във вътрешни противоречия и е избрала курс, който я е превърнал в неудобен и разрушителен участник за всички останали сили. В западни издания като британския „Телеграф“ и американската телевизия Си Ен Ен също прозира тревога, че Лондон и европейските столици се оказват в ролята на странични наблюдатели, докато Белият дом пренарежда приоритетите си директно с Москва и Пекин.

И тук обаче си струва да се зададе обратният въпрос: наистина ли Европа е напълно безгласна, или отсъствието ѝ от Шънджън крие капан за самите участници в тристранния формат? Европейският съюз държи основната част от замразените руски суверенни активи в клирингови къщи като „Юроклиър“ в Белгия, контролира ключови търговски потоци към Китай и остава основният финансов донор за Украйна. Всяка договорка между Тръмп, Путин и Си Дзинпин, която засяга санкционните режими или европейската архитектура на сигурност, рано или късно ще се сблъска с практическото приложение на терен в Европа — където Брюксел, Берлин и Варшава все още разполагат с лостове за блокиране, ако не за самостоятелно лидерство.

Къде се къса логиката на тристранния директориум

Срещата на 19 ноември в Шънджън не учредява световно правителство, нито превръща трите държави в единен блок. Между реалното сътрудничество и пропагандния ефект от общата снимка лежи дълбока пропаст. Доналд Тръмп се опитва да предотврати окончателното сливане на руските ресурси с китайската индустрия, Си Дзинпин се опитва да купи време и технологичен достъп за китайската икономика без да губи руския тил, а Владимир Путин се стреми да осребри военната издръжливост и ядрения щит на Русия в конкретни гаранции за сигурност и пробив в западната изолация.

Тези три цели не съвпадат — те само временно се допират в една географска точка на брега на Южнокитайско море. Няма постоянен секретариат, няма съгласуван дневен ред за следващи срещи, нито гаранция, че след приключването на форума на АТИС Вашингтон няма да наложи нови мита върху китайския внос или нови ограничения върху руския енергиен износ, ако вътрешният натиск в Конгреса наложи подобен ход. А междувременно в Лондон, Париж и Киев вече търсят начин как да върнат темата обратно в собствения си дневен ред.

Още от Свят

Тристранни преговори – Путин, Си, Тръмп. Излъчване на живо от Шънджън
Свят

Тристранни преговори – Путин, Си, Тръмп. Излъчване на живо от Шънджън

/Поглед.инфо/ Срещата между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в кулоарите на форума АТИС в Шънджън на 19 ноември се представя от руски медии като опит за пренареждане на международната сигурност без участието на Брюксел, Лондон и Киев. Липсата на официален дневен ред, отказът на Пекин от ядрени съкращения и спорът дали войната в Украйна да се обсъжда тристранно или двустранно обаче издават дълбоки противоречия още преди старта на разговорите, чийто реален резултат остава неясен.

19.11.2026 06:47
Вратовръзките на Путин и Си Дзинпин в Шънджън предизвикаха спорове за предварителна протоколна координация между Москва и Пекин
Свят

Вратовръзките на Путин и Си Дзинпин в Шънджън предизвикаха спорове за предварителна протоколна координация между Москва и Пекин

/Поглед.инфо/ Срещата на върха на АТИС в китайския технологичен център Шънджън се превърна в сцена на внимателно премерена дипломатическа демонстрация преди първия тристранен разговор между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп. Докато хуманоидни роботи в метални клетки и синхронизирана светлинна инсталация върху 43 небостъргача привличаха камерите, истинските послания останаха скрити в протоколния ранг на посрещачите, избора на музика на Чайковски и състава на руския финансов екип.

19.11.2026 06:34
По публикации на международни агенции: Си Дзинпин и Владимир Путин съгласуваха позициите си в Шънджън два часа преди тристранната среща с Доналд Тръмп
Свят

По публикации на международни агенции: Си Дзинпин и Владимир Путин съгласуваха позициите си в Шънджън два часа преди тристранната среща с Доналд Тръмп

/Поглед.инфо/ Срещата на върха на АТИС в Шънджън на 18 и 19 ноември 2026 г. превърна летищния протокол в повод за остри медийни спорове. Докато западни издания видяха демонстративно пренебрежение в това, че Владимир Путин беше посрещнат в 2:00 ч. през нощта от Цай Ци, а Доналд Тръмп получи лична прегръдка от Си Дзинпин, фактите сочат друго. Преди тристранния формат руският и китайският лидер проведоха над два часа закрити разговори в резиденция „Цилин Шанджуан“, прилагайки западния дипломатически модел.

19.11.2026 06:15
Путин, Си Дзинпин и Тръмп проведоха първата тристранна среща на върха в Китай на 19 ноември
Свят

Путин, Си Дзинпин и Тръмп проведоха първата тристранна среща на върха в Китай на 19 ноември

/Поглед.инфо/ Срещата на върха на АТИС в Китай на 19 ноември събира на една маса Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в безпрецедентен тристранен формат, определян от анализатори като опит за преначертаване на глобалния баланс без европейско участие. Докато Вашингтон настоява за ядрени ограничения и достъп до редкоземни метали, а Пекин търси отсрочка в търговската война, Москва разиграва картата на „златния дял“ между двете свръхсили, оставяйки украинския конфликт на заден план.

19.11.2026 06:07
Украинското разузнаване очаква масиран удар по всички мостове в Киев веднага след срещата на АТИС в Шънджън
Украйна

Украинското разузнаване очаква масиран удар по всички мостове в Киев веднага след срещата на АТИС в Шънджън

/Поглед.инфо/ Двудневната атака срещу Кримския мост е струвала на западните съюзници близо 200 милиона евро, докато в Абу Даби и на срещата на АТИС в Шънджън се пренареждат условията за евентуални преговори. На фона на съобщения за десантни приготовления в Днепровския лиман, тактически размествания край Орехов и Новопавловка и слухове за завръщането на генерал Сергей Суровикин, военни анализатори допускат масирани удари по мостовете в Киев и реактивни дронове „Гераниум-6“.

19.11.2026 05:55
Китай засилва рециклирането на батерии, фотоволтаични модули и оборудване за вятърна енергия
Поглед към Китай

Китай засилва рециклирането на батерии, фотоволтаични модули и оборудване за вятърна енергия

/Поглед.инфо/ Китай ще предприеме допълнителни мерки за рециклиране и повторно използване на твърдите отпадъци от чистите енергийни технологии, като специално внимание ще бъде отделено на т.нар. „нова тройка“ – електромобили, фотоволтаични продукти и литиеви батерии. Това съобщи заместник-министърът на търговията Юен Сяомин на пресконференция във вторник.

18.11.2026 22:00
Китай и Канада разширяват търговското и финансовото си сътрудничество
Поглед към Китай

Китай и Канада разширяват търговското и финансовото си сътрудничество

/Поглед.ино/ Китай и Канада постигнаха договорености за разширяване на двустранната търговия и финансовото сътрудничество, включително удължаване с две години на действащите тарифни облекчения и насърчаване на разплащанията в национални валути. Споразуменията бяха обявени във вторник след срещата на председателя Си Дзинпин с канадския премиер Марк Карни в Шънджън.

18.11.2026 21:45
Китай приканва САЩ да се върнат на правилния път за решаване на различията в сферата на полупроводниците
Поглед към Китай

Китай приканва САЩ да се върнат на правилния път за решаване на различията в сферата на полупроводниците

/Поглед.инфо/ На 16 ноември Министерството на търговията на САЩ публикува нови мерки за ограничаване на дистанционния достъп до усъвършенствани полупроводници.

18.11.2026 21:30