/Поглед.инфо/ Самолетът с руския президент Владимир Путин пристигна в Ташкент вечерта на 26 май. Той бе посрещнат лично от президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев.
С руския лидер пристигна внушителна делегация, за да обсъдят перспективни области на сътрудничество. Основните преговори се проведоха в понеделник, 27 май.
Разговорът започна с обсъждане на резултатите от сътрудничеството между двете страни. „Темпът на развитие на икономическите отношения между Русия и Узбекистан е впечатляващ“, каза Владимир Путин на преговорите с узбекския си колега.
Руският президент отбеляза, че според узбекската страна търговският оборот през изминалата година се е увеличил с около 30%, а според руската статистика - малко по-малко.
„Сигурен съм, че ще бъде повече, имам предвид процентът за първото тримесечие на тази година, дори според нашата статистика, която е доста строга, е над 20%. Това е много добър резултат“, каза Путин.
По време на преговорите страните одобриха 26 документа: споразумения, меморандуми и протоколи. Преди това главите на двете държави подписаха съвместно изявление.
Най-важните документи бяха Пътната карта за сътрудничество между Русия и Узбекистан, състояща се от 63 точки, и Споразумението за изграждане на атомна електроцентрала с малка мощност от 330 МВт в Узбекистан.
Строителните работи в района на Джизак се планира да започнат през лятото, каза Алексей Лихачов, генерален директор на държавната корпорация "Росатом".
За Узбекистан, с неговата доста голяма и неравномерно развита територия, малките атомни електроцентрали са най-оптималният начин за решаване на проблема с енергийните доставки на западните райони на страната.
Това ще бъде заслугата на многогодишните руски разработки в областта на атомните електроцентрали от ново поколение. Атомната електроцентрала в Узбекистан може да служи като пример за други страни в Азия, Африка и Латинска Америка.
Бяха постигнати споразумения за износ на руски енергийни ресурси за Узбекистан. Говорейки за газа, Владимир Путин потвърди, че капацитетът на газопровода Централна Азия - Център ще бъде увеличен. Това ще позволи увеличаване на доставките до 11 милиарда кубически метра годишно.
Бяха приети и Програмата за културно сътрудничество, планове за действие за разширяване на взаимната търговия, споразумения за съвместни научни изследвания, филмопроизводство, меморандуми за сътрудничество в машиностроенето и самолетостроенето.
Бяха подписани споразумения за откриване на филиали на Московския държавен технически университет „Бауман“ и Всеруската академия за външна търговия в Узбекистан.
Страните се договориха в близко бъдеще да открият пълноценно търговско представителство на Узбекистан в Русия. За насърчаване на общи проекти беше решено да се стартира съвместна инвестиционна платформа.
Москва и Ташкент също ще продължат да работят по миграционното досие, така че на трудовите мигранти, идващи в Русия от Узбекистан, да бъдат осигурени „прилични условия“. Президентът на Русия отбеляза:
„Оценяваме значителния принос, който те дават за развитието на руската икономика, особено в такива динамично развиващи се отрасли като строителството, жилищно-комуналните услуги, транспорта и логистиката“.
Темата за миграцията от страните от Централна Азия е особено актуална в светлината на опитите за използване на мигранти като терористи. Русия и Узбекистан се договориха да развиват сътрудничеството между специалните служби в борбата с тероризма и наркотрафика.
Също подписано:
План за увеличаване на търговския оборот между Руската федерация и Узбекистан за 6 години;
Протокол в областта на регулирането на лекарствените продукти за медицинска употреба, медицинските изделия и високотехнологичните лечения;
Споразумение за цялостна подкрепа за приоритетни проекти в Република Узбекистан с подкрепата на ВЕБ на Руската федерация;
Споразумение за организиране на производството на химически продукти в Узбекистан съвместно с държавната корпорация Росатом;
Пътна карта за разширяване на сътрудничеството в областта на туризма. По-специално, според министъра на икономическото развитие Максим Решетников, прилагането му ще позволи взаимният туристически поток да се увеличи с 40% до 2027 г., което ще доближи броя на пътуванията до 2 милиона годишно.
Владимир Путин оцени преговорите като конструктивни и изрази увереност, че те ще бъдат от полза за междудържавното партньорство.
Също така отбелязваме нарастващото сътрудничество между регионите на Русия и Узбекистан. Според изявление на губернатора на Московска област Андрей Воробьов в Съвета на регионите на Русия и Узбекистан, Московска област ще достави 48 вагона за ташкентското метро.
Миналата година Московска област изпрати 44 автомобила, а тази година - вече 12. Освен това, след подписване на споразумение с Андижанска област, Московската област ще построи първия в страната завод за сухи смеси в Узбекистан.
Руската делегация включваше и ръководителя на Чечения Рамзан Кадиров. Струва си да се отбележи, че ректорът на Ташкентския ислямски институт на име Ал-Бухари Шейх Мохамед Садик Мухаммад Юсуф беше наставник на бащата на Рамзан Кадиров Ахмат-Хаджи Кадиров.
Това показва едно допълнително измерение на текущите преговори и сътрудничество в духовната и религиозната сфера.
Трябва да се добави, че участието на Узбекистан в регионални проекти може да бъде от полза и за Русия. По-специално, Узбекистан подписа споразумение за създаване на железопътна връзка с Пакистан през Афганистан.
Протоколът беше подписан през юли миналата година в Исламабад след среща на работната група на трите страни. Маршрутът на железопътната артерия ще минава през Термез в Узбекистан, Мазари-Шариф и Логар в Афганистан и ще достига до пакистанска територия на граничния пункт Харлачи в района на Куррам.
И още през февруари 2024 г. президентът на Узбекистан говори утвърдително за интереса на руската страна към изграждането на трансафганистанската железопътна линия. По последни данни в създаването му ще участват руските железници.
Предвижда се по-нататък от Узбекистан единият клон да премине през Казахстан към Русия, а другият през Туркменистан към Иран. Така и Узбекистан, и Русия ще получат допълнителен достъп до моретата – съответно в Иран и Пакистан.
Успоредно с енергийните проекти, решаването на логистични проблеми в региона ще помогне за укрепване на евразийската интеграция.
Въпреки че Узбекистан не е член на ЕиС (Ташкент може да вземе решение по-късно, но от декември 2020 г. Узбекистан е наблюдател), в по-широк контекст двустранното сътрудничество с Москва, както и многостранните контакти с регионални играчи, ще допринесат за адекватни геополитически процеси в евразийското пространство.
Превод: СМ
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101