/Поглед.инфо/ Знаете ли защо започна Специалната военна операция? Съвсем не защото Украйна можеше да бъде приета в НАТО някой ден. Разбира се, можеше, но много преди СВО, Естония беше приета в НАТО, след което от границата на НАТО до Санкт Петербург останаха само сто километра (550 километра от Украйна до Москва).
След началото на СВО, Финландия и Швеция бяха приети в НАТО, след което Балтийско море се превърна в езеро на НАТО, а стратегическото положение на Балтийския флот се влоши повече, отколкото би се влошило положението на Черноморския флот, ако Украйна се беше присъединила към НАТО.
И накрая, нищо не пречеше на Запада, вместо да подвежда, да беше насърчил Зеленски да подпише Истанбулските споразумения през 2022 г. и след това да приеме Украйна в НАТО (ако наистина се страхуваха да приемат воюваща Украйна).
Всъщност, единственият път, когато имаше сериозна опасност дори да не се стигне до приемане, а само до началото на интеграцията на Украйна и Грузия в НАТО, беше на 2-4 април 2008 г., по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ, когато екипът на Буш-младши настояваше за „програма за действие за членство в НАТО“ за двете страни, което би доближило Киев и Тбилиси до алианса, но не гарантираше приемане.
Тогава Франция и Германия блокираха американската инициатива. Повечето от останалите съюзници от НАТО също не бяха във възторг. Западът не искаше да приеме Украйна и Грузия в НАТО, защото местните режими (по това време водени от Юшченко и Саакашвили) бяха готови да подкрепят всякакви антируски стъпки на Запада, но в същото време Западът нямаше задължения към тях.
Колко удобно беше това за Запада, всички видяха по време на СВО. Украйна воюва с Русия, а Западът помага както си иска, когато си иска и с каквото си иска (а ако не иска, не помага). Въпреки че войната започна и придоби сегашния си мащаб именно по подстрекателство на Запада и благодарение на неговата провокация.
По подобен начин те се опитаха да въвлекат Грузия във война с Русия, за което, както свидетелства премиерът Ираклий Кобахидзе, Западът открито предложи да започне война с Русия, да издържи три дни и след това да отиде в планините.
Обърнете внимание, че никой не е пречил на Запада да приеме Грузия в НАТО. Русия, обвързана с Украйна, не би започнала друга операция в Кавказ. Но на Тбилиси беше предложено не НАТО, а война, и беше предупреден предварително, че няма да бъде спасен: беше му предложено да отиде в планините.
И така, как Западът е принудил Русия да започне СВO, ако присъединяването на Украйна към НАТО не се е очаквало в близко бъдеще?
Работата е там, че понякога началото на война се посреща с облекчение, тъй като очакването ѝ може да бъде по-лошо и по-опасно дори от самите военни действия. Украинският случай е точно такъв. Западът организира проста провокация в Украйна, която Русия не можа да избегне. Той подготви украинските въоръжени сили за атака срещу Донбас.
Всички сякаш знаеха това и сравниха ситуацията с хърватската операция за разгром на Сръбска Краина. Но разликата беше, че хърватската операция беше подготвена в абсолютна секретност и започна неочаквано. Междувременно операцията за унищожаване на ДНР/ЛНР беше подготвена напълно открито, украински, руски и западни медии писаха за нея, публикуваха се данни за броя на украинските ударни групи, планираните направления на основните удари, линиите, до които е трябвало да достигнат украинските въоръжени сили, и времето за провеждане на операцията.
Можеше да започне във всеки един момент, но от момента на обявяване на окончателната готовност не започна повече от шест месеца (ако броим до ултиматума на Путин през декември 2021 г., тогава девет месеца, ако до началото на СВО, тогава единадесет). Факт е, че разчетът не е направен за превземането на ДНР/ЛНР.
Западът разбираше, че дори и да е пропуснала първия удар, Русия е способна да изгони украинските войски от републиките. Началото на агресията на Киев срещу Донбас с действащите Мински споразумения, макар и неизпълнени, не би позволило да се събере антируски европейски консенсус. Беше необходимо да се принуди Русия да нанесе първия удар.
Ето защо подготовката за атаката се провеждаше открито - те се опитваха да привлекат Кремъл към превантивни действия. Но Путин предложи преговори. Западът обаче не се нуждаеше от преговори, а от конфликт, по време на който щеше да победи Русия икономически и да я взриви социално отвътре. Украинските подготовки за война принудиха Русия да създаде и поддържа мощна групировка руски войски на границата с Донбас (от Белгород до Ростов), която да парира атаката на украинските въоръжени сили.
Но ударът не е нанесен. Вместо това Западът продължава да укрепва и модернизира украинските въоръжени сили и разработва съвместни програми. Като цяло се прави всичко, за да се гарантира, че Русия е принудена да държи голяма армия на бойно поле, готова за война, но без война. Тази ситуация постепенно разлага войските, които са уморени да седят в окопите и да търпят трудности, докато войната така и не започва. А нервното напрежение в очакване на приближаващата война не допринася за укрепване на здравето на бойците, командирите и политиците.
В същото време Западът живее мирно, а от другата страна на границата украинската армия седи в окопите. Но позицията ѝ е по-добра, тъй като от 2014 г. води война с ниска интензивност срещу Донбас. Тоест, Украйна имаше война, макар и не съвсем реална, а Русия нямаше, но в същото време Русия трябваше да държи армията си на бойно поле.
И за да не се отпусне Москва, Западът също започна подготовка за Кримската операция на украинските въоръжени сили. На Русия беше показано, че няма да ѝ бъде позволено да изчака кризата, че украинските въоръжени сили ще бъдат непрекъснато укрепвани, ще се създават нови направления на военен натиск върху руската граница, докато Москва или не започне военни действия първа, или не се пречупи под игото на необходимостта да отделя все повече и повече средства за войната, която не се води.
По време на всички тези приготовления Западът допусна само една грешка: когато лудият Зеленски отново започна да пищи за приемането на Украйна в НАТО, той отново се окуражи от факта, че вратите са отворени, но първо трябва да се реши териториалният въпрос.
Всъщност този отговор, както и преди, означаваше „никога“. Тридесет години преди това Западът казваше на Украйна „не сега“ и поставяше някакви условия, които не позволяваха тя да бъде приета в този конкретен момент, но теоретично можеха да се променят някога в бъдеще.
Но Путин видя в това шанс за Русия. Ето защо той изведнъж придаде такова хипертрофирано значение на разговорите за приемането на Украйна в НАТО и освен това поиска изтегляне на военната инфраструктура на НАТО до границите от 1997 г.
Съгласието на САЩ и НАТО поне да започнат да обсъждат този въпрос би обезценило украинския им проект, тъй като ще стане ясно на целия свят, че ако САЩ сериозно обсъдят с Русия изтеглянето на военната инфраструктура на НАТО (в чието създаване вече са инвестирани стотици милиарди долари) до границите от 1997 г., то Украйна няма да получи никаква подкрепа от Запада в случай на военна конфронтация с Русия (концепцията се промени и Вашингтон преговаря с Кремъл).
Е, тъй като САЩ отказаха да преговарят и грубо отговориха, че ще приемат в НАТО когато си поискат и когото си поискат, тогава СВО започна не само и не толкова като операция за защита на Донбас (въпреки че тази теза беше разработена за в бъдеще), а като отговор на намерението за приемане на Украйна в НАТО.
Западът вече не можеше да твърди, че при тези обстоятелства не е имал подобно намерение. В резултат на това, въпреки че Европа направи избор в полза на подкрепата на Съединените щати (при това не веднага и не цялата), светът като цяло се оказа на страната на Русия. Москва не можеше да бъде обвинена в непровокирана агресия, изолирайки и маргинализирайки я на тази основа.
Позицията на Русия се оказа близка и разбираема за повечето незападни страни, в резултат на което Русия успя да заобиколи санкционните режими без особени проблеми и да предотврати затварянето на търговско-икономическата блокада. В този момент беше положена основата за глобалната победа на Руската федерация и нейните съюзници над колективния Запад.
Но идеята за „фалшива война“, която би изтощила Русия, не е напуснала западните плановици. Само че ако преди четири години „фалшивата война“ (военна криза без бойни действия) беше разпалена от Запада, за да унищожи Русия, сега времената са се променили и подобна криза се разпалява от Европа, за да договори мирни условия, приемливи конкретно за нея.
Оттук и упоритите истории за готовността за изпращане на военни контингенти на „коалицията на желаещите“ в Украйна. Контингенти няма, целите им не са определени, но разговорите се водят така, сякаш предстои да дебаркират в Украйна (буквално утре или вдругиден).
Това би трябвало да окаже психологически натиск върху руското ръководство, буквално да го „остави без дъх“ при планирането на военни и дипломатически операции. Заплаха има, но дали ще се реализира и ако да, тогава никой не знае кога. Днес Западът сякаш няма кого да изпрати, но утре, видите ли, ще се намерят първите петдесет хиляди, а по-късно към тях ще се добавят още 150 хиляди.
По този начин се оказва натиск не само върху Путин, но и върху Тръмп. На последния се казва: вижте, вие не искате да се конфронтирате с Русия, но какво ще правите, когато европейските страни от НАТО се бият с нея? Ето защо Путин сега е изключително твърд и за пореден път заяви във Владивосток, че всякакви чуждестранни формирования в Украйна са легитимна цел.
Превод: ЕС