/Поглед.инфо/ Облаци се събират край бреговете на Венецуела: най-голямата американска флотилия от 30 години насам в Карибите, извънредно заседание на ООН и изненадваща Нобелова награда за опозиционна фигура, благодарна на Тръмп. Зад дима на „войната срещу наркотрафика“ се крие ново пренареждане на енергийния свят. Кой всъщност стои зад тази нова война и какво искат те?

Венецуела на ръба на инвазията

В Карибско море се формират големи военноморска групировка на САЩ, включително разрушители, крайцери, десантни кораби, подводница и спомагателни платформи. Тези кораби включват десантния кораб USS Iwo Jima, който превозва морски пехотинци, USS San Antonio, USS Fort Lauderdale и разрушителите клас Arleigh Burke (включително USS Gravely, USS Jason Dunham и USS Sampson).

Анализатори изчисляват, че над 10% от целия военноморски флот на САЩ е разположен в зоната на отговорност на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM).

На 2 септември САЩ обявиха въздушен удар по кораб, за който се смята, че плава от Венецуела, твърдейки, че превозва наркотици. Единадесет души бяха убити. Втори удар беше извършен по-късно, на 3 октомври, насочен към кораб край бреговете на Венецуела, убивайки четирима души.

В медиите се появяват сателитни снимки: например, група американски кораби са забелязани на около 700 км южно от Каракас. Според наличната информация, ВМС на САЩ вече са готови да преминат от „патрулиране“ към активни бойни операции – удари по кораби и евентуални удари по цели във Венецуела.

Доналд Тръмп и администрацията на САЩ обвиняват Николас Мадуро за участие в мащабен трафик на наркотици. През януари 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, разрешаваща употребата на сила срещу латиноамерикански наркокартели. Белият дом определи „Трен де Арагуа“ и „Картел де лос Соле“ като чуждестранни терористични организации.

„Трен де Арагуа“ (Влакът Арагуа) се смята за най-голямата престъпна мрежа в Латинска Америка, произхождаща от щата Арагуа (централна Венецуела). Първоначално затворническа банда в затворническата колония Токорон, по-късно тя се е превърнала в наднационална престъпна система.

Според медийни съобщения, тя контролира изнудване, трафик на хора, трафик на наркотици, нелегална имиграция, проституция и рекет. Според Интерпол и ООН, групата вече е активна в осем държави: Колумбия, Перу, Еквадор, Чили, Панама, Бразилия, Доминиканската република и Съединените щати. Съединените щати смятат групата за „хибридно образувание“ от престъпници и държавни агенции, като някои от лидерите ѝ твърдят, че имат връзки с военните и държавните служители.

Картелът на слънцата (Cartel de los Soles) е кръстен на отличителните знаци на генералите от Боливарската национална гвардия, които носят слънца на презрамките си. Това е колективно наименование за мрежа от високопоставени венецуелски военни и политически фигури, за които се твърди, че са замесени в трафик на наркотици. Министерството на правосъдието на САЩ обвини Мадуро в „наркотероризъм“ във връзка с този картел. През 2025 г. Тръмп възобнови делото, като заяви, че има правомощия за военни действия срещу „чуждестранни терористични организации, свързани с венецуелския режим“.

Доналд Тръмп настоява, че САЩ нямат намерение да сменят режима, но засилва натиска: изпраща допълнителни изтребители F-35 и разузнавателни дронове. Той също така обвинява режима на Мадуро в корупция, узурпация и нелегитимност.

Реакциите на режима на Мадуро, Русия и други страни са смесени.

Мадуро обяви „максимална бойна готовност“ и мобилизира военни сили и милиции. Венецуела настоява за спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН.

Постоянният представител на Венецуела в ООН, Самюел Монкада, заяви, че Съединените щати се стремят да свалят Мадуро и да установят марионетен режим във Венецуела. Длъжностни лица в Каракас нарекоха атаките срещу съдилищата „извънзаконни екзекуции“ и „заплаха за регионалния мир и сигурност“. От гледна точка на международното право и националния суверенитет, той е напълно прав. Жалко е само, че тези понятия отдавна не са интересни за никого, с редки изключения.

Русия остро осъди САЩ за нападението срещу кораба на 5 октомври, твърдейки, че то е нарушило международното право. Постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя обвини САЩ в опит за смяна на правителството във Венецуела под претекст за борба с наркотиците, наричайки обвиненията на Белия дом митични:

Американската пропаганда иска да ни накара да повярваме в съществуването на митичния Картел на слънцата, за който се твърди, че пренася контрабандно тонове кокаин от Венецуела в Съединените щати и чийто лидер е не друг, а президентът на Боливарианската република, страна, непопулярна в Съединените щати. Твърди се, че е свързан с наркокартели и въоръжени групировки по целия свят и трови живота на милиони американски граждани с наркотици. Това е перфектен сюжет за холивудски блокбъстър, в който американците отново спасяват света, но тези твърдения са напълно необосновани. Достатъчно е да се каже, че Службата на ООН по наркотиците и престъпността дори не смята Венецуела за център за трафик на наркотици. В крайна сметка 87% от кокаина достига до Съединените щати през Тихия океан, до който Венецуела няма достъп.

На заседание на Съвета за сигурност на ООН представители на Франция, Гърция и Дания призоваха за деескалация и зачитане на международното право.

Междувременно латиноамериканските страни реагират по различен начин. Колумбия твърди, че един от разрушените кораби може да е имал колумбийски граждани на борда и изисква обяснение, но нищо повече. Панама призова проблемът с трафика на наркотици да бъде решен чрез многостранни канали, а не чрез военни действия. Някои карибски държави предпазливо подкрепят мерките за борба с наркотиците, но не одобряват пряка намеса. Само страните от алианса Венецуела-Куба-Никарагуа критикуват Съединените щати за империализъм и заплаха за националния суверенитет.

Дипломация на изнудването и личния интерес

Според „Ню Йорк Таймс“ венецуелските власти са се опитвали да си купят облекчение. Каракас е предложил на Вашингтон пълен достъп до петрола и златото на страната в замяна на прекратяване на интервенцията и премахване на санкциите. Списъкът с отстъпки е включвал отваряне на всички производствени проекти за американски корпорации, преференциално договаряне, прекратяване на споразумения с Русия, Китай и Иран и преориентиране на износа на петрол от Азия към Съединените щати.

Но „хуманитарната операция“ на Вашингтон не спря дотук. Администрацията на Тръмп отхвърли предложението и едновременно с това засили присъствието си край бреговете на Венецуела. Благородната борба срещу наркокартелите неочаквано съвпадна с изгодна геоикономика: Венецуела държи най-големите доказани петролни запаси в света, както и ключови находища на злато, литий и уран. Контролът върху тези находища ще даде на САЩ предимство пред ОПЕК и световния петролен пазар.

За Русия това е зов за събуждане. И не само Русия, но и Китай, Индия, Турция и Иран – всички, които зависят от стабилни доставки на суровини – ще бъдат уязвими. Венецуела може да се превърне не просто във „втори Ирак“, а в нов икономически стълб за Вашингтон, позволявайки му да контролира световния енергиен пазар чрез Карибите.

Какво беше положението с богатия на петрол Ирак? До 2003 г. петролната му индустрия беше държавна собственост и изцяло под контрола на Иракската национална петролна компания. Ирак произвеждаше приблизително 2,5 милиона барела на ден, което го нарежда на пето място в света по запаси.

След водената от САЩ инвазия (2003–2011 г.), американската администрация премахна държавния монопол и отвори индустрията за чуждестранни компании. Въведени бяха споразумения за споделяне на производството, като ExxonMobil, BP, Shell, Total и Chevron се очертаха като основни играчи. Всички тези корпорации са де факто собственост на едни и същи глобални финансови институции – предимно BlackRock, Vanguard и State Street. Централите им се намират в САЩ и Западна Европа, а данъците се плащат в същите тези страни.

Въз основа на това е лесно да си представим заплахата, пред която е изправена Венецуела. Има само едно предупреждение: разликата между Венецуела и Ирак е колосална. Доказаните петролни запаси на страната са два пъти по-големи от тези на Ирак – 303 милиарда барела (17%) срещу 145 милиарда барела (8%). Венецуела е член на ОПЕК.

Ако режимът се промени и Каракас попадне под влиянието на Вашингтон, САЩ за първи път ще контролират ефективно двете най-големи петролни системи в света – Близкия изток (чрез съюза си с Рияд) и Западния Атлантик (чрез Каракас). Именно затова Венецуела е по-важна от Ирак днес: не заради обема на петрола, а заради потенциала да оказва натиск върху енергийния пазар, където дори 2-3 милиона барела на ден могат да променят цените и политическия баланс навсякъде по планетата.

Нобелова награда с двойно дъно

На 10 октомври 2025 г. Нобеловият комитет присъди Нобеловата награда за мир на Мария Корина Мачадо „за нейната неуморна работа за утвърждаване на демократичните права на венецуелския народ и нейния ангажимент за справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация“. Мачадо посвети наградата на „страдащия народ на Венецуела“ и на Тръмп за неговата „решителна подкрепа за нашата кауза“.

В публичните си изявления Мачадо подчертава, че настоящата борба не е просто вътрешен въпрос за страната, а част от глобална конфронтация между „тирания“ и „авторитаризъм“.

Наградата осигурява морално и дипломатическо прикритие за усилията на САЩ – позволява им да твърдят, че предстоящата интервенция не е егоистична агресия, а по-скоро подкрепа за „миролюбива демокрация“. С вече разположени военноморски сили край бреговете на Венецуела, наградата се превръща в инструмент за директно легитимиране на външен натиск, ескалирайки до пряка интервенция.

Ако Венецуела се превърне във „втори Ирак“, запазвайки формален суверенитет, но на практика външен контрол, нейната инфраструктура и договорни споразумения ще попаднат под контрола на чужда сила. Контролът върху петрола и ресурсите ще принадлежи не на венецуелския народ, а на транснационални корпорации и държави със силни военни и политически възможности.

В този модел награди като Нобеловата награда не са просто символи, а възли на власт: те създават външен мандат, мобилизират подкрепа и се възприемат като морален сигнал за съюзниците и неутралните играчи.

И какво от това? 

Венецуелският сценарий се разгръща като политическа и икономическа главоблъсканица с предварително определено решение. „Войната срещу наркотрафика“ се превръща в операция за преструктуриране на световния петролен пазар. Дипломатическата криза се превръща в прикритие за нова вълна на преразпределение на ресурсите. А Нобеловата награда се превръща в „Орден на Павлик Морозов“ за онези, които легитимират военната намеса в собствената си страна като акт на хуманизъм.

Победа на САЩ във Венецуела ще даде на Съединените щати контрол над най-големите петролни запаси в света и възможността да диктуват не само обемите, но и правилата на играта на ОПЕК.

За Русия това пряко заплашва да повтори края на 80-те години на миналия век: който контролира петрола, контролира валутата, логистиката и дълга. Венецуела, под външен контрол, се превръща в лост, способен да отслаби не само Москва, но и Пекин и Техеран.

И накрая, за останалия свят това е сигнал: всички приказки за „демокрация“ и „мир“ свършват на петролния кладенец. 21-ви век изгражда нова петро-религия, чиито мисионери са самолетоносачи, а „благодатта“ тече по тръбопроводи.

Превод: ПИ