/Поглед.инфо/ Русия и Китай водят преговори за създаване на обща база на Луната. Първите екипажи се планират да бъдат изпратени към нея през 2031 година. Всяка страна поотделно не може да реализира такъв проект. Въпреки това Москва и Пекин са напълно способни да създават обитавани жилища на естествения спътник на Земята. В следващите години страните трябва да вземат решение за мястото на кацане и изграждането на лунната база.

Руско-китайската работна група обсъжда възможността за създаване на обща база или две съседни на Луната. Както каза източник в ракетната и космическата индустрия в събота, за базата ще бъдат използвани апаратите, които Русия и Китай планират да изпратят на Луната в близко бъдеще. „Степента на интеграция в рамките на тези подходи е обект на по-нататъшно обсъждане“, заяви източникът и добавя, че това ще се случи на едно от следващите заседания на Космическия съвет на РАН.

Засега от двустранните споразумения следва, че в началото руският орбитален апарат “Луна-26” ще избере местата за бъдещи кацания на китайските апарати. Планира се „Луна-26“ да бъде изпратена през 2024 г., а след година - „Луна-27“. Създаването на тези станции е включено в настоящата Федерална космическа програма до 2025 година. През 2027-2028 г. се планира изпращането на тежката десантна станция “Луна-28”, която да вземе почва и да я достави на Земята, както и Луна-29, за да достави тежък луноход. Този проект все още не е включен в нито една програма.

Както по-рано се съобщава, в “Роскосмос” се обмисля възможността за поставяне на научно оборудване на “Луна-26” и китайския апарат “Чанге-7” за съвместни космически експерименти. Освен това Москва и Пекин ще създадат съвместен център за данни за изследване на Луната и дълбокия космос.

В края на миналата година директорът на “Роскосмос” Дмитрий Рогозин заяви, че държавната корпорация планира да създаде универсален лунен модул за кацане, който ще се превърне в своеобразен асансьор. През лятото държавната корпорация публикува търг на уебсайта за обществени поръчки за изследвания като част от космическа експедиция до естествения спътник на Земята. Според документацията изпълнителят е трябвало да проучи създаването на ключови елементи и технологии, включително поддържане на живота и биомедицински направления, осигуряващи безопасен престой и работа на астронавтите в лунна орбита и на повърхността на Луната.

Началната цена на договора е оценена на 373,4 милиона рубли. Програмата на първите полети на руските астронавти до Луната ще се нарича „Излизане“, а следващите ѝ етапи - „Аванпост“ и „База“. От документите, публикувани по-рано от ЦНИИмаш (водещият изследователски институт на “Роскосмос”), следва, че през 2028-2029 г. се очакват изпитателни изстрелвания и пилотиран полет на Луната, а през 2031 г. и първата доставка на екипаж. В бъдеще полетите се планират да се извършват ежегодно.

В Китай космонавтиката е в период на подем. Миналото лято Националното космическо управление на Китай (НКУК) обяви планове заедно с Русия и Европейския съюз да изработят стратегия за създаване на изследователска станция на Луната, за да се координират нейните конструктивни характеристики. В Центъра за лунни изследвания и космически програми към НКУК обещаха да подготвят окончателна версия на документа от всички страни след 2-3 години.

Към днешна дата Китай остава след Русия и САЩ третата страна, извършила експедиция до Луната. През 2013 г. китайците меко приземиха апарата “Чанге-3” и малкия луноход “Юту”. В началото на миналата година космическият кораб “Чанге-4” с лунохода “Юту-2” за първи път кацна на обратната страна страна на Луната, след което “Чанге-4” проведе безпрецедентен биологичен експеримент там. И “Юту-2” потвърди съществуването на два вида скали на лунната мантия.

В експертната среда няма недвусмислено мнение за това как се реализират подобни планове във вече обявените срокове. Научният директор на Института за космическа политика Иван Моисеев смята за невъзможно реализирането на проекта преди края на века. „Китайските машини за кацане на луната не са предназначени да карат хора. Те са твърде леки. За да кацне човек на Луната, трябва да се изхарчат 150 милиарда долара за 10 години. Тази обща оценка се основава на опита на човечеството”, заяви Моисеев.

Според него само КНР може да има такива пари, но китайците нямат капацитета да изпълняват проекта. Ще са необходими поне двадесет години, за да се развият. В същото време ще бъдат необходими огромни ресурси за функционирането на базата. Екипът на космонавтите ще трябва да се сменя на всеки три месеца поради високата космическа радиация. Алтернатива може да бъде база на дълбочина десет метра, но това прави проекта още по-скъп.

“По желание базата на Луната може да бъде създадена от американци, които имат пари и възможности. Ще им отнеме към десет години. Всяка друга база влиза в сферата на фантазията и следващия век ”, убеден е събеседникът.

От своя страна ръководителят на отдела за изследване на луната и планетата на Института “Щернберг” Владислав Шевченко смята плановете на Москва и Пекин за доста осъществими. Той припомни, че проектът за лунната база се съдържа в основните перспективни програми на Русия и Китай. Руската програма говори за планове не само за изследване на Луната, но и за нейното усвояване.

„Още преди няколко години се казваше, че Луната трябва да има постоянно обитавана база. Тогава изхождахме от факта, че при всички успехи на развитието на изкуствения интелект всяка машина изпълнява само задачата, заложена от човека, но не съм чувал за апарат със самообучение на Луната. Общоприето е, че лунната база ще разполага с набор от автоматични устройства и екипажите ще работят като полярни изследователи на ротационна основа ", заяви Владислав Шевченко.

Според него китайската космическа програма изкарва на първи план страната в областта на лунното проучване, както показват успешните стартирания на програмата “Чанге”. „Съчетаването на усилията на Русия и Китай е доста обещаваща и обоснована задача. Големите и скъпи космически проекти изискват най-високо ниво на технологично развитие, което за една, дори и най-развитата държава, е много трудно и нерационално, когато международните усилия могат да бъдат комбинирани “, убеден е Шевченко.

Сега сътрудничеството между Русия и Китай в космическия сектор се осъществява на ниво дребни проекти, които не отговарят на потенциала на двете държави, уверен е Моисеев. „Това е сътрудничество в областта на навигацията, дистанционното заснемане на земята, особено в частта от изучаването на последиците от бедствия, когато сателитите наблюдават горски пожари, разливи на реки. Има традиционно научно сътрудничество на ниво конференции и срещи и няколко работни групи, които обмислят определени възможности “, изброи Моисеев.

По-рано Китай придоби технология от Русия, за да изпрати човек в космоса и с това сътрудничеството приключи. „Китайците успешно развиват тези технологии. Ако погледнете техния кораб "Шънджоу", той е много подобен на "Союз". Те използваха нашите постижения и получиха всичко, което искаха от нас ”, уверен е Мойсеев.

Шевченко обаче е уверен, че руско-китайският проект за създаване на база е жизнеспособен и очевидно ще бъде реализиран на южния полюс на Луната. „Тези зони са аномални и уникални, тъй като там бяха открити за първи път значителни находища на воден лед. Оста на въртене на Луната е дотолкова ориентирана към равнината на еклиптиката (кръгът на небесната сфера), че слънчевите лъчи протичат успоредно на повърхността ѝ и дори малък кратер се оказва потопен в постоянна сянка. В тези райони с ниска температура, така наречените студени капани, такъв летлив елемент като водорода се отлага и се запазва добре. И ако това не е депресия, а хълм, тогава той постоянно се осветява от слънцето, въпреки часа на лунното денонощие. Ако поставите слънчеви панели на такива склонове, това ще бъде вечен източник на енергия, което е много важно, когато там се появят постоянни структури“, обясни ръководителят на отдела за изследвания на Луната и планетите в Института „Щернберг“.

Превод: В. Сергеев