/Поглед.инфо/ Към формирането на единно транспортно пространство на страните-членки на ЕАЕС

Координираната транспортна политика е система от съвместни мерки и действия на държавите-членки на ЕАЕС, насочени към осигуряване на икономическа интеграция, последователно и постепенно формиране на единно транспортно пространство, основано на принципите на конкуренция, откритост, сигурност, надеждност, достъпност и екологичност.

Провеждането на координирана (съгласувана) транспортна политика е насочена към развитие на интеграцията в областта на автомобилния, въздушния, водния и железопътния транспорт. Формирането на единно транспортно пространство ще осигури безпрепятственото движение на пътници, движението на стоки и превозни средства, при това заедно с техническата и технологична съвместимост на транспортните системи на държавите от Съюза.

По отношение на практическото прилагане на съгласуваната транспортна политика в ЕАЕС вече са приети: Основни насоки и етапи на координирана (съгласувана) транспортна политика по отношение на въздушния транспорт; Програма за постепенно либерализиране на извършването на превози от превозвачи, регистрирани на територията на една от държавите-членки на ЕАИС, на автомобилни превози на товари между пунктове, разположени на територията на друга държава-членка за периода от 2016 г. до 2025 г.; Програма за поетапна либерализация на каботажните превози за периода 2016–2025 г.; Правила за предоставяне на услуги от инфраструктурата на железопътния транспорт.

Един от най-важните транспортни проекти, изпълнявани съвместно от страните-членки на Съюза, е създаването на мултимодален международен транспортен коридор (МТК) "Север - Юг", който свързва северозападната част на Евразийския икономически съюз и страните от Скандинавия с държавите от Централна Азия, Персийския залив и Индийския океан.

Коридорът включва инфраструктурата на железопътния, автомобилния и вътрешния воден транспорт, морските пристанища в Каспийско море (Астрахан, Оля, Махачкала, Баку/Alyat, Aktau/Kuryk, Turkmenbashi, Enzali, Nowshahr, Amirabad), пристанища на Персийския залив (Bender-Abbas и Chabahar), пътни (BCP) и железопътни контролно-пропускателни пунктове, както и международни летища.

Развитието на международните транспортни коридори е един от ключовите инструменти за развитие на търговията, икономическото сътрудничество между страните, както и стимул за укрепване на регионалната икономическа интеграция.

Правното основание за създаването на коридора Север-Юг е подписването на 12 септември 2000 г. от три държави - Република Индия, Ислямска република Иран и Руската федерация - на междуправителственото споразумение за международен транспорт по коридора Север-Юг (през 2003 г. Казахстан се присъедини към това споразумение, през 2004 г. - Република Беларус и Султанатът Оман, през 2005 г. - Република Таджикистан, през 2006 г. - Република Азербайджан, Република Армения и Сирийската арабска република, и Република България е наблюдател от 2006 г.).

Четири от петте държави-членки на ЕАЕС станаха страни по споразумението. Туркменистан все още не участва в Споразумението, въпреки факта, че новата линия Жанаозен - Кызылкая - Берекет - Етрек - Горган, открита през 2014 г., минава през неговата територия, свързвайки я с Казахстан,

Основното предимство на МТК "Север - Юг" пред други маршрути, включително морския път през Суецкия канал, е значително намаляване на времето, прекарано в транспортиране. И така, времето за доставка на стоки от Мумбай (Индия) до Санкт Петербург по традиционния маршрут, минаващ през Суецкия канал, е от 30 до 45 дни, а времето за изпращане на стоки от Мумбай до Русия по сухопътния маршрут на МТК „Север-Юг“ може да варира от 15 до 24 дни.

Доставката на стоки по източния клон на коридора, минаващ през Казахстан и Туркменистан, намалява времето за доставка до 15-18 дни. След пускането в експлоатация на железопътния участък Астара-Ращ на територията на Иран, времето за доставка на стоки по МТК „Север-Юг“ ще бъде допълнително намалено.

Намаляването на времето за доставка е критично за редица стоки, които могат да бъдат транспортирани по коридора: храни, текстил, домакински уреди, електрическо оборудване и др.

В бъдеще МТС Север-Юг може да се превърне в коридор за развитие на ЕАЕС. Изпълнението на големи инфраструктурни проекти в транспортния сектор не само намалява времето за пътуване и оперативните разходи на превозвачите, но и допринася за устойчивото развитие чрез косвени ефекти.

Така че, в допълнение към увеличаването на обема на търговията, развитието на МТС допринася за изграждането на индустриални паркове, специални икономически зони по транзитния маршрут, развитието на сътрудничеството в производството на стоки и услуги, изграждането на нови производствени и логистични вериги между страните-членки на ЕАЕС и основните развиващи се страни от Персийския залив и Индийския океан, включително Иран, Индия и Пакистан.

Съответно се създават нови работни места, перспективите за икономически растеж се подобряват и благосъстоянието на населението в региона расте. Освен това с развитието на МТС ще има превключване на товарните потоци от морски към железопътен транспорт, който е екологичен вид транспорт за превоз на товари при изчисляване на емисиите на CO 2 в грамове на тон-километър.

Импулсът за увеличаване на значението на транспортните пътища по оста Север-Юг през последните години беше активното взаимодействие на ЕАЕС с Индия и Иран като част от прилагането на концепцията за Голяма Евразия, както и активизирането на Туркменистан и др. страни от региона относно развитието на транзитни и мултимодални коридори.

През май 2018 г. ЕАЕС подписа временно споразумение с Иран, водещо до образуването на зона за свободна търговия. Водят се преговори за сключване на споразумение за създаване на зона за свободна търговия (ССТ) между ЕАЕС и Индия. ЕАЕС, осъзнавайки стратегическата необходимост от интеграция в световните пазари и международните производствени вериги, активно използва инструмента за ССТ. Съответно с транспортни коридори, свързващи Европа и ЕАЕС със страни, разположени в южната част на Евразия

С цел изготвяне на предложения за развитие на транспортния сектор на държавите-членки на Съюза през 2018 г. към Борда на ЕИО беше създаден Консултативен комитет по транспорт и инфраструктура, който включва 4 представители от Армения, 11 представители от Беларус, 33 представители от Казахстан, 12 представители от Киргизстан и 30 представители от Русия (включително 13 представители от Министерството на транспорта на Русия, 3 представители от Федералната служба за надзор на транспорта, 2 представители от Федералната агенция по пътищата, един представител от Министерството на икономиката и развитието и 12 представители от руски бизнес структури).

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com