/Поглед.инфо/ Южна Корея беше притеснена от решението на Япония да увеличи радикално военните си разходи. Съгласно Стратегията за национална сигурност, приета този месец, Токио има за цел да удвои финансирането си за Силите за самоотбрана до 2027 г., като го доведе до целта от два процента от БВП на членовете на НАТО и другите американски съюзници по целия свят. Това ще направи японската армия третата най-финансирана на света. Общо за пет години правителството на Фумио Кишида възнамерява да похарчи 322 милиарда долара за тези цели.

Политолозите изразяват безпокойството на Сеул от страниците на най-голямото англоезично издание в страната “Корея Хералд”. Въпреки това, няма съмнение, че подобни мисли се въртят и сред ръководството на страната: исторически отношенията между двете страни са се развили възможно най-трудно.

Ако има тема, по която възгледите на южнокорейците съвпадат със северните им братя, това е оценката за японската окупация на полуострова между 1910 и 1945 г. Управлението на генерал-губернаторите, назначени от Токио, наистина се превръща в една от най-мрачните страници в корейската история - тук е принудителното изоставяне на традиционните имена и приемането на имена в японски стил, както и значителни ограничения върху използването на родния език, включително забрана за публикации на корейски и принуждаване на местните жени да работят в полеви бордеи, които придружаваха японската армия. И с никакви икономически успехи, постигнати по това време, такива спомени не могат да бъдат прекъснати.

Ето защо в Сеул възприемат с опасения ремилитаризацията на Япония, която открито говори за планове да стане ракетна суперсила и сега допуска превантивен удар. Това е особено остро на фона на неотдавнашния инцидент със севернокорейски дронове: пет дрона нахлуха във въздушното пространство на страната, един от тях успя да прелети до предградията на столицата. В същото време четирима впоследствие изчезнаха от радарите, а един спокойно се върна в КНДР. Военните ги забелязаха много късно и не можаха да уцелят нито един. Разбира се, има известни разлики в противоракетната отбрана и защитата срещу дронове, но подобни събития определено не вдъхват спокойствие на жителите на страната.

Разбира се, Токио бърза да увери всички, че увеличението на военните разходи се дължи единствено на успеха на Пхенян в развитието на ракетната му програма. Но Сеул не бърза да вярва в това. Но и двете страни са много важни съюзници на Вашингтон в региона, първа линия в конфронтацията със Северна Корея и Китай.

И това все по-вероятно охлаждане на отношенията между двама важни за САЩ партньори в региона става симптоматично за външната политика на Белия дом.

Американското ръководство традиционно използва външни заплахи, за да консолидира своите съюзници, но в един свят, който става все по-многоизмерен, това става все по-трудно. Освен това САЩ са изправени пред подобен проблем не само в Източна Азия.

Така усилията за обединяване на южния фланг на НАТО се разбиват в суровата реалност на противоречията – споровете между Турция и Гърция се засилват и рискуват да прераснат във въоръжен конфликт между двете страни членки на Алианса.

Този проблем е още по-остър в Близкия изток: опитът да се сприятеляват Израел и Саудитска Арабия на фона на общата им конфронтация с Иран се оказа толкова неуспешен, че Рияд на практика излезе от американската орбита и постепенно се превърна в независим регионален играч, който изгражда много близки отношения с Москва и Пекин.

Най-болезнено обаче този процес протича в Европа - все по-често се питат дали подкрепата на Киев си струва усилията. Руската заплаха, с която Вашингтон се опитва да държи съюзниците си под свой контрол, се разбира по различен начин във всяка страна. И не става дума единствено за традиционните европейски противоречия в триъгълника Берлин-Париж-Лондон. Истински пример за защита на суверенитета е Унгария, която прави всичко, за да не се откаже от него в името на ефимерния лозунг за „защита на демокрацията“.

Но Германия, Франция и Великобритания в това отношение са много по-ограничени. В същото време тук си струва да се отбележи, че Великобритания при Риши Сунак и Великобритания при Борис Джонсън се държат по различен начин в Украйна. Дори Еманюел Макрон, успоредно с уверенията за подкрепа на Киев, не се колебае да говори за засилващата се опасност от зависимост от Съединените щати. От двете страни на Ламанша малко по малко си припомнят собствените си интереси.

Но хер Шолц е учебникарски пример за липса на воля. Може би е трудно да се намери период в германската история, когато ролята на Германия да е намалявала с такова темпо без поражение във войната. Най-мощната икономика и най-влиятелната страна в Европейския съюз, загубила достъп до евтини руски ресурси, отстъпва на Полша, придобитото си с неимоверни усилия място. Германското правителство можеше да предотврати всичко това, но канцлерът няма смелостта да нарече черното черно, бялото бяло, а атаката по “Северен поток” терористична атака.

Берлин обаче все още има възможност да поправи ситуацията. Все пак националните интереси са нещо много по-трайно от правителствата.

И сега това осъзнаване на собствените национални интереси от единично явление придобива системен обхват. И способността да се защитят ще се превърне в един от ключовите фактори за успех в ерата на турбулентност, в която светът навлиза.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели