/Поглед.инфо/ На 6 септември приключиха стратегическите командно-щабни учения “Кавказ-2020”. В хода на тези учения бяха използвани крилати ракети “Калибър”, отработва се отразяването на масиран ракетен удар и стоварването на тактически десант. В какво се заключиха особеностите на тези учения и какви политически сигнали бяха изпратени с тяхна помощ на съседите на Русия.
Според данните на Министерството на отбраната общата численост на личния състав на руските ВС, привлечени към ученията, е около 80 000 души, а също така на ученията са участвали 1000 военни от други държави. Максималният брой военни под единно командване, въпреки това, не превиши 12 900 души, което е свързано с международните задължения на Руската федерация.
Трябваше да бъдат мобилизирани 250 танка, 450 бронирани бойни машини от различни типове, повече от 200 единици артилерия и ракетни системи за залпов огън. Също така в хода на ученията се използват зенитно-ракетни комплекси, авиация, кораби на Черноморския флот и на Каспийската флотилия. В ученията участва най-малко една подводница. Самите учения се водят на полигоните на Южния военен окръг, а морската им част - във водите на Черно и Каспийско море.
Мащабът на ученията така е голям, но не безпрецедентен - и по-мащабни учения е имало в новата военна история на Русия. В ученията участваха военни части от шест страни, а още шест изпратиха наблюдатели. Трябва да се отбележи, че Иран изпрати и военни, и наблюдатели на ученията.
Министерството на отбраната не скри замисъла на ученията. От страни от съобщената информация и подробностите за изпълняването от войските на различните упражнения и стрелби, може да се види, че става дума за отработване на ограничена локална война, но с голяма численост на привлечените сили и средства. По явен начин се отработват задачи от борбата с противник, имащ съвременно високопрецизно ракетно оръжие, а също така провеждането на настъпателна военна операция с морски и въздушни тактически десанти.
Политическият аспект
Няма как да се пропусне политическото съдържание на ученията. Те по явен начин носят отговор на скорошните провокативни турски учения в Азербайджан, едновременно с изострянето на арменско-азербайджанския конфликт. Не напразно в ученията “Кавказ-2020” участват арменски и ирански части. И двете страни първо не желаят засилване на турското влияние в региона, а второ - имат добри отношения една с друга.
Самият характер на ученията, когато има ограничени по мащаб действия срещу високоразвит противник (отразяване на масиран ракетен удар, удар на крилата ракета “Калибър” по брегови цели), а след това настъпление на сухопътните сили, поддържано с морски десант, еднозначно намеква на Турция и Азербайджан като на адресати на това послание, а на Азербайджан и като “бойно поле”. Така с известна вероятност ученията “Кавказ-2020” целят да покажат на Турция и Азербайджан кой е стопанин в Кавказ. Паралелно е направен и намек на Грузия - част от маневрите преминават в Абхазия, а Черноморският флот стоварва десант на брега. Това е също ясен сигнал. Грузия все пак контролира руските комуникации с Армения.
Числеността на войските, привлечени на ученията, не трябва да обърква никого. Ученията са командно-щабни и основно са свързани с органите на военното управление - войската на полигоните просто обозначава присъствие. Всъщност, при такова задействане на командни структури, каквото имаше на ученията, числеността на управляемите от тях войски може да е значително по-висока, отколкото на ученията.
Трудно е да се каже доколко е било разбрано това послание, но не може да се отрече, че Русия има възможностите за силово разрешаване на всякакви политически въпроси в Кавказ. Сега въпросът е просто нашите партньори да го разберат правилно.
Плюсове и минуси
Без съмнение подобни учения са нужни. Те позволяват да се поддържа високата готовност на органите на военното управление и войските от окръга да действат по предназначение. Силите, които са “обозначили присъствие” на полигоните, са отработили и огневите задачи, и тези по разполагане на театъра на военните действия в зададените срокове. Много добър знак е отработването на тактическите десанти, което ще е крайно важно в съвременната наземна война, както и отразяването на масирани ракетни удари. Много голям плюс е, че фактически войската и силите, привлечени към ученията, действат като единна междувидова групировка войски. Хубаво е, че дадоха на авиацията “да се потруди” с високопрецизно оръжие, дори щурмовите самолети използваха управляеми ракети за удари по наземни цели. Демонстрацията от подводницата в Черно море на удар с крилата ракета “Калибър” по наземна цел също е убедителен политически и военен аргумент.
Обаче има и въпроси.
Така в разпространеното от Министерството на отбраната видео с отразяването от зенитно-ракетните части на масиран ракетен удар, пусковите установки на зенитно-ракетните комплекси стоят скупчено, една до друга, без реална маскировка и пълноценно разгръщане на машините. Иска ни се да вярваме, че това е направено специално, като елемент на шоуто, за да се дадат красиви карти на срелящите комплекси. Но така не трябва да се прави, това е забранено от всички ръководства и в реална война гарантирано ще доведе до сигурни 100-процентови загуби. Да се надяваме, че това е режисьорски ход, а не грешка.
Също така има неяснота в действията на Военноморския флот. От една страна, ударът с “Калибър” от подводницата, а от друга - някои съобщения носят необясним характер. Така например, Министерството на отбраната съобщава, че тралчиците “Вицеадмирал Захарин” и “Валентин Пикул” форсират минни заграждения с тралове. Но работата е там, че е напълно ясно, че съвременните мини не се загребват с трал.
Особена пикантност в съобщенията за задачата на тралчиците е, че част от минните заграждения се преодоляват по време на провеждането на десантната операция, което подразбира наличие на дънни мини, които с гаранция ще се взривят под тралчиците, дори с наличието на ниски равнища на всички физически полета.
При това “Вицеадмирал Захарин” е единственият в руския флот тралчик, напълно снабден с противоминни средства. В частност необитаемият подводен апарат “Майовка”, отнасящ се към класа на самоходните дистанционно управляеми търсачи и унищожители на мини. Защо тралчикът е изпълняван тралене вместо да работи със средствата за търсене и унищожаване на мини?
Има и други въпроси. Така, при отразяването от флота на въздушния удар са използвани ракети-мишени, изстреляни от малките ракетни кораби “Вишни Волочек” и “Орехово-Зуево”, четири ракетни катери:”Набережни челни”, “Ивановец”, “Шуя” и “Р-60”. Но такъв списък носители на мишени еднозначно изключва от сценария учебни мишени РМ-24, способни да имитират американските ракети “Харпун”. Това значи, че корабите, отразяващи ракетния удар, действат в щадяща обстановка, по лесни цели, които няма да се използват в реална обстановка. Защо така?
Особена тревога предизвиква и това, че флотът действа без морска авиация - от последната към маневрите и стрелбите на флота са привлечени едва десет летателни апарати, тоест по-малко от корабите. Специалистите знаят, че такава диспропорция просто изключва това корабите и крайбрежните войски да получат надеждна информация за обстановката в морето. Обикновено летателните апарати са използвани в пъти повече, отколкото надводните кораби. И това не е случайно, именно такова масирано използване на авиацията е нужно за осигуряване на действията на надводните сили.
Добър знак
Командно-щабните учения “Кавказ-2020” без съмнение помагат да се поддържа бойната готовност на Русия. Освен това, предвид засилващата се активност на Турция около граничещите с Русия страни те още имат и допълнително и важно политическо значение. Ученията показаха на нашите съседи и партньори, че Русия има не само интереси край териториите си, но и средства при всеки случай да ги прокара при нужда.
Без съмнение е положително, че в хода на ученията се отработват първо - борба срещу технологично развит противник, а на второ място, настъпление с решителни цели.
Сама по себе си подготовката на такива учения, прехвърлянето на полигоните на войските, които обозначават силите, с които действат органите на военното упражнение в рамките на ученията и тяхното снабдяване влияят положително на бойната готовност на войските. Също така несъмнено позитивен фактор е участието на други страни в учението. Освен политическото значение, това има и чисто военно - нашите войници се учат да си взаимодействат с чужденци.
Такива мащабни учения, като “Кавказ-2020”, са добър знак и радва, че са станали норма за нашите Въоръжени сили. Напрежението по света вече прехвърля средното за Студената война от миналия век равнище и продължава да расте. В такива условия истинската, а не показна бойна готовност, е важна за сигурността на нашата страна.
Превод: В. Сергеев