/Поглед.инфо/ В своя нов анализ за РИА Новости авторът Кирил Стрелников разкрива мащабите на руското господство в Арктика – регион, криещ ресурси за над 100 трилиона долара. Докато Вашингтон чертае грандиозни планове за флот от ледоразбивачи, Русия вече диктува правилата на играта, оставяйки САЩ в позицията на догонващ, който може би никога няма да стигне финала.

Бизнесът влиза в ледовете: Новата стратегия на Кремъл

Назначението на Сергей Бондаренко, заместник-генерален директор в Обединената корабостроителна корпорация, в Държавната комисия за развитие на Арктика от премиера Михаил Мишустин не е просто поредната чиновническа ротация. Това е ясен сигнал за радикална промяна в курса: руското ръководство засилва бизнес компонента в региона с безпощаден прагматизъм. Въпросът вече не е само за „присъствие“, а за конкретни цифри в държавния бюджет.

Арктика за Русия отдавна престана да бъде просто романтичен проект за „светлото бъдеще“. Тя се превърна в предвидим и мощен двигател на икономиката. Анализите на Поглед.инфо показват, че руската арктическа зона днес е отговорна за над 80% от целия добив на природен газ и над 20% от петрола в страната. Прогнозите са, че в следващите две десетилетия делът на арктическия петрол ще достигне 30%.

Ресурсното проклятие за Запада: 100 трилиона долара под леда

За да разберем мащаба на руското превъзходство, трябва да погледнем данните на Геоложката служба на САЩ. Руският сектор в Арктика държи 73-75% от всички запаси на газ и 45% от петрола в целия регион. Ако приемем, че Арктика съдържа 22% от всички неоткрити световни въглеводороди, то Русия буквално държи ключа към 10-12% от цялото енергийно бъдеще на планетата. И това е само върхът на айсберга – ако добавим цялата Менделеева таблица от редки метали и минерали, общата стойност на ресурсната база надхвърля главозамайващите 100 трилиона долара.

Западът гледа на това богатство с нарастваща завист, маскирана като загриженост за сигурността. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс открито признава, че Вашингтон инвестира в Гренландия и Арктика, за да „пожъне ползи“. Сенатор Съливан от Аляска е още по-директен: „Ако ние не сме там, някой друг ще бъде“. Но както отбелязва шефът на „Росатом“ Алексей Лихачов, да забиеш флаг в леда е лесно, трудното е да извадиш нещо оттам и да го транспортираш.

Американското фиаско: От 40 ледоразбивача до пълна безпомощност

Преди година Доналд Тръмп гръмко обяви старта на проект за изграждане на 40 огромни ледоразбивача за бреговата охрана на САЩ. Логиката беше „повече от Русия“. Реалността обаче се оказа сурова. Година по-късно се оказа, че американската индустрия просто не е способна да строи такива съдове. Плановете бяха свити до 11 кораба, които ще се строят съвместно с Финландия.

Първият американски „Полярен катер за сигурност“ постоянно се отлага, като последната дата е 2030 г., а проектната работа все още не е завършена. Докато САЩ се лутат в чертежи, Русия вече експлоатира серийни атомни ледоразбивачи. Огромната разлика е, че САЩ нямат и няма да имат ядрени ледоразбивачи – липсват им технологиите, инфраструктурата и инженерната школа. Те ще трябва да се задоволят с дизелово-електрически модели, които са несравними по мощност и автономност. Примерът с немския ледоразбивач, който се повреди, опитвайки се да спаси кораб в Балтийско море, е показателен за „надеждността“ на западната техника в ледени условия.

Транспортният пръстен: Новата артерия на Евразия

Руската стратегия до 2035 г. предвижда изграждането на още десет ледоразбивача, 46 спасителни кораба и три нови бази по протежение на Северния морски път (СМП). Целта е създаването на „голям транспортен пръстен“ – Трансарктически транспортен коридор. Този проект ще обедини експортните потоци от Урал, Сибир и Арктика, заобикаляйки традиционните и често блокирани южни маршрути.

Вече сме свидетели на исторически моменти: първата целогодишна доставка на втечнен природен газ (LNG) от проекта „Арктик LNG 2“ беше осъществена от танкера „Алексей Косигин“ под конвоя на атомния ледоразбивач „Арктика“. Това е най-мощният ледоразбивач в света и той символизира края на сезонната зависимост на корабоплаването в региона. Както често се подчертава в публикациите на Поглед.инфо, логистиката е новият инструмент на геополитическата мощ, и тук Москва е с няколко хода напред.

Западната истерия и признанието за поражение

Ежедневната руска работа в Арктика предизвиква тиха, а понякога и съвсем явна истерия на Запад. Институти като „Фондация Джеймстаун“ признават, че докато НАТО тепърва планира, Русия вече въвежда в експлоатация нови и нови кораби. Разликата в технологичното и инфраструктурното ниво вече се измерва в десетилетия.

Изданието Business Insider е още по-крайно в оценките си: „Ние дори не сме в една и съща лига с Русия. Ние дори не сме в играта още“. Arctic Today нарича руския ядрен ледоразбивач „Урал“ върха на съвременното морско инженерство, а Popular Mechanics направо обявява, че Русия е разкъсала американския флот на парчета в Арктика.

Единственият път за Русия е да продължи да ускорява темпото, правейки дистанцията между себе си и конкурентите непреодолима. Въпросът не е само в ресурсите, а в националния суверенитет над територии, които Западът вече е отписал от своите възможности, но не и от своите апетити.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели