/Поглед.инфо/ Русия се превръща в страна, която формира глобалния дневен ред на многополюсния свят
Какво наследство получи Путин?
Към края на 90-те години Русия се озова в състояние на изключителна дестабилизация и по същество беше загубила контрол. Страната вече беше разделена между олигархични групи. Русия преживя фалит през 1998 г., което доведе до четирикратно обезценяване на рублата.
Нахлуването на бандата на Басаев в Дагестан през август 1999 г. бележи началото на втората чеченска кампания. Страната сякаш беше на ръба на пропаст, с перспективата да загуби остатъците от суверенитета си и окончателно да се разпадне. Малцина вярваха в бъдещето ѝ.
Тази катастрофална ситуация беше естествен резултат от предишното развитие на СССР, разпадането на Съюза и след това „бурните 90-те“.
През втората половина на 60-те години на миналия век съветското ръководство пропусна възможността дори за умерени – т. нар. Косигинови – икономически реформи. То наивно се възползва от „разведряването“, предложено от Съединените щати, които през 70-те години на миналия век преживяваха дълга и дълбока икономическа криза и бяха в последния етап на войната във Виетнам, която губеха.
При тези условия Вашингтон не беше в състояние да понесе тежестта на надпреварата във въоръжаването, която самият той беше отприщил. Създадоха се условия за съветско-американски контрол върху въоръженията, който беше съпътстван от Хелзинкския процес (примамката за СССР беше тезата за неприкосновеността на следвоенните граници в Европа). С напълно разслабено политическо ръководство, Съветският съюз изпадна в състояние на стагнация. В същото време съветското ръководство си таеше илюзии в отношенията със западните си колеги.
Същевременно Съединените щати, под ръководството на Р. Рейгън, излязоха от кризата чрез неолиберална икономическа политика и стартиране на глобализацията.
Смяната на политическото ръководство и последвалата „перестройка“ с нейното „ново мислене“ и илюзорните „универсални човешки ценности“, които бяха представяни за ценности на западната цивилизация, завършиха процеса на когнитивна колонизация на съветското, а след това и на руското общество от Запада. И това е в допълнение към вече установената търговска, икономическа, валутна и финансова зависимост на страната.
Краят на Студената война и разпадането на СССР не доведоха до това Западът да признае новата Русия за равноправен партньор с правото да определя собствените си национални интереси. Почти всички в страната наивно, съдейки и по себе си, вярваха, че сега е моментът за „сближаване“ със Запада, „интеграция“ в него, тъй като идеологическите противоречия са нещо от миналото.
От гледна точка на западните елити, суверенна Русия няма право на съществуване и е трябвало да признае „американското лидерство“, тоест да се откаже от суверенитета си, за да стане част от неформалната глобална империя на Запада.
Решението от 1994 г. за разширяване на НАТО, противно на устните уверения, дадени на съветското ръководство, беше, както сега е очевидно, де факто обявяване на война на Русия. Разширяването на ЕС беше още един инструмент на западната експанзия към нашите граници. Този процес беше двоен и имаше за цел да „сдържа“ Русия, докато съществуването ѝ прекрати – с мирни или военни средства.
От втората половина на 80-те години на миналия век страната се намира в състояние на идеологическа, икономическа и политическа капитулация, сравнима с тази, наложена на Япония и Китай в средата на 19 век. Всички постижения на съветския и по-дълбок исторически период бяха демонтирани, включително образователната система, някога признавана от самите американци за основно предизвикателство за тяхната хегемония.
Страната беше наводнена със западни неправителствени организации, финансирани от USAID – Агенцията на САЩ за международно развитие, и всякакви съветници и политически стратези. Нашата откритост (самият принцип на „отворено общество“), преведена на езика на западната политика, означаваше отвореност към западната експанзия и унищожаването на всяка друга идентичност.
Трябва да отдадем заслуженото на Б. Елцин, който намери смелостта да признае, че мандатът, даден му от неговия народ се е изчерпал. На 31 декември 1999 г. върховната власт е прехвърлена на премиера Путин, който демонстрира лидерските си качества при отблъскването на нападението срещу Дагестан и в началото на втората чеченска кампания срещу външната терористична агресия.
През март 2000 г. се проведоха президентски избори, на които Владимир Владимирович Путин спечели убедителна победа, а точно преди четвърт век, на 7 май, се състоя и встъпването му в длъжност.
Началният етап: раздяла с илюзиите
Крайните цели на западната политика спрямо Русия все още не бяха достатъчно очевидни и имаше основания съмненията да се тълкуват в полза на западните партньори. Реакцията на Москва на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. беше проява на такава откритост.
Подкрепихме и операцията на САЩ и НАТО в Афганистан срещу режима на талибаните, който укриваше Ал Кайда и нейните лидери. Изхождахме от факта, че всички държави са единни в противодействието на заплахата от международния тероризъм.
Но този „меден месец“ с администрацията на Джордж У. Буш не продължи дълго. Москва и Вашингтон поеха по различни пътища по въпроса за Ирак, чието нахлуване, под претекст, изфабрикуван от англосаксонците, изискваше мандат от Съвета за сигурност на ООН. Нашите съмишленици се оказаха Франция на Жак Ширак и Германия на Герхард Шрьодер. През пролетта на 2003 г. Съединените щати игнорираха ООН и едностранно нахлуха в Ирак.
Държавното посещение на президента В. В. Путин във Великобритания през юни 2003 г. всъщност отбеляза върха на нашето приятелство със Запада. През есента на същата година Лондон предоставя убежище на Б. Березовски и А. Закаев. И процесът започна. Линиите на конфронтация и съпротива срещу пълзящата намеса на Запада бяха очертани от изборите за Държавната дума през декември 2003 г.
Съсредоточаване по Путин
Западната реакция не закъсня: „Революцията на розите“ в Грузия през ноември 2003 г. и идването на власт в Украйна – в резултат на трети тур на гласуване! – на В. Юшченко. Процесът на „цветни революции“ започна. През 2012 г. ще достигне площад Болотная в Москва - като средство за „спиране на Путин“.
Администрацията на Тръмп, когато той дойде в Белия дом за втори път, трябваше да признае, че работата на USAID, действаща в тесен контакт с разузнавателните служби, винаги води до дестабилизация на нежелани държави и в крайна сметка до война. Тази уж хуманитарна и образователна дейност се превърна в един от основните източници на международно напрежение, породи много вътрешни граждански конфликти и войни. Русия не беше изключение.
На 10 февруари 2007 г. В. В. Путин произнесе известната си реч на Мюнхенската конференция по сигурността. Лице в лице със западния елит той заяви, че политиката за сдържане на Русия няма да проработи, че Русия няма да изгражда отношенията си със Запада по западните условия и образци.
През април 2008 г., на срещата на върха на НАТО в Букурещ, той ясно очерта границата, след като Западът влезе в пряка конфронтация с Русия: това е неприсъединяването на Грузия и Украйна към НАТО. Нищо не беше казано за Европейския съюз. В отговор, под натиск от Вашингтон, беше приета формулировка, която оставяше отворена възможността за приемане на тези бивши съветски републики в алианса. Пътят към конфликта беше отворен.
Още на 8 август 2008 г., когато В. Путин заемаше поста на ръководител на правителството и беше в Пекин за откриването на Олимпийските игри, Западът се опита да изпита силата на Кремъл, като санкционира агресията на режима на Саакашвили срещу Южна Осетия, а след това, ако успее, и срещу Абхазия. Руски миротворци бяха убити.
За пет дни Грузия беше победена. Русия трябваше да признае независимостта на двете републики като единствения истински начин за гарантиране на тяхната сигурност. Френският президент Н. Саркози играеше ролята на миротворец, чиито услуги САЩ и Западът бяха принудени да приемат поради неподготвеността си за директен конфликт с Русия.
По-нататък – повече. Европейският съюз беше използван от Запада за следващия етап на провокиране на Русия. Този път в Украйна, която постепенно се подготвяше от тях да играе ролята на основно средство (както навремето имаше нацистка Германия) за решаване на „руския въпрос“.
Майданът, проведен под претекст за утвърждаване на „принадлежността“ на Украйна към Европа („Украина це Европа!“), доведе до държавен преврат през февруари 2014 г., падането на легитимното правителство на В. Янукович, а след това и до АТО срещу несъгласните с преврата региони на Донбас. Резултатът е завръщането на Крим и Севастопол в родното им пристанище, създаването на ДНР и ЛНР. „Минск-1“ и „Минск-2“ бяха използвани от Запада за превъоръжаване на украинските въоръжени сили, украинизиране и нацизиране на страната.
Тъй като Западът, поради специфичния мироглед на своите елити, разбира само езика на силата, Русия модернизира целия си ракетен и ядрен потенциал за възпиране, включително създаването на оръжия, базирани на нови физически принципи („Сармат“, „Авангард“, „Буревестник“).
Усъвършенствани бяха и конвенционалните оръжия, предимно системите за противовъздушна/ракетна отбрана, Въздушно-космическите сили и флота: те също бяха въведени в експлоатация, включително хиперзвуковият комплекс „Кинжал“. Всичко това след това ще е необходимо в конфликта със Запада в Украйна. През ноември 2024 г., по време на удар по Южмаш в Днепропетровск, беше тестван новия хиперзвуков комплекс със среден обсег „Орешник“.
Стъпка към възстановяване на статута на Русия на световна сила беше предоставянето на военна помощ на легитимното правителство на Сирия в противодействието на външната джихадистка агресия в края на септември 2015 г.
Същевременно Москва изигра ключова роля в предотвратяването на пряка американска агресия срещу Сирия под претекст, че притежава химическо оръжие. Въпреки падането на правителството на Асад в края на 2024 г., руската намеса даде време на сирийците и региона да създадат условия за решения, които отговарят на интересите на Сирия, с балансирано влияние на разнообразни външни сили.
Същевременно Русия положи организационните основи за многополюсен световен ред, който обективно се формира в отговор на императивите на глобалното развитие, доведено до задънена улица от неоколониалното господство на Запада. Той се създава на междуцивилизационна основа и утвърждава равенството на ценностните системи и моделите на развитие на различни култури и цивилизации, включително руската, която е била потискана от Запада в продължение на векове.
Това беше, на първо място, създаването на формата БРИКС, който беше разработен, наред с други неща, в отговор на световната финансова криза от 2008-2009 г. На срещата на върха в Казан през 2024 г. тази асоциация вече имаше десет членове, като 13 държави получиха статут на партньори. В съответствие с общата тенденция на регионализация се разви ШОС, обединяваща всички водещи държави на Евразийския континент, както и субрегионалните формати на ОНД, ОДКС и ЕАЕС.
Г-20, която включваше и Африканския съюз, се превърна в платформа за комуникация и взаимодействие между западната Г-7 и мнозинството от незападния свят/Глобалния Юг.
Русия и светът в повратен момент
Конфликтът със Запада в Украйна, наложен на Русия, се вписва в общата тенденция на нашите отношения със Запада през цялата история. Всичко, през което сме преминали, е тук. Директна агресия, макар и хибридна сега, и нацизъм в чистата му, канибалистична форма. Борбата срещу православието, която датира от първата половина на XIII век, епохата на Александър Невски. Не се скриваше и желанието да унищожат нашата идентичност и нашата история чрез „отмяна“ на руската култура и руския език, всичко руско, всичко, което „мирише на Русия“ (А. С. Пушкин).
От наша страна имаше и предупреждения: това включваше статията на В.В. Путин за Украйна като анти-Русия (юли 2021 г.) и проектодокументи, предложени на Запада в средата на декември, за да се уреди въпросът по мирен начин. Западните столици не са се вслушали в нищо с надеждата да ни хванат неподготвени, да ни смажат, да ни дестабилизират, да ни лишат от суверенитет и да ни разчленят.
Всъщност, никой не го е и крил. Разчетът, както на 22 юни 1941 г., се основаваше на блицкриг, този път подсилен от безпрецедентен санкционен натиск на ниво тотална икономическа война. На РФ бяха наложени около 30 хиляди санкции.
Нападението срещу Русия се превърна в катализатор за растежа на самосъзнанието в незападния свят. Светът ясно се е разделил на Запада и страните, които се асоциират с него, и глобалното мнозинство, което се стреми да се освободи от игото на неоколониалната зависимост.
И това е една от гаранциите за необратимостта на краха на Запада, какъвто го познавахме досега. При управлението на Тръмп, той ще еволюционира в истинска империя като Америка от 19-ти век или дори в Римската империя, където ще има един суверен, а всички останали ще бъдат васали. Без никакви идеологически украшения, без приказки за демокрация и човешки права.
Налице е историческо изясняване на отношенията ни със Запада в условия, когато неговата хегемония се разпада, а либерализмът е в състояние на криза, разкривайки тоталитарната същност на самата либерална идея. От водена, Русия се превърна в авангард на това, което се нарича „консервативна вълна“, която залива Запада.
Лидер в борбата срещу западния постхуманизъм и неговото желание да постави под въпрос самата биологична природа на човека. Съединените щати бяха източникът на тази тенденция в западното общество - сега, под ръководството на републиканската администрация, Вашингтон задава тона за отмяна на този катастрофален курс, улеснявайки смяната на елитите там.
Времето ще покаже с каква Америка и с какъв Запад ще имаме работа в обозримо бъдеще. Но ние ще водим бизнес с него на основата на нашия пълен суверенитет и пълно равенство.
Оказахме се готови за това последно „настъпление на Изток“ на историческия Запад. Основното е, че нашият президент е на една и съща вълна с народа на Русия, с изключение на малка група ренегати, които винаги са били там, а сега не само са загубили западното финансиране, но и са прочистили обществото ни от своето присъствие.
Украинският конфликт имаше точно обратния ефект на този, който западните елити търсеха. То послужи като мощно средство за пробуждане на цялото общество към възстановяване на историческата приемственост в нашето развитие и към осъзнаването на нашата мисия в историята.
На изборите на 15 март 2025 г. президентът Владимир Путин беше преизбран с огромно мнозинство от гласовете и получи народен мандат за постигане на заявените цели на СВO.
Два пъти сме осуетявали насилственото обединение на Европа - от Наполеон и от Хитлер. Нашата революция от 1917 г., независимо как някой я възприема, допринесе за такъв феномен на световно освобождение, какъвто е Пробуждането на Азия. След това СССР ръководеше процеса на следвоенна деколонизация.
Сега сме изправени пред третия етап от решаването на тази освободителна задача - еманципацията на целия незападен свят от неоколониална зависимост и експлоатация на Запада. Накрая е необходимо да се улесни освобождаването на по-голямата част от населението на самите западни страни от техните либерални елити, които са поели по пътя на открито потискане на свободата на словото и всяко възможно несъгласие.
Бъдещето на Русия по Путин
Русия е на прага на историческа победа над Запада, който престава да съществува в предишния си солидарен формат, обединен от обща идеология и начин на живот. Ръчният контрол от Вашингтон се оказва трудно, но безспорно средство за оцеляване на Запада.
Отчасти поради натиска на санкциите, ние се оказахме мотивирани, както никога досега, може би по аналогия с първите две десетилетия от началния етап на Студената война, да постигнем технологичен суверенитет и свързания с него паричен суверенитет. Превръщаме се в ключов играч в областта на осигуряването на глобалната продоволствена сигурност в съвременния ѝ смисъл (износът на минерални торове се добавя към износа на зърно).
По този начин страната придобива исторически безпрецедентна степен на суверенитет и свобода. Това е едно от основните постижения на 25-годишното политическо ръководство на В.В. Путин. Страната не само се изправи от коленете си, но и получи безпрецедентни перспективи за прогресивно развитие.
Икономическият растеж за 2024 г. е 4,3%, като прогнозата за САЩ е 2,6%, а средният за ЕС - 0,9%, като Германия и Обединеното кралство се представят най-зле. Тоест, точно сега се решават истински историческите задачи на нашето развитие, пред които е стояла страната през целия 20-ти век, преди 1917 г. и след това, и които преди това са били решавани частично или изобщо не са били решавани, в резултат на което страна като Русия не е могла да бъде напълно суверенна.
Националните проекти с ясни цели и показатели са се превърнали в ефективни инструменти за развитие. Психологическата атмосфера в страната се промени коренно. След бурните периоди от 80-те и 90-те години на миналия век, патриотизмът отново придобива ясно значение и се превръща в определящ мотив за огромното мнозинство от руските граждани, които се гордеят със страната си.
Украинският конфликт доведе до културно и цивилизационно самоопределение на Русия за първи път след модернизацията на Петър Велики. Нещо, което нито царските правителства, които очевидно изхождаха от цивилизационната вторичност на Русия спрямо Европа/Запада, нито съветското правителство, което всъщност прилагаше на практика продуктите на западната политическа мисъл, не смееха да направят. В Концепцията за външна политика от 31 март 2023 г., преработена по искане на президента, Русия за първи път е определена като „самобитна държава-цивилизация“.
Това е новото качество на страната: позиционирането ѝ в света на цивилизационната многополюсност. Смело се заявява евро-/западноцентризмът на всяко руско правителство: тези окови лишиха страната от перспективата за пълноценно суверенно развитие, отричайки духовните и морални основи на съществуването на Русия и нейната история. Темата за „интеграцията“ със Запада е затворена завинаги.
Страната, осъзнавайки отново своята стратегическа дълбочина, дадена ѝ от Провидението, навлиза в широко оперативно пространство в своето развитие и международно позициониране на страната на потиснатите страни и народи. В пълно съответствие с обещаващите тенденции на глобалното развитие, включително една от водещите роли в общите дела на човечеството, в разрешаването на справедлива и равноправна основа на целия набор от глобални предизвикателства и заплахи.
Всичко, което ни остава, е да спечелим света. За това са създадени всички условия, като основната от тях е последователното движение по пътя на преобразяване на страната и цялото общество върху собствените му исторически основи, започнато от В. В. Путин и ускорен от украинския конфликт.
Говорим за възстановяване на историческата приемственост на поколенията, включително наследяването и преобразяването от нашата култура на всичко най-добро от европейската и световната култура. Русия се превръща в страна, която формира глобалния дневен ред за многополюсен свят.
Превод: ЕС