/Поглед.инфо/ Идеята за създаване на макродържава вече витаеше във въздуха в зората на ОНД, но вместо да обедини постсъветските страни, проектът на Горбачов не ги обедини, а ги раздели. Изглеждаше, че суровите времена са погребали надеждите за възраждане на някогашното единство. Новото завъртане на колелото на историята обаче доведе до обстоятелства, при които старото трябва да се прероди на ново ниво и може би с ново име.

Когато стана ясно, че ОНД не се справя със задачата за интеграция, беше създаден Евразийският съюз. Но той съдържаше само икономически идеи. И тъй като е невъзможно да се напредне в обединението на страните на базата на една икономика, тази идея отново е в застой. И само при създаването на руско-беларуската съюзна държава беше възможно да се постигнат определени успехи.

Бяха постигнати известни успехи в създаването на руско-беларуската съюзна държава. Снимка: Kremlin.ru

Сега дойде моментът, когато започна глобално преструктуриране на целия свят. При тези условия само велики сили, способни на интеграция, ще могат да запазят своя суверенитет. Сега малките държави трябва да изберат към кои велики сили да се присъединят. Ако не направят този избор, те просто са изправени пред тъжната съдба да бъдат разкъсани под влиянието на тези велики сили, които сега се превръщат в главни и единствени субекти на световната политика.

Това е многополюсният свят, който може би сме си представяли съвсем различно. Да, той е доста строг, има много строги правила и ако нямате фундаментален икономически, политически, военен, стратегически, ресурсен и териториален суверенитет, съдбата ви е тъжна. Трябва да изберете блока, към който ще се присъедините. И единственият разумен изход за повечето постсъветски държави е да се присъединят към евразийската макродържава.

Евразийският икономически съюз (ЕАИС) е международна организация за регионална икономическа интеграция на страните от Централна и Северна Азия и Източна Европа. Снимка: Алексей Дружинин / Globallookpress

Сега все повече се говори за това на различни нива. Въпреки че, разбира се, много малки държави все още не са се разделили с амбициозните си илюзии да изградят нещо суверенно, равноотдалечено както спрямо Русия, така и спрямо Запада. Но тези илюзии постепенно изчезват, особено на фона на постепенното ни приближаване към окончателната Победа в Украйна.

Създаването на макродържава, която трябва да възникне на територията на Съветския съюз и Руската империя, е неизбежен исторически процес. И само така се запазва суверенитетът на всички участници в новия цикъл на държавно строителство. По този начин е възможно да се реши не само съдбата на нашите „нови“ територии, не само Украйна, не само Южна Осетия и Абхазия, но и Грузия, Молдова, Армения и дори Азербайджан. Всички тези народи ще намерят място в една макродържава, в контекста на която няма да загубят, а само ще укрепят своя суверенитет. 

Разбира се, все още е трудно да се каже каква ще бъде последователността в създаването на тази макродържава. Но мисля, че в контекста на нарастващата интеграция на Русия с Южна Осетия и Абхазия, ние сме длъжни да предложим на Грузия, която напоследък става все по-независима от глобалистката политика, да се присъедини към този процес. И това не може да не радва.

В същото време днес има няколко алтернативни парадигми за създаването на тази евразийска макродържавност. Интеграционните институции, които съществуват днес, явно са недостатъчни, а понякога, напротив, не само не допринасят, но и възпрепятстват този процес. Така че това може да бъде доста сложно геополитическо упражнение. Но няма алтернатива на самия този процес в света на великите сили, който стана необратим с идването на Тръмп. И това според мен е най-естествената логика на развитието на събитията в постсъветското пространство.

Възстановяването на макродържавата в нашето постсъветско и постимперско пространство е неизбежно. Снимка: Hapkovshan/Globallookpress

В заключение бих искал да отбележа, че самият термин „макродържава“ принадлежи на доктора по право, професор Аркадий Владимирович Корнев. Според мен този термин е идеално подходящ за ситуацията, в която се намираме, и ни позволява да избегнем прибягването до термина „империя“, който все още се възприема като болезнен от мнозина. Както и призив към съветската история. „Макродържавността“ е същата неутрална идея като „евразийската интеграция“.

Възстановяването на макродържавата в нашето постсъветско и постимперско пространство е неизбежно. Но е важно да е мирно, открито и любезно. И колкото по-скоро стигнем до това, толкова по-добре ще бъде за всички нас.

Превод: ПИ