/Поглед.инфо/ Излъчват се истерични съобщения от Армения и Карабах за събития в зоната, които трябва да бъдат контролирани от руските миротворци. Руското министерство на отбраната трябва да опровергае дори изявленията на арменския премиер Пашинян. Откъде идват слуховете за нови сблъсъци в Карабах, обкръжаването на арменски войски - и какво всъщност се случва в региона?

До сутринта в четвъртък, 17 декември, руските миротворци в Карабах успяха да отблокират няколко арменски села в Лачинския коридор, които преди това бяха заобиколени от азербайджански специални сили. Това е вторият път, когато азербайджанската страна се опитва да използва особеностите на споразумението за прекратяване на огъня, за да подобри конфигурацията на фронтовата линия.

Емоционалната и психологическа атмосфера в Карабах и Армения е много напрегната, в резултат на което информационното поле е изпълнено със слухове, непроверени данни и просто провокативни партенки. В сряда, 16 декември, дори арменският премиер Никол Пашинян, който уж трябваше да разполага с точни данни, заяви, че "руските миротворци са били обкръжени", което по-късно трябваше да бъде отречено от руското министерство на отбраната. Докладите за предполагаемото продължаване на боевете при Хцаберд също не бяха потвърдени.

Няма точна информация за съдбата на около 60 военнослужещи от Карабах в гористите планини край село Кхин Тагер, с които комуникацията е била загубена преди два дни. Президентът на Нагорни Карабах Араик Арутюнян заяви, че те са били заловени от азербайджанците, но няма потвърждение за това. Баку разпространява видеоклип с пленени арменци, но не става ясно кога и къде е заснет. Жителите на община Сарапат в Ширакски района на Армения ( северната част на републиката) видяха в това видео своите близки, които се отправят като доброволци в Карабах. В резултат на това тези жители блокираха пътя между Гюмри Баграташен, водещ към Грузия, настоявайки властите на страната да направят нещо.

Според наличните данни в близост до населените места Хцаберд и Хин Тагера, батальон от азербайджанските специални сили "Яшма" (около шестстотин души) се е приближил до арменските постове (около 60 души) и е изпратил представител с предложение да се предадат. Арменците отказват и се оттеглят в гората на малки групи. Мъглата ги спасява. Някои от тях напускат обкръжението, но комуникацията с други групи е загубена. Някои остават на позиция с командира Арсен Газарян и след преговори азербайджанците ги пускат при руските миротворци.

Няма клетъчна връзка, късовълновите радиостанции са безполезни в планината, няма с дълги вълни и батериите отдавна са се изтощили. Не се знае къде са сега тези групи. Понастоящем празни села, като цялото дефиле, се контролират от руските миротворци; през последните дни там не се забелязват въоръжени сблъсъци.

В Лачинския коридор" същият този спецотряд "Яшма" преди два дни се опита да постави под контрол няколко арменски села от двете страни на пътя Горис-Лачин-Степанакерт. Тоест, единственият „път на живота“, свързващ Армения и Карабах и който, съгласно споразумението от 9 ноември, трябва да бъде контролиран от руските миротворци.

Говорим за села в планините на юг от пътя - Хин, Мец, Шен, Лисагор, а на север Йехцох. Административно и Шен, и Йехцох принадлежат към района на Лачин в Карабах (т.е. на теория те би трябвало да бъдат прехвърлени на азербайджанска страна), но, от друга страна, те могат да бъдат отнесени към зоната на Лачинския коридор (която трябва да бъде под контрола на руските миротворци). Чрез контролиране на тези села и височините около тях е възможно да се контролира самият път, което означава грубо нарушение на споразумението за примирие и като цяло унищожава цялата конфигурация, която това споразумение предоставя. А село Лисагор (историческо Лисогоие, това е руско село, основано в началото на ХХ век от староверци) като цяло административно принадлежи към района на Шуши, тоест при никакви обстоятелства не трябва да попада в контролната зона на Азербайджан.

Малки клонове от главния път водят до всяко от тези села. Азербайджанците поставиха контролно-пропускателни пунктове по тези пътища, които всъщност блокираха селата и напълно заобиколиха Кхин Шен, разстилайки се по височините наоколо.

След това те „влязоха в преговори“ с местните жители и всъщност поискаха да напуснат селата си. Трябва да се каже, че в Хин Шен (по съветско време селото се наричаше Киров) на практика не са останали хора, а местният кмет сам води преговори с азербайджанските специални сили. Преди войната в Мец и Шен има малко над сто жители, включително миналогодишни бежанци от Талиш. Няма телефонна връзка с тези села и отнема много време да се изяснят подробностите.

Предполага се, че в района на Хин Шен има до 150 военнослужещи от Карабах. Азербайджанската страна заяви, че цивилните могат да напуснат селата, но няма да пропуснат арменските военнослужещи. Точно в този момент се появи видео със затворници, в което жителите на Ширак разпознават своите роднини и съседи.

Ситуацията увисна, започнаха да се разпространяват панически слухове, които бяха разпръснати от странни изявления на арменски официални лица, включително самия премиер Пашинян. В сряда вечерта, 16 декември, руските миротворци започнаха да се придвижват в района, а през нощта азербайджанските специални части премахнаха контролно-пропускателните пунктове от пътищата, деблокираха селата, разрушиха позициите на височините и тръгнаха към Шуши.

В изявлението от 9 ноември не се посочва подробно зоната на отговорност на миротворците в Лачинския коридор. Тоест там се казва, че самият коридор трябва да се контролира от руските миротворци и там не трябва да има нито арменски, нито азербайджански войски. Но подробно и на карта не е изписано и не е начертано.

В резултат на това азербайджанската страна реши, че ако самият път с асфалт не може да бъде контролиран и не би било възможно да се блокира с бариера, тогава защо да не седне на височините наоколо, да не сложи автомат там и да не контролира пътя, ако не де юре, то де факто.

Освен това има доказателства, които предполагат, че събитията край Хцаберд и сега в край Лачин може да не са централизирани операции, а инициатива на място. "Яшма" неконтролируемо се разхожда в планините около Шуши, вдигайки много шум. Липсва им слава: в началото на войната в северния сектор на фронта „Яшма“ попадна в засада, претърпявайки много болезнени загуби. И сега наистина иска да повиши репутацията си.

Освен това арменците са силно деморализирани и нямат време да реагират адекватно на подобни атаки. Забележително е също така, че според очевидци парламентаристите от “Яшма” открито казват, че не искат да убиват никого, особено в такива количества. Те имат различна цел.

За съжаление засега няма признаци, че всички спорни въпроси ще бъдат разрешени чрез преговори. Азербайджанската страна е обективно доволна от случващото се, а Баку не се интересува от подробно уточняване на позициите и картите. До този момент миротворците са успели да разрешат тези противоречиви въпроси без използване на сила, тъй като на чисто политическо ново изостряне не е нужно никому. Но не е ясно колко време ще отнеме изясняването на този вид спорни въпроси и къде напрежението ще избие следващия път.

Отделна история са затворниците и изчезналите лица. Изглежда, че споразумението за обмен на „всички за всички“ е постигнато, но в действителност то все още не е приложено. В края на активните военни действия този въпрос винаги се превръща в един от основните обекти на обществено обсъждане. Несигурностите и неточностите автоматично водят до социално възмущение, както се случи в Ширак. За съжаление местните власти се справят слабо с това. И към момента руските мироопазващи сили трябва да решават всички тези проблеми.

Превод: В. Сергеев