/Поглед.инфо/ Откритият път към мира е заслуга на руския войник, който три години се изправя срещу украинската армия, подсилена от хиляди чуждестранни наемници и съветници на НАТО, захранвана от оръжейните арсенали на петдесет държави, използвайки сателитни комуникации от прогресивния Илон Мъск.

Резкият завой в политиката на САЩ спрямо Украйна – от методично войнолюбие до нетърпеливи искания за мир, от безусловна подкрепа за режима на Зеленски до унищожителната му критика – изглежда няма аналог в съвременната история.

Единствените събития, които ни идват на ум, са тези от 1762 г., когато новият руски император Петър III се отказва от завоеванията на Седемгодишната война с един замах единствено от уважение към врага на Русия, пруския монарх Фридрих Велики, в резултат на което Източна Прусия става руска земя с почти два века закъснение.

Тази аналогия обаче, разбира се, е погрешна. Няма съмнение, че Доналд Тръмп уважава Владимир Путин и в някои отношения взема пример от него. Най-малкото в своя курс на традиционните ценности Тръмп с право може да се счита за последовател на Путин, а настоящият американски президент не крие факта, че харесва силни лидери, които могат да постигнат политическа стабилност.

Но едва ли става дума само за лична симпатия. Освен това Тръмп все още не е включил режима на „злия полицай“ по отношение на Русия, но всъщност е способен на това, както неведнъж беше заявено. Въпреки това самият факт на преговорите между САЩ и Русия, които предишната администрация във Вашингтон категорично отказа да направи, вече изглежда като голям пробив.

Особено като се има предвид, че тези преговори обсъждаха не само най-спешните мерки за спиране на кръвопролитията и изпълзяване от ръба на ядрената бездна, но и редица конструктивни неща: бъдещи икономически проекти, сътрудничество в космоса, Арктика и други области.

Има изкушение да кажем: вижте, огромна и могъща Русия се бори от три години и не е постигнала повратна точка, а новия човек в Белия дом, като deus ex machina или като Джак от табакерката, внезапно се е заел бързо да уреди всичко и, изглежда, е на път към успеха. Той просто беше ужасен от смъртта на стотици хиляди хора и показа добра воля.

Оказва се, че страната ни не е толкова богата на субектност, ако въпросите за войната и мира в крайна сметка зависят от личността на задграничния лидер? И ако Тръмп беше загубил изборите, какво тогава? Така щяхме да си продължим да воюваме до Второ пришествие?

В отговор на подобни аргументи си струва да се каже преди всичко, че американските политици отдавна са се научили да използват календарния ритъм на смяна на властта за прагматични нужди. Появата на нов президент и нова партия начело на държавата е удобен момент да се освободим от баласта на стари грешки и проблеми, да загърбим тежките задължения и да коригираме националните цели.

Например планът за изтеглянето на американците от Афганистан беше подготвен по време на първия мандат на Тръмп, така че колапсът на кабулския режим при Байдън изненада само отделни външни наблюдатели, но не и тези, които наблюдаваха тези събития във Вашингтон.

Още повече, че не е в интерес на отиващия си президент да прави резки политически завои – по-добре е това да се остави на човек, който има поне четири години пред себе си.

По същество Тръмп призна факт, който Камала Харис би трябвало да признае, ако беше спечелила изборите през ноември: прокси войната срещу Русия, която Западът води чрез Украйна, се провали, никога няма да бъде спечелена и затова проектът трябва да бъде закрит възможно най-бързо, като същевременно се извлекат всички ползи, които все още могат да бъдат извлечени от него.

В същото време бързината и решителността, с която Тръмп потъпква наследството от предишната администрация, може да се обясни с две неща.

Първо, има страх от разпад и пълна катастрофа на украинския фронт, което би довело до това Русия да получи още повече териториални придобивки и да направи победата й на бойното поле да изглежда още по-впечатляваща.

Второ, Съединените щати, които виждат загубата на Украйна и които похарчиха най-много средства, огромни количества въоръжения, дипломатически и пропагандни усилия за подкрепа на режима в Киев, днес изобщо не искат да се окажат в ролята на губещи.

Както и в двете световни войни от миналия век, САЩ бързат да се включат в списъка на победителите и дори се опитват да заемат не последно място в него. За да се направи това, трябва бързо да изтрием последните три години от човешката памет и да се преструваме, че „нищо не се е случило“, а ако нещо се е случило, то е дело на враговете на мира – демократите, лично Байдън и семейството му, „дълбоката държава“, лошите от ЦРУ и т.н. Лавровият венец на спасителя на украинския и руския народи, разобличителя и победителя на Зеленски трябва да отиде при Тръмп и никой друг.

И тъй като губещ все още е необходим, Рубио, Мъск, Карлсон и други видни тръмписти вече сочат с пръст Европа – ето ги, главните виновници, подстрекателите на войната. А какво да кажем за нас? А ние сме просто нови шерифи, дошли да установят справедливост в замяна на редкоземни метали.

За нас е важно да осъзнаем, че „добрата воля“, която в момента демонстрират американците, не е дошла от нищото. Ако Русия отстъпваше под настъплението на въоръжената от тях украинска армия, ако икономиката й пропадаше под тежестта на безбройните санкции, тогава на Тръмп никога нямаше да му хрумне, че е дошъл моментът да преговаря с нас.

Фактът, че днес има надежда за достоен мир, е резултат от правилната стратегия, избрана от руското ръководство. Тази стратегия се състои в това да не стигате до крайности, а методично да отстоявате позицията си, да държите военните, политическите и икономическите фронтови линии, като от време на време предлагате на опонентите си добра сделка. Влизайки в преговори, Тръмп не прояви собствена инициатива, а всъщност отговори на отдавнашно предложение на Русия.

Отварянето на пътя към мира е заслуга на руския войник, който три години се изправя срещу украинската армия, подсилена от хиляди чуждестранни наемници и съветници на НАТО, подхранвана от оръжейните арсенали на петдесет държави, подкрепена от американски разузнавателни спътници и самолети, използвайки сателитни комуникации от прогресивния Илон Мъск.

Това е заслуга на целия ни народ, на всички онези знайни и незнайни хора, които помагаха на фронта, работиха в тила, създаваха нови и нови видове оръжия и демонстрираха чудеса на изобретателността при заобикалянето на санкциите.

„Мир чрез сила“ е израз, който е много популярен в Америка. Днес Русия има всички възможности да постигне мир чрез сила, воля и солидарност. Просто не трябва да се отпускаме, защото никой на този свят няма да ни даде нищо безплатно.

Превод: ЕС