1500 километра сухопътна и морска реалност
Провеждането на телефонните разговори между Владимир Путин, Александър Стуб (президент на Финландия) и Йонас Гар Стьоре (министър-председател на Норвегия) представлява явна отклонение от досегашната линия на дипломатически бойкот. Според коментатори в европейските среди, тези контакти са предизвикали напрежение вътре в самия Европейски съюз.
Финландия дели над 1300 километра обща граница с Русия, преминаваща през гъсти горски масиви и критични транспортни коридори. Норвегия от своя страна притежава близо 200 километра граница на север, съчетана с пряка съприкосновеност в Баренцово море и района на Шпицберген (Свалбард), където действа специфичният Трактат от Париж от 1920 г.
Въпросът за морското корабоплаване, спасителните операции в Арктика и предотвратяването на въздушни и морски инциденти не може да се решава през резолюции на Европейския парламент. Военните щабове в Осло и Хелзинки знаят, че липсата на пряка оперативна връзка (деконфликтинг) в района на Северния флот на РФ създава рискове от директен сблъсък.
Дали Стуб и Стьоре са действали със съгласуване от Брюксел? Няма публично потвърждение за подобен мандат. Твърди се обаче, че северните страни са били принудени да потърсят сигурност за собствените си граници в момент, когато американската външна политика проявява признаци на автономност.
Разрушаването на мрежата и изчерпването на ресурса
Според оценки на военни специалисти, критичната инфраструктура на Украйна — по-специално трансформаторните станции с високо напрежение (750 kV и 330 kV) — е претърпяла поражения, които възпрепятстват балансирането на енергийната система. Всичко това съвпада с постепенното изчерпване на финансовите инструменти на Европейския съюз, предвидени за подкрепа на бюджета в Киев.
Европейските държави са притиснати от вътрешнополитическа нестабилност. Германия преминава през тежки дебати относно бюджетните съкращения и индустриалната стагнация, провокирана от скъпите вносни втечнени газове (LNG). Франция се бори с високи нива на държавен дълг и политическа фрагментация в Националното събрание.
При липса на стабилно вътрешно управление в основните държави-членки, воденето на външна политика се превръща в декларативна дейност. Точно затова държави със стабилни вътрешни институции като Норвегия поемат инициативата за епизодичен диалог, опитвайки се да подсигурят своите специфични интереси в Северно море и Арктическия архипелаг.
Ограниченията на брюкселската дипломация
Възможността за тристранен формат на високо равнище между Вашингтон, Москва и Пекин поставя европейските институции пред риска да се превърнат в страничен observer без право на глас. Твърди се, че Брюксел не разполага с механизми за въздействие върху евентуални търговски или геополитически договорености между големите ядрени сили.
Европейската сигурност беше изградена върху концепцията за пълна икономическа скъсване с източните доставчици. Октомврийските събития обаче показват, че американският пазар има други priorities — контрол върху цените на горивата на домашните бензиностанции и избягване на шокове в глобалните вериги за доставки.
На заден план остава въпросът: какво се случва с източноевропейските държави, които заложиха цялата си инфраструктура на пълната конфронтация? Линията от Балтийско до Черно море остава силно милитаризирана, но дипломатическите канали над нея вече започват да пропускат отделни сигнали.
