/Поглед.инфо/ Ало, Александър Андреевич! Обажда ви се почитателят ви Саша Гамов. Защо решихте да подпишете писмото за завръщането на Феликс Едмундович на Лубянка?

Това не е първото ми ходатайство. Правя това постоянно, на около година и половина навярно, само темата да изникне.

Мотивите са следните.

Първо. Този паметник беше свален през август 1991 година от хора, които атакуваха Съветския съюз и празнуваха разрушаването на съветската държава.

Днес същите хора, не буквално те, а носителите на същите ценности, атакуват руската държава.

Както преди се атакуват и Лубянка, и Съветския съюз, и Кремъл. Затова на пътя на тези “батальони на смъртта”, както ги наричам, трябва да се постави преграда, но не под формата на ОМОН, щитове и палки. А метафизична, духовна и историческа преграда.

Тогава какъв е за вас “Железният Феликс”?

Дзержински е човекът, който защитава държавата, охранява държавата и спасява държавата от вълната, която се стреми да срине Съветския съюз в началото на рождението му. Тоест паметникът на Феликс Едмундович е духовна преграда. Това първо. Едно решение.

Второ. Този паметник е наистина съветски шедьовър. Може би един от най-добрите паметници, сътворени от Вучетич. Защо да се държи нейде по задните дворчета, когато той украсява Лубянка, увенчава целия ансамбъл на този площад?

И трето. Нали Лубянка днес е пълна с кабинети, където седят чекисти. И във всеки от тези кабинети виси портрет на Дзержински. Така че защо не обединим всичките тези висящи на стените символи под формата на колективен бронзов Дзержински и не го изправим пред фасадата на Лубянка.

Такива мотиви ме накараха да подпиша призива.

Няма ли да ви попречи това, че там, на Лубянка, сега редом до Дзержински ще стои Соловецкият камък?

Ами не. Смятам, че нашата история е непрекъсната.

Там е и Соловецкият камък, там е и Ипатиевският дом, там са и сталинградските гробища.

Всичко това е една непрекъсната руска история. И днес тя, когато вече преминаха тези десетилетия, цялата е още по-непрекъсната и скъпоценна. Затова нека тези свидетели и паметници на нашата история да бъдат редом там.

Там се намира и “Детски свят”, освен всичко останало, и първото съветско метро - Сталинското. Там е всичко!

Защо по-рано инициативите на Проханов и другите не се приемаха? Защо не възстановиха Дзержински? И защо Александър Проханов, великият писател-буревестник, е така уверен днес, че този път всички планове и мечти ще се сбъднат?

Не съм уверен, а просто се надявам.

Струва ми се, че времената се променят. Постепенно съветските ценности, които бяха потъпкани през 1991 г. и през 90-те години смазвани, осмивани... а и сега мнозина не харесват самата тема за Съветския съюз ... Тези ценности - съветски и държавнически - те бавно, но стабилно се връщат в нашия политически контекст.

Затова и смятам, че вероятността този символ на съветската държава да бъде възстановен се увеличава.

Разбира се, не знам какво крои Собянин. Дори и Лужков искаше навремето да възстанови този паметник, но не му позволяват хората от обкръжението. Мисля, че сега Собянин има донякъде различно обкръжение. Затова и настоятелно, заедно с другарите си, желая завръщането на този шедьовър на неговото законно място.

Аз съм за Проханов, аз съм за Дзержински! Огромно благодаря!

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели