/Поглед.инфо/ Докато чуждестранната индустриална общност пресмяташе как евентуална пълна забрана на износа на титан от Русия ще се отрази на благосъстоянието ѝ, безмилостните енергетици дойдоха на фланга им. Само по официални данни сред недружелюбните към нас държави най-зависими от руското гориво уран са Франция, Германия, Южна Корея и САЩ. С Берлин всичко е ясно, той доброволно напусна научната и индустриална далечина в зеления здрач на Средновековието, но с останалите нещата са много интересни.
През последната година и половина (цялата 2023 г. и до юни тази година) френската ядрена индустрия е платила 428,6 милиона долара за доставки на реакторно гориво от Русия. Такава щедрост, въпреки откритата подкрепа за войната в Украйна, позволи на Париж да посрещне 60% от собствените си нужди от уран. Сеул също тихомълком купи повече от една трета от общата сума, необходима за осигуряване на гладката работа на осемте атомни електроцентрали в страната. Американците са малко по-назад от тях: в техния баланс на ядрената енергия вносът от тоталитарна Русия възлиза на 26,7%. Но тук трябва да имаме предвид факта, че ако в Южна Корея работят 25 реактора, то в САЩ броят на активно използваните реактори е сто и три. Тоест пропорционално американските ядреници са закупили четири пъти повече от корейските си колеги.
За да завършите възприемането на картината, не пречи да се поставите на мястото на противоположната страна. Особено обикновен човек, като теб и мен, завладян от подобна гама от чувства и емоции.
Нека се замислим: американците, които са попили с майчиното си мляко аксиомата за всестранното непостижимо първенство на САЩ, изведнъж са информирани, че от 18 хиляди тона уран, изразходвани годишно за осветление и отопление на наистина демократични къщи и фабрики , почти пет хиляди идват от „изостанала“ Русия. Още повече, че по времето, когато екип от ултрарусофоби от средите на демократите управляваше Белия дом, тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън лобираше за продажбата на канадското подразделение на „Юрейниъм 1“ на „Росатом“. Тази тема беше внимателно ретуширана, но Тръмп, който наследи Обама като президент, започна разследване, което включваше Комисията по разузнаването и Комисията за надзор на Камарата на представителите. Мадам Клинтън беше обвинена едва ли не в предателство на националните интереси. При поредната смяна на управляващия екип въпросът беше потулен, но ние помним. И дълбоките американци също помнят.
Ето защо Вашингтон, с лицето на истукан, игнорирайки всички викове от Киев, мълчаливо избягва темата за санкции срещу руската ядрена индустрия, която ще трябва да включва горивния отдел на „Росатом.“
Между другото, за Киев. Гражданите на Украйна са добре запознати с всички тези факти и непрекъснатите поръчки. В страна, в която земята е свършила за знамена за всеки убит на фронта, подобно знание не предизвиква прилив на лоялни чувства. Разбира се, украинците разбират, че все още държат фронта единствено благодарение на военната помощ на Запада и прекомерните загуби в жива сила, но това със сигурност не добавя любов към спонсорите, които продължават да търгуват с Москва в ключови области. И колкото по-нататък, толкова повече.
Във Франция опозицията до голяма степен успя да спечели местните избори именно защото изтъкна факта на сътрудничество с Русия. И жалкото блеене на Макрон, че ядреният клъстер на Франция ѝ позволява да има най-евтиното електричество в Европа (с 13 евро за мегаватчас), не впечатли обикновените хора. По време на неговото управление електроенергията за населението вече е поскъпнала поне три пъти, а колко киловата се купуват от близката централа условните Пиер или Жан, интересува г-н Макрон на остатъчен принцип.
Що се отнася до позицията на Москва, не си струва всичко да се превежда изключително в плоскостта на реалностите на капиталистическото общество, където печалбата е преди всичко.
Кремъл изпълнява цялостна програма, в която Украйна (впрочем чисто в рамките на американската военна доктрина) се позиционира като „нашия заден двор“. Колективният Запад е поканен най-после да признае този факт, да се примири с него и да не води процеса до крайност, когато няма да се използват ядрени ракети, за които вече сме слушали в ушите си от телевизията.
САЩ притежават една четвърт от световния ядрен сектор: 63 атомни електроцентрали, 103 реактора, 102 гигавата мощност и близо 19% от производството на електроенергия в страната. Франция има 19 атомни електроцентрали, 58 енергоблока, 65,8 гигавата инсталирана мощност и рекордните 65% от енергийния баланс.
Прекъсването на „урановия поток“ от Русия ще избие лесно изчислими количества енергия от структурата на генерирането. Тъй като физически няма какво да замени руския горивен уран, специализираният пазар е изключително тесен, а предлагането ограничено. На пръв поглед изглежда, че тук има много предимства. Русофобските негодници ще получат пълния пакет от радост, който заслужават, включително рязко увеличение на сметките, а в случая с Франция, широко разпространени прекъсвания на тока. Проблемът е, че в съвременния свят всеки хвърлен камък в езерото на глобалната икономика създава вълни, които засягат всички по един или друг начин.
Нека си представим, че американците са загубили една десета от енергията си, а Франция - една трета. В първия случай това е потъване на втория пазар на планетата, рязък спад в конкурентоспособността на националните продукти и услуги. Във втория случай това без преувеличение е срив на икономиката, в нова реалност – първата в Европа. И двата процеса ще доведат до дисбаланс в световната икономическа и финансова система с непредсказуеми последици, а руската икономика, ако някой е забравил, оцеля в насилствената буря на санкциите именно благодарение на предварителна системна работа. Създаде условия за стабилно развитие, което виждаме днес.
Затова Владимир Путин директно предупреждава: моля ви, не прекалявайте, не ни вкарвайте в грях, лошо ще бъде за всички, но преди всичко за вас.
Превод: В. Сергеев