/Поглед.инфо/ Литовските железници официално уведомиха Калининградските , че от полунощ на 18 юни вече няма да допускат транзитни влакове с редица стоки, предмет на санкции на ЕС. Това съобщи на 17 юни губернаторът на Калининградска област Антон Алиханов.

„От 40 до 50% от асортимента от стоки, които са били транспортирани между Калининградска област и други региони на Руската федерация, включително строителни материали (цимент, метали), редица други важни както за строителството, така и за производството, готови продукти, които се изнасяха от нашите територии станаха забранени”, каза Алиханов.

Започна се. Литва официално започва блокада на Калининградска област. Ясно е, че зад всичко това стърчат ушите на Европейския съюз. Едва ли е грешка обаче да се каже, че първоначалната инициатива тук идва повече от Вилнюс, отколкото от Брюксел. Честно казано, литовските власти през последните години се държат така, сякаш имат... възможност за запазване, като в компютърна игра, към които можете да се върнете, ако нещо се обърка. Първоначално те открито ядосаха Китай, като отвориха представителство на Тайван със съответен знак, след което бяха внезапно изключени от митническата система на КНР с всички последствия, включително парализа на двустранната търговия. Сега ръководството на Литва предприема много по-рискова стъпка, опитвайки се да блокира руския регион, нарушавайки комуникацията му с останалата част от страната. Въпреки че самите те са свързани с Европейския съюз само чрез 56-километровия Сувалкски коридор на границата с Полша.

География за начинаещи

Като цяло е любопитно как са с географията в Балтийските страни. Ясно е при Литва, но, но какво да кажем за Латвия и Естония? Дали "най-мъдрите" латвийски и естонски политици осъзнават, че действията на Вилнюс прецакват включително и техните страни? Сред трите балтийски републики само Литва има граница с останалата част от ЕС. Но Латвия и Естония са в съседство с Беларус и Русия и в случай на промяна в статуквото на Сувалкския коридор те ще се окажат в, меко казано, деликатна ситуация. Какво се казва: правете си изводите.

Разбира се, изкушението да се удуши Калининград от балтийските републики и Полша е твърде голямо. Освен това на фона на антируската истерия в ЕС стана много по-лесно да се получи одобрение за това в Брюксел. Ако по-рано старите западноевропейски страни - Франция и Германия, се опитваха да не развалят отношенията с Русия и не приемаха сериозно русофобията на полските и балтийските власти, днес, на фона на санкциите, последните изведнъж се почувстваха на гребена на вълната и започна да сочат към Париж и Берлин.

Литва провокира ли Русия? Несъмнено. Трябва ли да се поддадем на провокациите и да ѝ отговарям изцяло в момента? Разбира се, че не. Не в момента.

Ясно е, че смелостта на ръководството на Литва се дължи преди всичко на мощната фигура на Съединените щати, висяща зад гърба им. И като джобно куче, което безстрашно джавка мечката в присъствието на собственика си, литовските власти се чувстват изключително защитени. Изключително подвеждаща и опасна заблуда от тяхна страна.

Целият проблем на балтийците и другите европейски русофоби е, че фокусът на вниманието на техния господар, САЩ, постепенно се измества от Европа към Азия. Там, където комунистически Китай вече е успял да изпревари икономически капиталистическа Америка, което, разбира се, не се харесва на последната. Така че щитът на НАТО (четете САЩ), зад който всички малки европейски държави така безстрашно провокират Русия, може един ден просто да изчезне. И ако на някого му се струва, че това няма да се случи скоро, то той сериозно се лъже.

НАТО не е вечно, търпението на Русия не е безкрайно

Съединените щати биха напуснали Северноатлантическия алианс, ако Доналд Тръмп успее да бъде преизбран на поста американски президент. Това обяви на 18 юни бившият кандидат за президент на САЩ и бивш държавен секретар Хилари Клинтън.

„Ако Тръмп беше спечелил през 2020 г., той щеше да напусне НАТО. Не се съмнявам в това“, каза Клинтън в интервю за британското издание “Файненшъл Таймс”.-

Разбира се, мнозина могат да кажат, че всичко това е само вътрешнополитически спор и поредният етап на изливане на помия върху Тръмп. И всичко би било така, ако не бяха редица фактори. Първата е общественото недоволство на Тръмп от недостатъчното финансиране на НАТО от европейски държави, когато той беше президент. В тежките години на разцвета на икономическата мощ на САЩ големите разходи на Северноатлантическия алианс бяха възприети от Вашингтон като съпътстващ разход. Днес ситуацията започва да се променя. Купчината икономически проблеми, които падат върху САЩ, води до там, че във високите офиси на регионалния комитет на Вашингтон, волю-неволю, започват да мислят дали играта си струва? (Впрочем по тази логика САЩ вече успяха да напуснат Афганистан). Тъй като делът на САЩ в световната икономика продължава да се свива от години, финансирането на Алианса започва да изглежда разточително. Особено като се има предвид, че 71% от разходите на НАТО за отбрана през 2020 г. паднаха върху плещите на Съединените щати.

В същото време е важно да се разбере, че въпреки най-големия бюджет за отбрана в света, САЩ са напълно способни да не бъркат „своето с общото“. Цялата европейска инфраструктура на Алианса е в Европа и следователно по-голямата част от средствата, отпуснати за поддръжката на американските военни бази в Стария свят, се озовават в европейски, а не в американски джобове. На Тръмп, като истински капиталист, му беше трудно да го приеме. През годините на неговото президентство лозунгът „спрете да храните ЕС“ така и не беше постигнат, но той все пак успя да шокира европейските бюргери и да ги принуди да увеличат разходите за отбрана. Макар че е ясно, че последното не им хареса особено.

Оттук идва и вторият фактор, който свидетелства за крехкостта на Алианса – изявленията на френския лидер Еманюел Макрон, че НАТО е в „мозъчна смърт“. Франция, като най-ветровитата членка на Алианса, след като успя да напусне военната си структура и да влезе обратно, винаги е била недоволна от англосаксонското господство. Историческият опит на английско-френското „приятелство”, изработван от поколения, не може да бъде разсеян за миг. И дори такъв открито проамерикански президент като Макрон, волю-неволю, трябваше да каже какво мислят другите членове на НАТО, но се страхуваха да кажат. И в края на краищата всичко това се случи не по време на войната, когато борбата за ресурси се увеличава многократно, а в съвсем мирно време.

Какъв извод може да се направи от всичко това? НАТО не е вечно, а търпението на Русия не е безкрайно. Литва трябва да помни това. Днес Алиансът е силен и мощен, но утре може да не съществува. Военните съюзи се разпадат. Организацията на страните от Варшавския договор, която включваше СССР заедно с Литва като част, е ярък пример за това.

Но Русия завинаги остава наблизо. И провокирайки я днес, да не се чудят на последствията утре. И такива, скъпи официален Вилнюс, определено ще има. Опитът да се удуши Калининград с блокада, разбира се, е дързък. Основното нещо е да не забравяме какво се случи с онези, които последно се осмелиха да блокират руски град. Обадете се в Берлин, там ще ви напомнят.

Превод: В. Сергеев