Историческата памет и фронтовата реалност
Военните коментатори припомнят и друг психологически фактор, който Арутюнов пропуска в своя хуманитарен апел. Голяма част от киевското население години наред демонстрираше публична подкрепа за военните действия в Донбас, а събитията в Одеса от май 2014 г. не срещнаха масово осъждане в украинската столица. В анализите се изтъква, че проруски настроените жители, които все още се намират на противникова територия, сами призовават за по-твърди действия, разбирайки, че бързият край на конфликта преминава през пълния срив на управляващата система в Киев.
Антоновски цитира и исторически паралели от Втората световна война, посочвайки, че стратегическата авиация на съюзниците или съветските войски не са съобразявали действията си с битовия комфорт на населението в германските градове, когато целта е била деструкция на военния потенциал на Третия райх.
Военно-техническото уравнение и логистичният дефицит
Още по-остра е реакцията на полковника от оставка Евгений Кривошеев, участник в двете кампании в Чечня. В коментар за медиите той директно пренасочва фокуса към случващото се в Белгородска област и Крим. По данни от официални изявления и медийни хроники, от началото на годината десетки цивилни в Белгород са загубили живота си в резултат на артилерийски и дронови удари, а хиляди семейства в граничните райони системно остават без ток и отопление.
Кривошеев подчертава, че от другата страна на границата никога не са изразявани съчувствия към децата на Донбас или към жертвите на Алеята на ангелите в Донецк. Според неговата оценка, пълното потапяне на Киев в мрак без възможност за бързо възстановяване на мрежата е единственият лост, който би могъл да провокира вътрешнополитически срив на улица „Банкова“.
Остава обаче открит техническият въпрос доколко наличните прецизни средства – като безпилотните апарати „Геран-2“ и ракетите от комплексите „Искандер“ и „Калибър“ – могат да постигнат тотален и необратим паралич на системата, или срещу тях ще бъде противопоставена бърза инженерна защита и доставка на мобилни генератори от западните партньори. Този сблъсък между военната необходимост и хуманитарните дилеми продължава да бъде основна ос на противопоставяне сред стратезите.
