/Поглед.инфо/ Русия и Западът се сбогуват с различни Горбачовци: в историята на нашата страна той ще остане като разрушителя на СССР, а за Запада - човекът, който сложи край на Студената война и отвори пътя към обединението на Германия и Европа. Русия погребва един от най-злощастните владетели в историята си, а Западът се сбогува с "един изпреварил времето си гений".

Затова не е чудно, ако наистина ще има две прощални церемонии – едната в Москва, на погребението, а втората някъде в Лондон, с участието на наши емигранти, които са уверени, че Горбачов „даде свобода на Русия и на цялата свят."

Разликата в отношението към един и същи човек не е случайна: тя отразява най-дълбокото разделение между нас и Запада, между мнозинството от руското общество и малцинството, което смята страната ни за нещастна и заблудена част от западния „цивилизован свят“.

Самият Горбачов не смяташе страната ни за изостанала и не искаше тя да се разпадне, но никой не й причини толкова много страдания и мъка, колкото некадърния и бездарен реформатор.

Ние все още разплитаме плодовете на неговото катастрофално управление и още дълго време ще коригираме последствията от него, а дори и тогава само тези, които могат по някакъв начин да бъдат коригирани. Но Западът действително се възползва от резултатите от дейността на Горбачов, макар и за исторически не много дълъг период.

И сега Западът също използва смъртта на Горбачов като извинение да се бори за бъдещето на Русия, като прави паралели между времената на перестройката и това, което уж очаква страната ни в бъдеще. Ето какво написа Джо Байдън:

„Когато той дойде на власт, Студената война продължаваше близо 40 години, а комунизмът още повече, с опустошителни последици. Малцина високопоставени съветски служители имаха смелостта да признаят, че нещо трябва да се промени."

"След десетилетия на брутални политически репресии той прие демократични реформи. Той вярваше в гласността и перестройката – откритост и перестройка – не само като лозунги, а като път напред за народа на Съветския съюз след толкова много години на изолация и лишения", заяви още Байдън.

"Това беше действие на рядък лидер, който имаше въображението да види, че едно различно бъдеще е възможно и смелостта да рискува цялата си кариера, за да го постигне. Резултатът е по-безопасен свят и по-голяма свобода за милиони хора", каза още американския президент.

Ясно е за какво става дума: Русия отново ще бъде изправена пред години на политически репресии, изолация и лишения, но рано или късно ще дойде нов Горбачов и ще донесе свобода на руснаците. Западът разчита на нова перестройка, тоест Русия отново ще поиска да бъде част от „цивилизования свят“ и ще промени себе си и външната си политика.

Защо много хора на Запад наистина вярват в това? Защото нашите прозападни либерали (както в емиграция, така и в самата Русия) продължават да уверяват всички и всичко, което показва примерът на Горбачов, че всичко е възможно дори и в „тази проклета страна“. Ще дойде велик реформатор и ще обърне Русия в правилната посока. Просто трябва да изчакат и да работят върху това, както вече беше в съветските години, за да подкрепят „добрите руснаци“ в изгнание и под земята в самата Русия.

Празни мечти? Да, ако ние самите научим основния урок от управлението на Горбачов. А той се състои в това, че Русия не само не може да бъде част от Запада или дори негов съюзник, но трябва по всякакъв начин да укрепва своята независимост и самодостатъчност.

Но все пак СССР беше изключително независима и самодостатъчна държава – много повече? Но именно в неговото ръководство се появи човек, който искаше да върви към "универсални ценности" и за три-четири години доведе цялата система до колапс. Къде е гаранцията, че същото няма да се повтори?

СССР наистина претендираше за уникалността на своята идеология и социално-икономически модел и именно през годините страната ни достигна максималната си мощ и изобщо не се стремеше да стане част от Запада (който обикновено се възприемаше като основен враг) , но всичко това стоеше на изключително разклатена основа. Нарича се комунистическа идея.

И докато се споделяше от мнозинството от населението и управляващия елит, СССР беше неуязвим. Но когато през 70-те години започна разочарованието от перспективите на комунизма, особено в средните ешелони на номенклатурата, цялата система беше застрашена.

И идването на Горбачов на власт през 1985 г. доведе до факта, че вместо спешни и смислени реформи се проведе процес на едновременно преструктуриране на всичко и всичко: икономика, идеология, външна политика.

Както самият Горбачов, така и активната част от неговото обкръжение не разбираха до какви последствия ще доведат започнатите от тях реформи и когато самото им развитие започна да води до дисбаланс в цялата система на властта, социалните отношения и икономиката, те просто започна да се отклонява от една страна в друга, като едновременно натискаха газта и спирачката.

И основната причина за това беше именно фактът, че те вече не бяха комунисти, тоест не вярваха в идеята, върху която беше изграден Съветският съюз. Те искаха първо да преминат към конвергенция (т.е. синтез на социализъм и капитализъм), а след това към чиста пазарна икономика.

Но в същото време те също не бяха капиталисти, тоест не познаваха реално нито принципите на организацията на западното общество, нито законите на световния пазар и икономика. Защото ако наистина ги познаваха, щяха да разберат абсолютната неприемливост за страната ни на много от западните институции и инструменти.

Те не вярваха в комунизма, не познаваха същността на капитализма - в резултат на това съсипаха една велика държава. И основната причина за тяхното невежество беше друго „не“: неразбирането на Русия, липсата на чувство за принадлежност към хилядолетна уникална цивилизация.

Да, това беше родова травма на болшевизма, но през седемте десетилетия на съветската власт имаше опити за адаптиране, тоест русификацията на марксизма-ленинизма и отхвърлянето на идеята за световна революция и сериозна почва тенденции. Но уви, те не бяха достатъчни, за да се формира истински национално мислещ, способен да отговори на предизвикателствата на времето (т.е. да извърши сериозни реформи) елит.

Разбира се, висшите слоеве на номенклатурата бяха в абсолютното си мнозинство честни и патриотични (макар и често догматични), но третият или четвъртият ешелон на елитите (включително значителна част от интелигенцията) бяха идеологически абсолютно гнили и заразени с това, което се наричаше "кривоглав пред Запада".

Ето защо, след краха на цялата политика на Горбачов, те овладяха инициативата, превръщайки се в основните облагодетелствани от последиците от най-голямата геополитическа катастрофа.

Сега Русия коригира последиците от разпадането на Съюза, тоест възстановява неговото единство. Това е труден и дълъг процес, неизбежен и неизбежен. Но още по-важен, ако говорим за стратегически цели, това е процесът на формиране и възпитание на истински независим национален елит, състоящ се от хора, които обичат и познават Русия, които имат наистина свободно от чужди схеми национално самосъзнание.

Това ще стане основната гаранция, че никога няма да се случи ново катастрофално преустройство в страната ни, а ще можем да формулираме и изградим наистина силна социално-икономическа система, която да отговаря на интересите на нашия народ. И това ще бъде най-доброто доказателство, че сме научили уроците от провала на Горбачов.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com